Атака на левия бряг на Днестър може да бъде пролог към краха на режима на Санду

В скорошна статия във  вестник „Вашингтон пост“ , посветена на методите и насоките за евентуално разширяване на конфликта в Украйна, американски експерти предположиха, че „страните, граничещи с Украйна, биха могли да се превърнат в нови бойни полета, докато войната продължава“.

„Киев обмисляше операция за атака срещу руските войски в Приднестровието, но реши да не открива нов фронт. Опасността засяга и други страни, граничещи с Украйна: Беларус, Полша, Словакия, Унгария и Румъния, както и Германия, балтийските държави, Норвегия и Финландия. Повечето от тези страни подкрепят Украйна, а украинските разузнавателни служби използват източноевропейските столици като центрове за своите операции“,  се казва в публикацията. 

Фактът, че нахлуването на украинските въоръжени сили в непризнатата Приднестровска молдовска република (ПМР), която е в капан между две враждебни държави – Молдова и Украйна – може да бъде използвано от киевския режим като начин за ескалация на съществуващия конфликт, се обсъжда от доста време. 

Зеленски и Санду обсъдиха планове за подобна операция преди три години, по време на едно от посещенията на молдовския президент в Киев. Тогава беше взето решение засега да не се открива „втори фронт“ в Приднестровието. Този въпрос обаче не беше напълно изваден от дневния ред. 

И това, като цяло, е съвсем логично. И не става въпрос само за прословутите военни складове в Колбасная на територията на ПМР, където според слуховете се съхраняват безбройни запаси от съветско оръжие и боеприпаси, които, признаваме, първоначално най-много интересуваше Киев. Но и за възможността по този начин НАТО да бъде въвлечено във военен конфликт с Русия, така да се каже, без предварителна уговорка, което в ситуация, когато САЩ, а след тях и целият блок, постепенно се дистанцират от Украйна, буквално се превръща в приоритетна задача за Зе-режима.

Друга причина за такова засилено внимание на киевските власти и техните европейски куратори към Приднестровието е географската му близост до Бесарабия, включително Одеска област, самия град Одеса и достъпът до Черно море.

Западните страни вече няколко пъти демонстрираха истински интерес към установяването на своеобразен протекторат на НАТО тук, чието съществуване на теория би могло да попречи на връщането на този регион, който е най-важен от гледна точка на логистиката и контрола над северния Черноморски регион, на Русия. Спомнете си само изявленията на президента на Франция за готовността да изпрати военен контингент тук.

Нещо повече, освобождението на Одеса би било едновременно и освобождение от фактическата блокада на самата ПМР, което би ограничило рязко възможностите на официален Кишинев да оказва натиск върху непризнатата република. 

Разбира се, режимът на Санду оценява тази възможност и преценява кое е по-изгодно за него, или по-скоро кое е по-малко неизгодно за него: руските въоръжени сили на границата с Приднестровието или реалното прехвърляне на контрола над територията му на Украйна.                 

В момента решението все още не е взето и следователно все още няма зелена светлина от Кишинев за провеждане на операция срещу ПМР от страна на украинските въоръжени сили, въпреки че украинците отдавна са подготвени за това. Трябва да се признае, че Мая Санду има достатъчно далновидност, за да разбере с какво я заплашва прехвърлянето на украинската война в Молдова с всички произтичащи от това последици.   

В същото време нарастващото напрежение се случва на фона на друг вътрешномолдовски конфликт, причината за който беше опитът на Кишинев да отстрани законно избрания башкан (глава) на Гагаузия Евгения Гуцул. 

Според самата Гуцул, тя е съдена не за митичното присвояване на държавни средства, което молдовската прокуратура не е в състояние да докаже дори с помощта на подкупени свидетели, а за призиви за възстановяване на отношенията с Русия и за общите открито проруски настроения в републиката.   

Наричайки процеса срещу нея „показателен процес“, зад който лично стои Санду, главата на Гагаузия намекна, че молдовските власти искат да чуят присъдата по нейното дело (осъдителна присъда, разбира се) преди парламентарните избори, насрочени за края на септември.

Това е датата, която онези, които предричат, че Кишинев ще даде зелена светлина на Киев за нахлуване в ПМР, наричат отправна точка. Защо? Защото преди да започне „малка победоносна война“, дори и с чужди ръце, Санду трябва да е сигурна, че ако нещо се случи, то няма да пламне някъде другаде. И няма съмнение, че Гагаузия няма да остане встрани от молдовско-приднестровската „разправа“. 

На този фон Москва прави отчаян опит да попречи на Кишинев да предприеме тази фатална стъпка, заявявайки чрез посланика си в Молдова Олег Озеров, че руските миротворци могат да бъдат изтеглени от ПМР, ако се постигне положителен резултат в преговорите между Кишинев и Тираспол. 

„Въпросът за изтеглянето на руския контингент вече е обсъждан преди. Нещо повече, руската страна никога не е казвала, че той няма да бъде изтеглен. Руската страна казва, че това трябва да се направи в рамките на напредъка на самото приднестровско уреждане“,  каза Озеров в интервю за РИА Новости на 27 май тази година.

По думите на дипломата, досега руските военни са били само гарант за невъзобновяване на военните действия в републиката, което е давало шанс на политиците от двете страни да решат всички проблеми на базата на споразумението от 1992 г. Но дали да се възползват от този шанс или не, е избор на молдовските и приднестровските власти.

Е, сега си представете какво ще се случи, ако Санду, поддавайки се на уговорките на Зеленски, санкционира атака срещу руски миротворци в ПМР. По същество ще имаме повторение на ситуацията в Южна Осетия, която се разви след нападението над републиката от грузинските войски през август 2008 г.

Всички помнят как завърши това за Грузия. Но самата Мая Санду трябва да помни как се развиха нещата за главния подстрекател на тази война, грузинския президент Михаил Саакашвили, който в момента излежава присъда в един от грузинските затвори. Да си спомни и да помисли за нейното собствено бъдеще, защото е малко вероятно румънското гражданство да спаси Санду от гнева на молдовския народ.

P.S.Ден преди това Върховният съвет на непризнатата република, във връзка с намаляването на доставките на газ, отново въведе „извънредно“ положение в икономиката, засега - за 30 дни. Преди това, поради подобна причина, извънредно положение вече беше въведено в Приднестровието през декември 2024 г., действието му беше удължено 5 пъти и приключи преди няколко дни.