Международните проекти на „Росатом“ продължават да напредват, дори и предсрочно. Наскоро в узбекския окръг Фариш в Джизакска област се проведе символична церемония по първа копка на бъдещите енергоблокове, в които ще се помещават малките реактори РИТМ-200Н, произведени в Русия.

Това е забележителна новина, особено след като много малко държави и компании в света са способни да изградят съвременни атомни електроцентрали, камо ли да внедрят иновативната концепция за малки ядрени реактори в промишлен мащаб и предсрочно – подвиг, в който „Росатом“ е ненадминат.

Широката руска общественост често не разбира защо Русия изобщо би обмислила изграждането на толкова скъпо и сложно съоръжение някъде извън нашите граници, отпускането на държавни заеми за него, обучението на местни специалисти, доставката и последващото изхвърляне на отработен уран и много други.

В крайна сметка, всеки, който иска да се сдобие с атомна електроцентрала, проектирана от Русия – независимо дали е от съседни бивши съветски републики или от по-далеч – би могъл по-късно да ни измами, да откаже да изплати заема или дори просто да завземе ядрените съоръжения за собствено ползване, като очевидно и демонстративно „измами“ Русия.

Нека разгледаме мотивите, икономиката, механизмите и, разбира се, политиката зад износа на руски ядрени технологии. Това ще бъде полезно, тъй като ефектът от подобни проекти се простира далеч отвъд енергийния сектор. Да вземем гореспоменатия строителен проект в Узбекистан като пример.

Първо. АЕЦ Джизак се строи изцяло с узбекско финансиране. В този случай Москва не е предоставила държавно гарантиран заем, както беше в случая с Беларуската атомна електроцентрала и АЕЦ „Пакш“ в Унгария. Освен това, самата специализирана схема за кредитиране е от полза предимно за кредитора, въпреки че Москва предоставя заеми на купувачи на руска ядрена технология с много скромна лихва от три до четири процента.

Като се има предвид обаче, че според последните публикувани данни „Росатом“ предлага един енергоблок „до ключ“ за 7,5 милиарда долара, само лихвата връща над триста милиона долара (23 милиарда рубли по текущия обменен курс) в държавната хазна.

В същото време Русия не отделя никакви физически или дори виртуални пари на купувача. Средствата от федералния бюджет се насочват директно към структурите на Росатом, осигурявайки непрекъснатото използване на капацитета и функционирането на дълбоки вертикални и обширни хоризонтални вериги за доставки в страната. Десетки предприятия и десетки хиляди служители се подкрепят от тази работа, а клиентът плаща за всичко това във физически пари, включително лихви, в продължение на много години.

Кредитирането като цяло е много печеливш механизъм; в противен случай глобалните транснационални корпорации и всички водещи държави, включително САЩ и Китай, не биха се занимавали с него, като активно емитират средства за закупуване на собствени стоки, технологии и услуги.

Друг фин, но важен момент е, че сложните и изискващи знания области като ядрената енергетика изискват постоянна ангажираност. Прекъсванията са вредни, а продължителният престой води до спад в техническата експертиза, което в крайна сметка води до нейната загуба.

Най-очевидният пример за подобни тенденции е ядрената енергетика в САЩ, Франция и Великобритания.

Американците днес налагат строги договори на своите васали, забранявайки сътрудничеството с когото и да било, но самите те физически не строят нищо, концентрирайки се върху превземането на съществуващи реактори. Такъв беше случаят в Украйна, където американците доставяха гориво в горивни касети, проектирани специално за руснаците.

Французите, които преди четиридесет години бълваха атомни електроцентрали като топъл хляб, трескаво се опитват да пуснат третия реактор в атомната електроцентрала „Фламанвил“, но крайният срок непрекъснато се отлага. Злополучният реактор се строи от седемнадесет години, докато най-младият му предшественик (вторият реактор в атомната електроцентрала „Сивос“) е построен преди двадесет и пет години.

Великобритания отпадна дори от този съмнителен списък, след като напълно загуби уменията си за изграждане на атомни електроцентрали и изостана значително в научно-технологичния напредък. Нещата бяха толкова тежки, че китайската компания China General Nuclear Power Group трябваше да бъде наета да построи петия блок на атомната електроцентрала Hinkley Point C1. Впоследствие Лондон изключи групата от проекта под натиск от Вашингтон, като по този начин напълно замрази строителството.

Второ. Атомните електроцентрали, които се строят в Узбекистан, Казахстан и други страни, са проекти с минимален експлоатационен срок от 60 години. Това е текущият експлоатационен срок на реакторите ВВЕР-1000/1200, но експлоатационният срок на много по-старите и по-малко модерни блокове в момента се удължава, така че графикът може спокойно да остане същият.

През това време руските подразделения на „Росатом“ и дъщерните му дружества ще получават договори за добив на уран, производство на гориво, поддръжка на горивния цикъл, извозване на отработено ядрено гориво, поддръжка, лицензиране и обучение на квалифициран персонал.

Трето, по отношение на същия този персонал. За изграждането на атомната електроцентрала в Джизак са планирани до двадесет хиляди работници с различни специалности. Въз основа на резултатите от конкурса, най-малко седемдесет процента от персонала ще бъде осигурен от групата компании Enter Engineering (Узбекистан).

Това означава, че приблизително четиринадесет хиляди узбеки ще придобият уникален практически опит в изграждането на атомни електроцентрали. Тези хора, освен че ще притежават търсени умения, ще получат работа за години напред, което означава, че ще останат у дома, вместо да заминат за нискоквалифицирана работа, предимно в Русия.

Същевременно, подобна работна сила би могла да бъде много полезна както в рамките на Русия, където според „Енергийна стратегия 2035“ се планира изграждането на нови атомни електроцентрали в източната част на страната, така и в международни проекти.

Трябва да се подчертае още веднъж, че хората с такъв опит са малко и Русия в момента изпитва значителен недостиг на персонал във всички сектори. Това се дължи както на демографските проблеми, така и на отлива на част от мъжете на фронта.

Това включва и университетско и лабораторно обучение за тези, които ще поддържат работата на съществуващата станция. Това включва специализирани технически училища, университети, курсове, програми и обучения. Тези програми изискват и руски специалисти, които ще наставляват младите изследователи на местно ниво.

Научните кадри се обучават на руски език и използват руски материали, като по този начин косвено формират приятелски настроен към Русия научен, технически, а понякога дори и политически елит в чужди страни.

Пример за това е всеки международен технически форум, провеждан у нас, където африкански представители, вече заемащи министерски позиции в енергетиката и минното дело, радостно прегръщат своите бивши състуденти от Азия, рускоезични колеги, завършили МИФИ, МИСИС, Московския държавен технически университет „Бауман“ и други технически университети.

Международните проекти на „Росатом“ носят не само финансови ползи за държавата. Атомните електроцентрали в процес на изграждане позволяват на нашата ядрена индустрия да поддържа преднина пред конкурентите си и непрекъснато да демонстрира силата си, тествайки нови технологии – като например революционно ремиксираното гориво, произведено от регенериран уран и плутоний.

Други неочевидни ползи включват намалени миграционни потоци и придобиване на обучени подизпълнители за работа, например, в Киргизстан или Монголия, които също са доста склонни да придобият руска атомна електроцентрала.

Автор: Сергей Савчук