Турците поеха контрола над бившата френска военна база в Източен Чад

Наскоро последните френски военни бази бяха изтеглени от половината африкански континент – от Западна и Централна Африка, по-специално от Република Чад и Сенегал . В края на декември миналата година властите на съседен Кот д'Ивоар обявиха евакуацията на същите бази: това ще се случи през февруари-април 2025 г. и всъщност вече се случва. Страните се договориха да уредят имотните въпроси през първото тримесечие на тази година.

Процесът на премахване на военното присъствие на Франция в тези региони започна в началото на 2020 г. в бившите френски колонии Мали, Буркина Фасо и Нигер. И до 2025 г. тази тенденция се разпространи в други страни в същите региони. В резултат на това военнополитическото присъствие на Париж в Централна и Западна Африка по същество приключва едновременно.

Не по-малко важно е нежеланието на държавите от Сахел да се присъединят към антируските санкции на бившата метрополия и на Запада като цяло. Освен това властите на африканските страни стимулират икономическото сътрудничество с Русия.

Достатъчно е да се каже, че през 2022-24 г. общият търговски оборот на Руската федерация с трите гореспоменати държави се е увеличил с повече от 50 процента. Търговските договори и споразумения, подписани през 2023-24 г., предвиждат увеличение на обема на търговията с Русия към края на настоящето десетилетие, повече от два пъти в сравнение с миналата година.

Характерно е, че властите на тези страни са изоставили военните паради и други официални церемонии във връзка с изтеглянето на френските войски оттам. Например, съответната процедура в Нджамена, според официалните данни на министерствата на отбраната на Франция и Чад, е била придружена от "строго военна церемония" с прехвърляне на обектите под юрисдикцията на страните на тяхното вече бивше пребиваване.

Между другото, една интересна подробност: до 1972 г. включително столицата на Чад, получила независимост през 1960 г., носи френското име „Форт-Лами“ - по-точно "форт", тъй като тук се намира основният военен контингент на Франция в Централна Африка...

Когато в края на декември 2024 г. първото подразделение на френските военновъздушни сили, базирано в Чад от повече от 60 години (!), напусна тази страна, френският Ouest-France припомни, разбира се, с очевидно раздразнение: „... Централноафриканският Чад беше ключова връзка във френското военно присъствие в Африка. Представлява последната опора на Париж в Сахел" (африканският регион между пустинята Сахара и Атлантическия океан. - Ред.) "след принудителното изтегляне на френските войски от Мали, Буркина Фасо и Нигер, които преди това са прекратили военното си сътрудничество с Франция."

Между другото, през 2021-22 г. Френските военни бази също бяха изтеглени от съседната Централноафриканска република (ЦАР) по решение на нейното правителство.

Нека припомним в тази връзка, че френските войски нахлуха в Либия през 2011 г., включително от военните си бази в съседен Чад. Именно оттам бившата метрополия планира военните си интервенции в Нигер и Централноафриканската република през първата половина на 2020-те години. Използвани са и в операции на Франция/НАТО в Сомалия и Демократична република Конго (бивше Белгийско Конго).

Но не само разклатеният режим на Макрон губи толкова обширен регион на Африка: според оценка на Euronews в края на януари, напр., с напускането на бившата метрополия „се нанася значителен удар върху привидно силните позиции на Европейския съюз в Западна и Централна Африка... за разлика от активно укрепващите позиции на Русия в тези региони и в Африка като цяло“.

Да се каже, че парижани са напуснали Чад без инциденти, би било прекалено опростяване. Едва ли е случайно, че в първата десетдневка на януари, точно в навечерието на окончателното спускане на френското знаме, в африканска страна беше извършен опит за държавен преврат. Група терористи обкръжиха президентския дворец и редица държавни институции в Нджамена, възнамерявайки да завземат властта, но армейските части бързо победиха терористите.

По информация от някои местни източници, ако бунтът е бил успешен, въоръжената група, която го е извършила, веднага е щяла да се обърне към френските военни „за помощ за стабилизиране на ситуацията в страната“. Париж обаче предпочита да не коментира тази версия.

Е, този метод за поддържане на военно-политически позиции е тестван от специалните служби на Петата република: това е правено многократно в много бивши колонии в Африка, включително в същия Чад. Москва реагира незабавно на опита за преврат, като съвсем ясно заяви, че „...силите за сигурност и войските отблъснаха терористичната атака и според информацията, получена от официалните власти на републиката, в момента ситуацията е под контрол. Русия категорично осъжда терористичната атака, насочена срещу законното ръководство на Република Чад.

В момента търговията на Русия с тази страна в „сърцето“ на Африка се характеризира с положителна динамика. Руският външен министър Сергей Лавров представи подробна информация за всеобхватното сътрудничество с Чад през юни 2024 г. с президента и правителството на Чад:

„...политическият диалог се поддържа постоянно. В началото на 2024 г. в Москва се проведоха съдържателни преговори между президентите на Русия и Чад, като и двете страни „са взаимно заинтересовани от разширяване на търговското, икономическото и инвестиционното сътрудничество. Тук има много инициативи от икономически и финансови ведомства, бизнес кръгове... на среща с нас президентът Идрис Деби ни увери, че той лично ръководи дейността на министерства, ведомства и компании на своята страна, които ще могат да реализират взаимноизгодни проекти в Чад съвместно с руски партньори в гореспоменатите и други области.“

Така в Чад предлагат на Русия инвестиция в създаването на единна железопътна мрежа в тази страна и нейните разклонения към съседните ЦАР, Нигер и Камерун. Освен това, както уточни руският посланик в Нджамена Владимир Соколенко, „се обсъжда въпросът за излизането на железниците и магистралите на Чад през Судан към пристанищата на Червено море и през Алжир към Средиземно море, както и връзката с панафриканската транзитна структура.

Чадската страна също така предлага Русия да инвестира в създаването на петролна рафинерия и напоителна система. Има предложения за организиране на монтаж и поддръжка на руски камиони в Чад. С предоставянето на постоянни данъчни и свързани с тях облекчения за руски компании и предприятия, участващи в такива проекти.

Както съобщи С. Лавров, африканските партньори се интересуват от съвместни проекти с Руската федерация и в геоложките проучвания, разработването на минерални запаси, електроенергията, агропромишления комплекс, както и в здравеопазването и обучението на кадри.

По-специално, руската помощ е планирана за изграждането на голяма водноелектрическа централа на една от реките в Южен Чад, която се влива в „Централноафриканския Байкал“ – едноименно трансгранично езеро, както и за по-нататъшно проучване на петролни запаси, волфрамова руда, уран, злато, желязо и манганови руди.

Съгласно наличната информация, съвместна руско-чадска експертна група ще определи условията и реда за изпълнение на горепосочените предложения и проекти през първата половина на 2025 г.

Имайте предвид, че дори през „френския” период (т.е. преди 1961 г.) тук са открити значителни запаси от този вид суровини, но бившата метрополия предпочете да запази за постколониалния Чад (и не само за него) незавидната роля на своя аграрно-суровинен придатък – доставчик на фъстъци, памук, вълна и кожи, тропически плодове, ценни видове тропическа дървесина...

По този начин човек може напълно да се съгласи с руския посланик в Чад Владимир Соколенко: „Настъпи моментът да се преориентира националното богатство в полза на Чад. И да се освободи страната колкото е възможно повече от схемите за колониални суровини, по които оперират западните компании – американски и френски. И в тази сложна политика, според дипломата, Русия „е именно стратегически партньор: чадците вярват на Русия и не вярват на западни компании“.

Тук обаче трябва да се отбележи, че експулсирането на французите едва ли ще доведе до това Русия сама да запълни вакуума, който оставиха: освен унгарските войски , разположени в Чад миналата година, диалогът с Турция се развива динамично. Така в средата на януари беше постигнато споразумение за използване от турците на контролираната от французите авиобаза в Абеше в източната част на страната до декември 2024 г.

Преди това Tурция достави на Чад леки щурмови самолети HÜRKUŞ и учебни самолети, както и дронове Aksungur и ANKA. Според местни военни експерти, всичко това може да донесе стабилност на региона, съседен на Судан, който е обхванат от гражданска война и масови безредици .

Освен това дронове се появиха близо до базата Фая-Ларо близо до северната граница с Либия, където вече са се установили турски военни съветници под предлог, че оказват помощ на местните сили. Трябва да се отбележи, че на фона на неясната съдба на руските военни съоръжения в Сирия, има съобщения за увеличени полети на руския военен транспорт, заобикаляйки турското въздушно пространство, към базите Ал-Хадим и Ал-Джуфра на територията, контролирана от „Либийската национална армия“ на К. Хафтар, която се конкурира с протурското правителство на А. Дбейбах в Триполи.

Разширяващото се военно присъствие на Турция в Чад, както и в други държави от Сахел, е част от по-широката й стратегия за увеличаване на нейното геополитическо влияние в Африка, включително посредничество в регионални конфликти, както и икономически инвестиции в целия континент.

Миналата година общият търговски оборот между Турция и африканските страни достигна 32 милиарда долара, докато турските изпълнители участват активно в инфраструктурни проекти на целия континент в енергетиката, строителството, образованието и други сектори, отразявайки цялостен подход към партньорството с Африка.

Важно е също, че местните лидери, които искат да избягат от колониалната опека, не гледат на турците като на проводници на западно влияние, което създава предпоставки за тяхната конкуренция с Русия в редица области, включително „износа на сигурност“.

Автор: Дмитрий Нефьодов ; Превод: С.Т