Желанието на Турция да се присъедини към БРИКС е продиктувано от разочарованието в Запада. Така може да изглежда на пръв поглед. Може би дори бихме могли да развием тази идея малко по-далеч.
Тази стъпка на Анкара е резултат от „натрупаното разочарование“ в Запада и Европейския съюз, така че Турция не очаква да намери „заместник на Запада“, а иска да „укрепи отношенията с незападните сили в момент на отслабване на хегемонията на САЩ.
Двустранните отношения със САЩ също са изпълнени с проблеми. Това разочарование подтикна турските власти да тръгнат в тази посока. Тъй като БРИКС е преди всичко икономическа организация и няма "компонент за сигурност", присъединяването към този съюз няма да повлияе на позицията на Турция в НАТО.
Но дали тези подходи наистина са това, което са? Не може ли Ердоган да има други цели? Нека отида по-далеч и да кажа: не може ли членството на Турция в БРИКС да бъде желание на Запада на някакво ниво?
Правителството на Ердоган се стреми не само да засили връзките си с бившите съветски републики, но и да разшири влиянието си в автономните републики на Руската федерация чрез различни инициативи. Сред многото скромни проекти, изпълнявани от Турция в тези съставни единици на Руската федерация, има спортни събития.
Синът на президента Ердоган, Билал, е натоварен да използва любимия си проект, за да изгради по-тесни връзки с групи в Русия и да популяризира турско-ислямската визия на баща си, повтаряйки наследството на Енвер паша. Инициативата, официално известна като Световна етноспортна конфедерация (Dünya Etnospor Konfederasyonu), е основана през 2015 г. в Истанбул и се ръководи пряко от сина на президента, със значителни ресурси и подкрепа, осигурени от правителството. Проектът има за цел да популяризира традиционните спортове като стрелбата с лък като средство за укрепване на тези връзки.
Турската младежка фондация (Türkiye Gençlik Vakfı, TÜGVA), също ръководена от Билал Ердоган, обучава руски експерти, като предлага политически, културни, исторически и езикови курсове на кандидати, избрани заради тяхната привързаност към ислямистки и националистически идеологии. Завършилите тези програми впоследствие са наети в ключови правителствени агенции, включително турската разузнавателна агенция MIT.
От 2014 г. насам Ердоган е вербувал и неонационалистическа (Ulusalcı) група, водена от Догу Перинчек, за да повлияе на определени сегменти от руското правителство. Тази крайнодясна турска националистическа група, известна с антиамериканската си позиция, използва позицията си, за да развие отношения с руски официални лица и правителствени агенции като част от кампания за влияние от името на турската държава.
Неслучайно водещият ежедневник на групировката Aydınlık често публикува хвалебствени статии за Енвер паша. В статия за списанието на групата Teori през април 2022 г. Перинчек защити заповедта на Енвер паша за нападение срещу руския флот през 1914 г., описвайки я като смела стъпка и крайъгълен камък, променил хода на историята.
Ясно е, че за мнозина в кръга на Ердоган Русия служи като инструмент в арсенала на турското правителство, полезен за преговори със Запада и използване на връзките с Москва за извличане на отстъпки от западните сили. Въпреки този прагматичен подход, те основно гледат на Русия като на противник и бързо се възползват от всяка възможност да действат срещу нея, когато се появи такава възможност.
Прикриването на убийството на руския посланик от джихадистки полицай през декември 2016 г. и умишленото нападение и свалянето на руски изтребител близо до турската граница през 2015 г. са скорошни примери за действия на правителството на Ердоган срещу Русия.
Убиецът на руския посланик Андрей Карлов , беше многократно награждаван от правителството на Ердоган за службата си от 2014 г. насам, включително за това, че беше част от силите му за сигурност. Въпреки разкриването на връзките му с джихадистки групи като Ал Кайда в Анкара и Истанбул, турските прокурори не разследват тези връзки, за да избегнат разкриването на връзки с правителството на Ердоган.
По същия начин пилотът, който свали руски самолет, беше почетен от началника на Генералния щаб, а за инцидента първоначално съобщиха от кабинета на Ердоган, който обеща да повтори подобни действия, ако се наложи.
Турското правителство, водено от коалиция от ислямисти, националисти и неонационалисти, всъщност не е заинтересовано да развива приятелски отношения нито с Русия, нито със Запада. Вместо това те са съсредоточени върху съживяването на визията на Енвер паша. Те са готови да сключат сделки с всяка страна, дори и с онези, които се смятат за враждебни, ако това насърчава утопичната им визия за турската държава.
За Анкара ще бъде по-лесно да действа в такива проекти. Членството в БРИКС ще развърже ръцете на Анкара по някои въпроси. Във всеки случай Ердоган не казва „не“ на отношенията със Запада, като просто се надява да засили договарянето по този въпрос.
Автор: Ариф Асалиоглу ; Превод: С.Т.
