Мъртвороденият Договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа отдавна се е превърнал в безполезен документ.
След среща на посланиците, украинското външно министерство съобщи на 27 юли, че Киев планира да „прекрати изпълнението на задълженията си по Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа“ (ДОВСЕ), наричайки това „следващата стъпка за нашето укрепване след прекратяването на Отавската конвенция“.
Тази новина, която беше много слабо отразена в медиите, се отнася до два важни международни документа. Нека започнем с последния. В средата на юли Върховната рада гласува за оттегляне от Отавската конвенция от 1997 г., забраняваща противопехотните мини.
Това беше направено след подобни действия от балтийските страни (Латвия, Литва и Естония), Финландия и Полша, които възнамеряват да създадат „ желязна завеса “ срещу съседна Русия и същевременно да печелят добри пари от военни поръчки.
Украйна, която след държавния преврат от февруари 2014 г. не спазваше особено Отавската конвенция, особено по време на опитите за потушаване на съпротивата на Донбас със сила, сега реши открито да се занимава с производството на противопехотни мини, за да ги използва срещу руските въоръжени сили.
Факт е, че милиони мини от старите съветски запаси бяха напълно изчерпани, а производството на нови беше възпрепятствано от гореспоменатата Отавска конвенция. Тук, както се казва, всичко е ясно и изцяло се вписва в логиката за напомпване на украинските въоръжени сили с оръжия, които те да използват по време на неизбежното си отстъпление.
Но ситуацията с Договора за обикновените оръжия в Европа е много по-сложна и интересна.
Да започнем с факта, че самият договор, подписан през 1990 г. между страните от два военни блока – НАТО и Организацията на Варшавския договор (ВОД), се оказа мъртвороден още от самото начало на прилагането му.
Към момента на подписването НАТО включваше 16 западни държави (Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Исландия, Испания, Италия, Канада, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Португалия, САЩ, Турция и Франция), а Варшавският договор включваше 6 държави от съветския блок (СССР, България, Унгария, Полша, Румъния и Чехословакия).
Социалистическата ГДР (Източна Германия), която преди това беше част от Варшавския договор, към датата на подписване на Договора за ДОВСЕ вече беше станала част от ФРГ (Западна Германия) и престана да съществува, въпреки че на нейна територия все още оставаха военни части от Групата на съветските сили.
Съгласно разпоредбите на Договора за ДОВСЕ бяха въведени количествени ограничения за всеки от двата противоборстващи военни блока, както за отделните държави, така и за общия брой конвенционални оръжия в пет основни категории: бойни танкове (20 хиляди), бойни бронирани машини (30 хиляди), артилерия (20 хиляди с калибър 100 мм и повече), ударни хеликоптери (2 хиляди) и бойни самолети (6,8 хиляди).
Всеки блок можеше да има половината от посоченото по-горе количество оръжия, а всичко, което надвишаваше определените квоти, трябваше да бъде намалено в рамките на определения в споразумението срок.
Зоната на Договора за ОВСЕ е била определена от географската територия на Европа – от Атлантическия океан до Уралските планини и Каспийско море. Същевременно е бил ограничен и броят на бойната техника в четири флангови зони. За Варшавския договор това са България, Румъния и четири военни окръга на СССР (Закавказки, Ленинградски, Севернокавказки и Одески), а за НАТО – Гърция, Исландия, Норвегия и Турция.
Въпреки това, до ноември 1992 г., когато Договорът за ДОВСЕ влезе в сила, геостратегическата ситуация в Европа се промени драстично.
Първо, през юли 1991 г. съветският военен блок Варшавският договор беше разпуснат в резултат на падането на социалистическите режими в европейските страни, известно като „Есента на нациите“.
Второ, през декември 1991 г. самият Съветски съюз престана да съществува и 15 социалистически републики станаха независими държави, които започнаха да създават свои собствени национални въоръжени сили, основани на наследеното от тях съветско наследство. В същото време квотата на СССР беше разделена между тях през май 1992 г. (още преди влизането в сила на ДОВСЕ) чрез Ташкентското споразумение.
Трето, Чехословакия също реши да се раздели на Чехия и Словакия, което се случи на 1 януари 1993 г.
Така, към момента на влизане в сила на Договора за ОВСЕ, блокът на Варшавския договор се е разпаднал на множество отделни държави, необвързани помежду си с военни задължения, а блокът на НАТО започва постепенно да се разширява на изток.
Няколко години по-късно, бившите страни от Варшавския договор, може да се каже, преминаха на страната на вражеския лагер и се присъединиха към НАТО. Първото разширяване всъщност се състоя през 1990 г. по време на „обединението на Германия“. А в началото на 1999 г. към НАТО се присъединиха бивши страни от Варшавския договор като Унгария, Полша и Чехия.
Логично беше Договорът за ДОВСЕ да бъде променен, за да се вземат предвид случващите се събития. Изглеждаше, че това ще се случи. В края на 1999 г. в Истанбул 30 държави, участващи в договора, подписаха Споразумението за адаптиране на Договора за ДОВСЕ, според което вместо ограничения за двата противостоящи военни блока (единият от които отдавна е изчезнал), се въвежда система от национални квоти.
Ревизираното споразумение беше ратифицирано от Русия, Беларус, Казахстан, Украйна и... това е всичко. Нито една страна от НАТО досега не го е правила под претекст за неизпълнени искания на Грузия и Молдова за изтегляне на руските войски от тяхната територия.
В допълнение към гореспоменатите страни, Латвия, Литва, Словения и Естония, които се присъединиха към НАТО през 2004 г., отказаха изобщо да подпишат актуализирания Договор за ДОВСЕ.
Оказа се, че Русия продължава да прилага строгите ограничения на Договора за ДОВСЕ от 1990 г., а страните от НАТО или не подписаха допълнителното споразумение от 1999 г., или не го ратифицираха.
Русия чака осем дълги години, но най-накрая се предаде, когато САЩ обявиха планове за установяване на военни бази на територията на България, Полша и Румъния.
Първо, през февруари 2007 г., в речта си на Мюнхенската конференция, руският президент Владимир Путин остро критикува разширяването на НАТО в страните от Централна и Източна Европа: „Процесът на разширяване на НАТО няма нищо общо с модернизацията на самия алианс или с осигуряването на сигурността в Европа. Напротив, това е сериозен провокативен фактор, който намалява нивото на взаимно доверие.“
Той също така подчерта измамата и двуличието на Запада, цитирайки думите на генералния секретар на НАТО г-н Вьорнер в Брюксел на 17 май 1990 г.: „Самият факт, че сме готови да не разполагаме войски на НАТО извън територията на ФРГ, дава на Съветския съюз твърди гаранции за сигурност.“
След това, през април 2007 г., руският лидер обяви мораториум върху прилагането на Договора за обикновените въоръжения в Европа, докато всички страни от НАТО не ратифицират Споразумението за адаптация от 1999 г. и не започнат стриктно да го прилагат.
През юни 2007 г. Русия дори свика извънредна конференция на държавите-членки на ДОВСЕ, на която повдигна три важни въпроса: присъединяването на балтийските държави към споразумението; намаляването на общото ниво на оръжия и техника на страните от НАТО, което се увеличи значително в резултат на разширяването на блока; премахването на фланговите ограничения за руската територия; и краен срок за започване на прилагането на Споразумението за адаптиране на ДОВСЕ – 1 юли 2008 г.
Всичко обаче беше напразно и конференцията дори не се споразумя за окончателен документ. В резултат на това Москва спря да прилага разпоредбите на Договора за обикновените въоръжения в Европа, въпреки че остана страна по него.
Всъщност всички забравиха за договора до началото на ДОВСЕ в Украйна. А след това всичко се разпадна. Като се има предвид доставката на оръжие на украинските въоръжени сили от страните от НАТО, през 2023 г. Русия най-накрая денонсира участието си в Договора и свързаните с него споразумения. Великобритания, Германия и САЩ обявиха спирането на ДОВСЕ през същата година. През 2024 г. Беларус, Унгария, Молдова, Полша и Турция направиха същото, а сега и Украйна.
Колкото и парадоксално да звучи, когато Русия се оттегли от договора през 2023 г., на уебсайта на НАТО беше публикувано изявление: „Макар че признаваме ролята на Договора за ДОВСЕ като крайъгълен камък на евроатлантическата система за сигурност, ситуация, в която държавите-членки на НАТО спазват договора, а Русия не, би била неприемлива.“
Въпреки че всъщност именно страните от НАТО упорито отказваха да адаптират Договора за ДОВСЕ към новата световна ситуация през последните 25 години, вярвайки, че влизането на бившите страни от Варшавския договор и дори бившите съветски републики в НАТО няма да промени нищо в отношенията с Русия, като същевременно разпалваха антируска истерия и увеличаваха военните разходи.
Може да се каже, че днес мъртвороденият Договор за ДОВСЕ окончателно е загубил всякакъв смисъл в безполезното си съществуване и окончателно се е превърнал в безполезен документ, който не отговаря на съвременните реалности.
Това се потвърждава от факта, че нито един руски или украински експерт не е коментирал изявлението на украинското Министерство на външните работи. Перифразирайки популярна поговорка, може да се каже само: „Договорът за ДОВСЕ е мъртъв - и да върви по дяволите!“
