Русия е дала поне 39 млн. долара за купуването на стотици хиляди избиратели в Молдова, които да гласуват срещу проевропейската перспектива на страната и срещу президентката Мая Санду. Как точно е функционирала схемата.

На 20 октомври вечерта, малко след края на референдума за ЕС и първия тур на президентските избори, президентката на Молдова Мая Санду излезе с каменно лице пред журналистите и лаконично каза, че е имало „безпрецедентна атака срещу свободата и демокрацията в страната“. Изборните измами са достигнали „огромни мащаби“, имало е опит за купуването на до 300 000 гласа.

Неочаквани резултати

В този момент вече се очертаваше ясно, че Санду, която заема твърдо проевропейски позиции, ще спечели първия тур на изборите. Но изведнъж проруските ѝ конкуренти получиха много повече гласове, отколкото им предричаха прогнозите. И пак противно на прогнозите тази вечер изглеждаше, че на референдума за ЕС мнозинството избиратели в Молдова са гласували против европейската перспектива на страната. На следващата сутрин броят на поддръжниците на ЕС все пак се увеличи благодарение на гласовете от диаспората и надделя с минимална преднина. Но и така резултатите бяха далеч от предвижданията.

Проевропейската президентка на Молдова Мая Санду

Оттогава насам наблюдателите на изборите гадаят –дали Молдова не е далеч по-разединена на проевропейски и проруски лагер, отколкото се е смятало? Или пък за разминаването между прогнози и резултати вината е наистина на „безпрецедентните изборни измами“, както посочи Мая Санду.

Тестов полигон за хибридна война

Междувременно отговорът е ясен: става дума за изборни измами не само в големи мащаби, но и с неизползвани досега в Европа методи. Това се разкри от разследванията, представени пред обществеността от молдовската полиция. От тях излиза, че страната се е превърнала в тестов полигон за хибридна война, направлявана от Русия. А случилото се в Молдова показва какво би могло да се случи и другаде.

По думите на началника на инспектората на молдовската полиция Виорел Чернеуцяну престъпна групировка около молдовско-руския бизнесмен Илан Шор, който живее в Русия, от април 2024 година е включила 138 000 молдовски граждани в мрежа за купуване на гласове. На замесените били открити сметки в руската Промсвязбанк, смятана за банка на руската отбранителна промишленост, на която западни санкции бяха наложени още преди нахлуването на Русия в Украйна.

Чрез специално мобилно приложение участниците в мрежата имали достъп до парите в сметките, с които плащали за гласовете. Известна е и цената – около 100 евро за глас в полза на някой от проруските кандидати и против интеграцията на Молдова в ЕС.

Десет процента от избирателите в страната са били купени

Парите се изплащали от „локални координатори“, които преди това трябвало да установят дали съответните хора са гласували според договореното. Доказателствата се предоставяли чрез снимки на бюлетините. Молдовската полиция е документирала към 1,4 милиона трансакции от приложението на руската банка към жители на Молдова. Повечето пари били преведени в седмиците преди гласуването: общо 39 милиона долара.

Предполага се, че наред с известните 138 000 „получатели“ на парите от Промсвязбанк, с всеки от тях са свързани още между двама и четирима души, вероятно членове на семействата им. И се оказва, че само броят на ползвателите на приложението отговаря на над десет процента от избирателите, гласували в Молдова на 20 октомври.

По думите на Чернеуцяну няма никакво съмнение, че акциите по купуването на гласове са били осъществени от членове на престъпната организация на Илан Шор. Той бе осъден в Молдова на 15 години затвор за кражбата на един милиард евро от местни банки (между 2012 и 2014 година), но през 2019 година избяга в Израел, а от началото на 2024 година живее в Русия. Бизнесменът е в санкционните списъци на САЩ и ЕС и е издирван от Интерпол, но Русия отказва да го предаде.

Как е функционирал механизмът

Въпреки бягството си от Молдова Шор продължава политическата си активност в страната. Той от години финансира антиевропейски кампании и плаща на хората да участват в проруски демонстрации в Молдова.

По време на сегашната предизборна кампания името на Шор се свързваше с проведените големи дезинформационни кампании – с наратив като например този, че интеграцията на Молдова в ЕС ще означава въвличане във война срещу Русия на страната на НАТО.

По данни на молдовската полиция важните технически подробности за изборните измами били установени едва няколко дни преди изборите, но това навярно не е съвсем достоверно. Самата Мая Санду каза в деня след изборите, че в правосъдието не е било направено достатъчно за предотвратяване на изборните измами.

Илан Шор е в санкционните списъци на САЩ и ЕС и е издирван от Интерпол

Молдовският главен прокурор Йон Мунтеану на свой ред обвини руските тайни служби, че са разработили механизма за купуването на гласове чрез приложението на банката. Освен това експерти и специалисти от Молдова, които преди това били работили в полицията, съда и прокуратурата, изглежда са подпомогнали прилагането на схемата в страната.

Балотажът предстои

В неделя предстои балотаж за президентските избори, на който Мая Санду отново ще се яви като фаворитка. Нейният конкурент Александър Стояногло, който е бивш главен прокурор, свален през 2021година по обвинения в корупция, се класира доста по-назад на първия тур, но сега би могъл да обедини гласовете на кандидатите, останали зад него. При това положение победата на Санду може и да не се окаже лесна.

Стояногло се полза с подкрепата на проруската и антиевропейска Партия на социалистите. Самият той не говори директно против интеграцията на Молдова в ЕС или за формално свързване с Русия, но подчертава, че Кишинев трябва да има тесни връзки с Русия.

Въпреки всичко досега Мая Санду избягна обвиненията към Русия за изборни измами. Тя говори само за „бандити“ - очевидно надявайки се по този начин да привлече на своя страна колебливите и скептични избиратели.