Промените ще навлязат в бита ни на ниво, което дори най-смелите автори на фантастична литература не смееха да прогнозират. "Файненшъл таймс" се спира по-подробно на петте технологии, от които скоро ще зависи изцяло живота ни - а вероятно дори и оцеляването ни като вид.

1. Биотехнологии

От началото на новото хилядолетие, цената на изграждането на карта на човешкия геном - установяваща точния ред на нуклеотидите в ДНК молекулите, които дефинират какви сме - е спаднала рязко.

Проектът "Човешки геном", който през 2001 година публикува първата пълна карта на човешките гени беше оценен на 4 млрд. долара, а само две години по-късно учените Джеймс Уотсън и Крейг Винтър декодираха гените си срещу 1 млн. долара. Днес вашите гени могат да бъдат "картографирани" срещу около 1000 долара.



Рязко спадащата цена, заедно с намалените срокове за подготовка на карта на ДНК, доведоха до революция в биотехнологиите. Вече е възможно "хакване" на гени, "включване" и "изключване" на гени и сериозно манипулиране на биологията в наша изгода.

Най-радикалната насока на тази нова технология е "генното редактиране" - процес, при който ДНК кодът ни може да бъде отрязван и прехвърлян чрез молекулярни "ножици" за различни нужди, включително за лечение на болести като ракови заболявания и ХИВ.

Доскоро замяната на кода беше труден процес, но нов инструмент за отрязване и прехвърляне на ДНК, известен като Crispr, направи този процес неочаквано елементарен.

Crispr се използва за създаване на устойчиви на болести сортове пшеница и ориз, за промяна на мая с цел получаване на биогорива и за преодоляване на слепотата при животни. В крайна сметка той би могъл да се използва и за премахване на дефекти при човешки ембриони.

2. Изкуствен интелект

Изкуственият интелект не е научна фантастика - той вече е вграден в продукти, които използваме ежедневно. Виртуалният асистент Siri на Apple, препоръките за книги на Amazon, новинарският поток във Facebook и плейлистът за откриване на музика на Spotify са все примери за услуги, базирани на алгоритми за машинно обучение.



Тази съществуваща от десетилетия научна област изживява нов ренесанс днес заради потопа от данни, генерирани от смартфоните и сензорите, и суперкомпютърната изчислителна мощ, достъпна за обработка на тези данни.

Според фирмата за технологични изследвания Tractica, пазарът на ИИ ще се разрасне от 643.7 млн. долара през 2016 до 36.8 млрд. долара през 2025-а.

Технологии като "дълбоко обучение" и невронни мрежи подражават на начина на работа на човешкия мозък. Те забелязват общи тенденции в огромни количества данни, за да идентифицират изображения, разпознават гласове и вземат решения.

Следващата стъпка е общ изкуствен интелект: алгоритъм, който няма да се налага да бъде обучаван на конкретно умение от рода на игра на шах или нов език, а ще го придобива чрез проби и грешки, както го правят децата.

Компании като лондонската DeepMind, притежавана от Google, и други работят, за да превърнат това в реалност.

3. Възобновяема енергия

Световните лидери миналата година ратифицираха Парижкото споразумение за климатичните промени.

То цели да не допусне повишение на средните глобални температури с над 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива и да се опита да удържи увеличението до максимум 1.5 °C.

Спазването на това обещание изисква повече изследвания на възобновяемите източници на енергия през следващото десетилетие.

В областта на енергетиката учените се опитват да конструират реактор за студен ядрен синтез, който да използва същия процес, каращ слънцето да отделя светлина и топлина, като идеята е да се създаде източник на чиста енергия.

Международно партньорство изгражда реактор за студен синтез на стойност 19 млрд. долара, наречен ITER, във Франция.
Други иновации включват изкуствена фотосинтеза, която генерира въглеводород в лабораторни условия. Тази технология може да се използва за задвижване на автомобили.

Нови идеи има и за произовдство на вятърна енергия на голяма височина, за която се използват летателни апарати и балони с горещ въздух, които служат за въздушни ветрови турбини.

Исландия инвестира в геотермални технологии, като сондира за топлинна енергия под земята. Преди 30 години държавата започна да използва геотермални ресурси, за да отоплява някои градове. Сега цялата електрическа и отоплителна система на Исландия разчита почти изцяло на възобновяема енергия, основно геотермална и хидроенергия.

4. По-бърза свързаност

WiFi - технологията, която съвременните деца приемат за даденост - навърши 25 години миналия септември. С все повече битови уреди, свързани с "интернет на вещите" (прогнозите на технологичната компания Cisco са към 2020 година тези удеди да достигнат 50 млрд.), бъдещето на WiFi е в намаляването на енергията, която ще употребяват свързаните с интернет устройства.

Актуална иновация, дело на студенти във Вашингтонския университет в Сиатъл, известна като "пасивно WiFi", потребява 10 000 пъти по-малко енергия, ако вярваме на изобретателите. В момента тази технология дава по-бавен трансфер от домашния високоскоростен интернет, но би свършила добра работа за приложения като умни термостати или лампи.

WiFi общността също така се стреми към разработка на високочестотни канали, които биха могли да се използват в ограничен обхват, примерно в рамките на една къща или кола.

В крайна сметка WiFi технологията е възможно скоро да бъде заменена с нова свръхбърза алтернатива, наречена Li-Fi, която използва светлина за предаване на информация по въздуха, вместо радиовълни.

"Умни електрически крушки" биха могли да служат като рутери за тази технология. Пилотно изследване по-рано тази година установи, че Li-Fi прототип може да прехвърля данни 100 пъти по-бързо от WiFi. За да го визуализирате си представете изтеглянето на десетки филми за броени минути.

5. Умни битови уреди

Почти две трети от населението на Земята е свързано с интернет чрез смартфони, но тези устройства не са единственият портал към мрежата.

През 2016 е имало 6.4 млрд. свързани устройства в световен мащаб - без да броим персоналните компютри, телефоните и таблетите. Броят им се е увеличил с 30% спрямо предходната година, според фирмата за технологични анализи Gartner.

"Интернет на вещите", както е известен в момента, е общото име за тази вселена на предмети. А те са какво ли не - от коли, до принтери, крушки и термостати. Това вече не са "глупави", статични вещи: те могат да усвояват вашите навици и да бъдат контролирани от разстояние чрез приложения.

Стереотипът за умен битов уред е самозареждащият се хладилник, който автоматично поръчва мляко. Тази иновация обаче ще замени много повече неща от проверката дали млякото ви в хладилника се е развалило.

Автомобилите вече са компютри, като използват повече програмен код, отколкото космическият кораб "Аполо 11" някога на път за Луната.
С нарастването на интелигентността на тези компютри, автомобилите ще могат да се самоуправляват, което потенциално ще намали жертвите от катастрофи.

Умните сензори също така могат да променят индустрията, като например следят състоянието на стоки по време на транспорт, помагат на компаниите за комунални услуги да отчитат потреблението на енергия, а на логистичните компании - да проследяват возилата си от голямо разстояние.