---

Веселин Топалов е роден на 15 март 1975 г. в Русе. Баща му, шахматист-любител, го въвежда в тайните на играта. На 12 г. става майстор на спорта. През 1989 г., на 14 г., става световен шампион за юноши в Пуерто Рико. През 1990 г. в Сингапур спечелва световната вицешампионска титла за
юноши до 16-годишна възраст. През 1992 г. получава от ФИДЕ гросмайсторска титла. На световното първенство в Триполи през 2004 г. печели бронзов медал. Веселин Топалов стигна до световната титла в Сан Луис през 2005 г.след 6 победи и 8 ремита. Има победи над всички супергросмайстори в света. Негов личен мениджър е кандидата за президент на европейската шахматна федерация Силвио Данаилов.

- Г-н Топалов, какви са ви впечатленията от играта на гимназистите срещу суперкомпютъра на IBM- Blue Gene/P?
- По принцип един непрофесионален играч няма никакъв шанс срещу компютъра. Все пак с моя помощ във втората партия успяхме да стигнем до реми, което всъщност и аз не очаквах. А и когато няма грешки от страна на шахматиста, може да се стигне до равенството. Ако се изиграят правилните ходове, има шанс да се опънеш на машината. Трябва да се има предвид, че да започнеш с белите фигури, винаги е по- лесно, отколкото да започнеш с черните. Така че резултатът 2,5:0,5, смятам, че е очакван. По-важното в случая, че компания като IBM се интересува от шаха и че България има такъв компютър сред първите пет в света, което е нещо невероятно.

- Какво е мястото на високите технологии в модерния шахмат?
- Лично аз си купих първия лаптоп през 1992 г. Тогава самите компютърни програми бяха много слаби и лаптопът се ползваше предимно като една библиотека за база данни. И вместо да ходиш с куфар шахматни книги, си ходех с него под ръка. А когато първите компютърни програми се появиха преди 20-25 години, те бяха толкова слаби, че никой не вярваше, че толкова бързо ще се развият. Всичко това до 1997 г., когато Гари Каспаров загуби от Deep Blue, компютър на Ай Би Ем. И мисля, че в момента практическата сила на компютрите е реално по-добра от тази на играча. Някъде 99,9% от случаите компютърът дава доста добър ход. И главната причина е, че практически машината не греши. На мен лично ми е помогнал много компютърът на IBM по време на подготвителната подготовка. Това не гарантира печалба, но дава възможност, за да започвам партиите с едни по-изгодни ситуации.

- Вече два месеца след мача за световната титла с Вишванатан Ананд сте анализирали многократно отделните партии. Намерихте ли за себе си отговора, защо загубихте?
- За мен Ананд се защитаваше отлично. Той използва доста добре всичките си шансове, докато аз не ги използвах по най-добрия начин. Загубата ми е относителна, защото аз предприех съзнателен риск в последната партия. Това се оказа донякъде безразсъдно решение, защото мачът можеше да завърши наравно. Мен обаче ме интересуваше да отнема титлата на Ананд, а не да завърша наравно с него.

- Отчитате ли като минус факта, че мачът се игра в София?
- Не бих казал, че нещо повлия в моя вреда. Донякъде от психологическа гледна точка напрежението бе по-голямо от факта, че бях домакин. Все пак по начина, по който си бях направил режима, подобен такъв щях да имам и ако мачът се състоеше в друга страна.

- Коя е най-справедливата процедура за излъчване на световния шампион - индивидуален мач или сборен мач-турнир на свръхсилните?
- За мен няма значение. Това по-скоро спонсорите го решават. Всеки от форматите е достатъчно добър. Главното в случая е играчите да имат равен старт. Това е основният принцип и на спорта, но напоследък леко се позабрави. Единствено шампионът трябва да има финансови привилегии спрямо другите играчи. Против съм обаче, както в миналото титлата да се запазва при равен мач.

- Определяте системата в големия шахмат като пирамида и твърдите, че няма как да играете в турнири за малко пари. Кое го изисква това?
- Малко или много това е много относително. Световният шампион и хората, който са най-горе, трябва да изискват най-добрите условия, за да вземат прилични средства. В този смисъл е като пирамида. Ако един гросмайстор играе за малко пари, тогава какви пари ще вземе един майстор. Затова е необходимост да влязат големи пари в модерния шахмат.

- А скъп спорт ли е шахматът и с какъв годишен бюджет може да се поддържа едно добро равнище на работа?
- Шахматът не е скъп спорт. Примерно за едно дете дори е евтин спрямо другите спортове. Реално му трябва един лаптоп. Шахматните програми, с които може да се учиш, са сравнително евтини, а много от тях може да се свалят безплатно от интернет. С тях дори може да се самообучаваш. За мен основните пари в подготовката ми са да се обновяват компютрите с по-нови и по-мощни всяка година. Другите финансови средства са, когато наемаш силен треньорски екип за даден мач. В случая с добри треньори получаваш солидни идеи, а те са най-ценни и скъпи в шахмата. Това, което те ще измислят, а противникът няма да го знае. Именно идеите правят разликата в даден двубой.

- Смятате ли себе си като състезател, който е привлекателен за спонсорите. Нещо като еквивалент на Дейвид Бекъм във футбола?
- Това е малко несравнимо. Вярно е ние със Силвио Данаилов, който е най-добрият мениджър в света, сме направили много неща. Намерили сме спонсори от Китай до Мексико за шахмата. Все пак имам и предимството, и недостатъка да съм представител на една сравнително малка страна. И, разбира се, за една голяма компания е по-интересно да спонсорира един американец, германец или руснак, което е логично. Аз не че се оплаквам, но всичко това е факт.

- Кои са ви рекламодателите в момента и предстои ли да сключите бъдещи договори?
- Дълги години сътрудничим отлично с телекомуникационната компания „М-Тел“. Две години бях лице на Societe Generale Експресбанк, от която останах доста доволен.
А когато играем в международни турнири, предимно банки ни спонсорират проявите. Средствата не са лично за играча, а за самия турнир. Една от фирмите, които ни спонсорира доста често, е IBM.

- Как ще подкрепите кандидатурата на Силвио Данаилов за президент на европейския шахмат?
- Без той да има някаква официална позиция в международния шахмат, постигна много неща.
Вижте какви мачове организира като този с Ананд и този с Гата Камски. Лично той създаде два нови турнира като този в Билбао и този в Китай. Затова той, ако има някакъв пост във ФИДЕ в Европейския шахматен съюз, възможностите му ще бъдат много големи. И мисля, че парите, които той ще намери, ще бъдат много повече.

- Ласкае ли ви фактът, че ви определят като последния романтик в шахмата, като сравняват играта ви с тази на Гари Каспаров и Боби Фишер?
- Хората обичат да печелиш. Като цяло стилът на един шахматист не ги интересува толкова много. Ако успееш да играеш красиво и да печелиш, е още по-добре. Аз наистина съм успял да покажа красива и резултатна игра, което е рядкост. Гари Каспаров също го правеше. Един Михаил Тал, който беше една година световен шампион, примерно хората още го помнят, защото той беше романтик в шахмата.

- Кой от големите шахматисти, с който сте имали честта да играете, ви е направил най-голямо впечатление?
- Безспорно като играч ми е допадал най-много безусловно Гари Каспаров. Аз хванах и Анатолий Карпов, който също беше невероятен шахматист. Двамата имаха едни невероятни екипи, на които може да се завижда и днес.

- Кой е вашият фаворит за световен шампион по футбол?
- За мен фаворит номер едно за световната титла е Аржентина. Бих искал да кажа Испания, но когато губиш в първия кръг, си личи донякъде, че формата не е идеална.

- Сравнявайки вашия агресивен атакуващ стил на игра на черно-бялата дъска, кой от футболистите на Мондиала може да определите, че наподобява на него?
- Искам да кажа Лионел Меси, но едва ли. Кристиано Роналдо също все още не е показал огромния си потенциал. Все пак мога да се оприлича на Дидие Дрогба.

- Какви други участия имате през тази година?
- Най-важно е участието ми на шахматната олимпиада в Ханти Мансийск през есента. Все пак да си призная, че когато си играл в мач за световната титла, всичко останало е връщане назад. Сега Силвио Данаилов преговаря за участие в два турнира. Единият е в Билбао, а другият в Китай. Ние ще участваме в тези прояви не толкова заради резултата, който ще постигна, а и заради кандидатурата на моя мениджър за президент на европейския шахмат. Аз с каквото мога съм длъжен да му помогна да спечели изборите. Ако това стане, България ще получи и сериозен престиж в Европа. С това ще получим и сериозна подкрепа от частните компании.

- Как избрахте да живеете точно в Саламанка?
- Това стана съвсем случайно. Силвио Данаилов се ожени и жена му беше от там и така избрах да живея в този сравнително спокоен испански град. Сега там се чувствам чудесно и релаксирам след изморителния мач с Ананд. Там си пия кафето и гледам на спокойствие Световното първенство по футбол. За съжаление моят личен лекар Канделаров ми махна любимите скариди, лимона, виното и бирата и сега на безалкохолни и кафе гледам мачовете. И може да се каже, че малко страдам поради този факт.

- Извън шахмата кои са ви големите хобита?
- Най-обичам да гледам мачове от испанското първенство. Харесвам също киното. Не съм киноман, но гледам много филми.

Интервюто взе Данаил Кисов
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.