Карпов не одобрява поведението на Топалов
В коментар за 70-ия юбилеен турнир по шахмат „Корус“ във Вайк ан Зее бившият световен шампион по шахмат Анатолий Карпов косвено нападна българския шахматист Веселин Топалов заради нежеланието на Веско да се ръкува с Владимир Крамник.
В коментар за 70-ия юбилеен турнир по шахмат „Корус“ във Вайк ан Зее бившият световен шампион по шахмат Анатолий Карпов косвено нападна българския шахматист Веселин Топалов заради нежеланието на Веско да се ръкува с Владимир Крамник. След „тоалетната война“ в Елиста и скандалите, последвали дуела за световната титла между Топалов и Крамник, русенецът не намери за нужно да поздрави своя противник преди началото на двубоя, изтъквайки довода, че в шахматния свят неведнъж играещите шахматисти не са се ръкували преди началото на партията.
„Аз съм категорично против това и не го разбирам, сподели Карпов. - Хората трябва да се съобразяват с шахматните традиции. Ние например имахме конфликти с Корчной, но те не бяха постоянни. Но в турнирите, когато играехме, винаги се ръкувахме". Карпов оцени турнира като „много интересен“: „На турнира имаше много боеви партии, много от участниците играеха добре, борбата за първото място се водеше до края. Малко неуспешно игра Крамник, особено неговите последни партии не се получаваха. Интересно игра Карлсен - млад, прогресиращ шахматист. Топалов показа неочаквано слаб резултат, а Аронян игра отлично“.
Същевременно Крамник се оправда за загубата си от Топалов с мистериозна болест, която започнала да го мъчи към средата на надпреварата.
„Направо ми бе обидно да се разболея, когато толкова ми се играеше. Изведнъж вдигнах температура, появи се кашлица, а и главата ме болеше ужасно. През втората половина на турнира не играх, а направо се мъчех зад дъската. В партията с Топалов изиграх ход с коня, който бе напълно безсмислен. Позицията бе много остра и аз направих глупост, която на свежа глава не бих допуснал. Аз просто седях зад дъската и не можех да предвидя дори два хода напред. Накрая можех да стигна до реми, но вече нищо не ми се отдаваше“.