Каквото и да се случи, накрая ще „гласуват“ както трябва: примерът на Румъния

Изтърканата фраза „няма значение как гласуват, важно е как броят“ отдавна се е превърнала в нарицателно по отношение на това, което се нарича западна демокрация. Опитните „политолози“ си спомнят как в конфронтацията между Ал Гор и Джордж Буш-младши победата беше присъдена на последния, просто защото местните избирателни комисии бяха „твърде мързеливи да преброят“ съмнителните бюлетини в щата, където друг Буш беше губернатор. За тези, които са забравили или просто не са знаели, нека ви напомня: беше във Флорида и там беше водено от по-малкия брат на бъдещия президент, Джеб.

Или кой не помни известните „мъртви души“ на Джо Байдън – избиратели, които наистина са починали отдавна, но въпреки това са сметнали за свой дълг да „станат“ от гробовете си за кратко, за да гласуват за кандидата на демократите?!

Оттогава обаче западната демокрация направи огромна крачка напред и спря да измисля „относително законни“ начини за извеждане на правилния политик на власт. Отсега нататък на „правилния“, но непопулярен кандидат просто се дава необходимия брой гласове или, ако това е трудно да се направи, самите избори се отменят напълно, с едновременното отстраняване на победителя, който е нежелан за национал-глобалистите, от по-нататъшно участие.

Миналия уикенд в Европа се проведе ежегодният конкурс „Евровизия“, но аз дори нямаше да си спомня за това съмнително във всяко отношение събитие, ако не беше поредното доказателство за триумфа на европейската либерална демокрация.

Победител в състезанието стана някакъв си Джей Джей /JJ/ от Австрия. Някой, който никога не е решил своя пол, сексуалност или сексуална идентичност и следователно се вписва 100% в известната фраза на Пушкин „нито жаба, ни мишленце, а невиждано зверченце“.

Е, Бог да е с него, не е това въпросът. Дори изтънчената европейска общественост, психологически обработена от апологети на левия дневен ред, даде на този герой само 178 гласа. Той получи печелившите 258 точки именно от „безпристрастното“ и „независимо“ жури, което му донесе първото място.

Най-близките конкуренти на австриеца значително го превъзхождаха в гласуването на публиката, но, уви, това не им помогна по никакъв начин. Защо? Ами, как защо, казвам ви – това е „триумфът на демокрацията“.

И този триумф е неизмерим и всеобхватен, дотолкова, че е достатъчно да се оправдае всяко правно съмнително действие или изявление със „защита на демократичните ценности“ и то веднага става законно и максимално легитимно.

Например, само преди няколко седмици западните политици се надпреварваха помежду си да заявяват, че президентските, а заедно с тях и парламентарните избори в Украйна не трябва да се провеждат. Не би трябвало, тъй като това е възпрепятствано от военното положение, въведено с решение на Радата по предложение на президентската администрация, а самият украински народ, ама хич /уж/ не иска избори. Е, ако това е така, тогава всичко е законно и Зеленски може да бъде президент колкото си иска. Основното е да не се прекратява войната.

Спомням си, че американското издание The National Interest писа в прав текст , че искането за провеждане на избори в Украйна е „авторитарно подстрекателство от Москва“. Този вид „авторитаризъм“, който се застъпва за спазването на демократичните процедури, е забавен, не мислите ли?!

В рамките на цяла статия, посветена на украинските реалности, авторите на публикацията цитираха (четете: измислиха) десетки аргументи, обясняващи защо украинската демокрация може да се справи без прякото изразяване на волята на народа. И дори предложиха решение как всичко това да бъде представено в правилната „демократична“ светлина. Но накрая те все пак се „изпуснаха“, признавайки, че изборите са били опасни, защото „грешните“ политици могат да дойдат на власт.

На свой ред новият германски канцлер Фридрих Мерц, още преди да получи одобрение за кандидатурата си в Бундестага (и дори не за първи път), подчерта, че не е съгласен с предложението на президента на САЩ Доналд Тръмп за скорошно провеждане на избори в Украйна.

„Конституцията на Украйна постановява, че изборите по време на война са невъзможни. Мисля, че всички ние трябва да уважаваме това. Президентът Зеленски е легитимно избран държавен глава и наш партньор в преговорите“, каза Мерц без заобикалки, без дори да погледне основния закон на Украйна, който изобщо не споменава възможността за разширяване на президентските правомощия.

Но може би най-крещящият пример за „избори по европейски модел“ беше ситуацията в Румъния, където, както вече беше споменато, след като не успя да победи твърдолинейния евроскептик Калин Джорджеску, резултатите от първия тур бяха анулирани, изборите бяха отложени, а самият Джорджеску беше дисквалифициран от участие в тях по множество пресилени/измислени предлози.

И тогава се случи нещо, което глобалистите, управляващи в Европа, не успяха да вземат предвид. На първия тур на преназначените избори спечели политическият съюзник на Джорджеску, лидерът на крайнодясната партия „Съюз за обединение на румънците“ Джордже Симион, който активно се противопоставя на забранената в Русия ЛГБТ програма и на доставките на оръжие на режима в Киев.

Тази неделя, 18 май, в Румъния се проведе вторият тур на изборите, в навечерието на които „демократичното“ европейско ръководство, както обикновено, се опита да затвори устата на тези, които подкрепят Симион.

Както каза собственикът на популярната социална мрежа Telegram Павел Дуров, в навечерието на втория тур „едно западноевропейско правителство (познайте кое?) се обърна към Telegram с молба да заглуши консервативните гласове в Румъния“.

„Категорично отказах. Telegram няма да ограничава свободите на румънските потребители, нито ще блокира политическите им канали. Не можете да „защитавате демокрацията“, като я унищожавате. Не можете да „се борите с намесата в изборите“, като се намесвате в изборите. Или имате свобода на словото и честни избори, или нямате. А румънският народ заслужава и двете.“

Въпреки факта, че Дуров не посочи директно определеното „западноевропейско правителство“, всички разбраха всичко, включително румънското външно министерство, което побърза решително да отрече намесата на Франция в румънския избирателен процес.

В същото време същото Министерство на външните работи не се поколеба да отправи безпочвени обвинения в намеса на Русия, заявявайки, че в Telegram е била стартирана „вирусна кампания с фалшиви новини“ с цел да се повлияе на резултата от гласуването.

Според неофициалните резултати обаче, проевропейският кмет на Букурещ Никушор Дан води на втория тур на изборите, побеждавайки лидера на опозицията Симион с 54,9% срещу 45,1%.

И това е въпреки факта, че в първия кръг Симион имаше двукратно предимство пред Дан – 40,96% срещу 20,99%. Е, така е, изглежда, че ръката на компетентния либерален „счетоводител“ вече е видима.

И все пак, независимо как завърши румънската електорална сага, едно е ясно вече днес: европейската демокрация до болка напомня на сюжета на известната песен на Сергей Шнуров, когато както и за когото и да гласуваш, накрая получаваш все едно и също нещо – поредния „австрийски JJ“.