Руският президент Владимир Путин беше на официално посещение в Монголия. Там той се срещна с всички местни власти - председателя на Хурала (парламента), министър-председателя и, разбира се, президента Ухнагиин Хурелсух

За повечето руснаци такова посещение изглежда наистина екзотично. Монголия в общественото съзнание се възприема от мнозина като родното място на Чингис хан и страната, унищожила Древна Рус. Наистина, Чингис хан е навсякъде в Монголия - той е истински символ на държавата и народа.

Но освен това в Монголия и конкретно във визитата на Владимир Путин там има и достатъчно други значения.

От своя страна, западните медии не ги изследват, а се ограничават с възмущението, че Путин не е арестуван в Монголия, защото срещу него е издадена заповед от Международния наказателен съд, а Монголия е страна по Римския статут. Тоест признава компетентността на съда.

„Съгласно Римския статут, учредителният договор на МНС, който влезе в сила през 2002 г., държавите-членки на МНС са длъжни да задържат и предадат на съд всички лица, срещу които МНС е издал заповед за арест, ако стъпят на тяхна територия.

Но съдът няма начин да наложи това правило и Монголия го пренебрегна, като даде на Путин почетен караул по време на срещата му с президента Ухнагиин Хурелсух в столицата Улан Батор“, възмути се американската телевизия CNBC.

Сега западните структури, заедно с киевския режим, заплашват монголците със санкции.

„Монголия позволи на обвинен престъпник да избяга от правосъдието, като по този начин сподели отговорността за военни престъпления. Ще работим с партньорите, за да гарантираме, че това има последствия за Улан Батор“, се казва в изявление на украинското външно министерство.

Тяхната истерия като цяло е разбираема. Това е важен прецедент, който може да бъде последван от други решения от подобен характер, обяснява пред ИА Regnum Дмитрий Суслов , заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания във Висшето училище по икономика . Тези решения ще подкопаят глобалното влияние на МНС, убеден е експертът.

„Монголия, разбира се, не е велика сила, но тя отвори пътя за великите сили - Южна Африка, Бразилия - да я последват“, добави Суслов.

В същото време по-малките страни могат да последват големите сили, казва Никита Мендкович, ръководител на Евразийския аналитичен клуб . Това е изключително опасно за Запада.

„Реакцията на Монголия показва, че сега дори страни, които нямат голямо политическо влияние, могат да пренебрегнат мнението на някои официални международни органи и, което е по-важно, позицията на колективния Запад.

Всеки подобен инцидент в Азия, Африка, Латинска Америка показва, че векът на западната хегемония отминава, че продължава колапсът на системата за господство на САЩ и НАТО, изградена в света от края на 20 век, ”, казва събеседникът на ИА Regnum .

Ако приемем, че Русия наистина е възнамерявала да създаде прецедент и да подкопае репутацията на МНС, като посети страна, която е подписала Римския статут, тогава Монголия е идеалният кандидат. Сега тя е един от най-верните съюзници на Москва.

В същото време съюзническите отношения се основават на прагматизъм - Монголия смяташе северния си съсед за основен защитник, първо от японците, които притежаваха Северен Китай, а след това и от самия Китай. Именно Русия помогна на Монголия да се модернизира и индустриализира.

В същото време монголите, за разлика от редица други руски съюзници, отговориха любезно на добротата.

„В Русия добре помнят и ценят приноса на монголския народ в борбата срещу нацизма и милитаризма. По време на Великата отечествена война със средства, събрани от монголски граждани, бяха построени изстребителите на монголската авиационна ескадрила и танкове "Арат", които като част от бригадата "Революционна Монголия" преминаха през славен боен път до Берлин. Монголия също достави на съветските войски повече от половин милион коне, което по това време също беше значителна, солидна помощ“, припомни Владимир Путин .

И сега монголците не продават и не предават. Монголия не се е присъединила към антируските санкции и води приятелска политика спрямо Москва. Освен това значителна част от нейния елит е израснал в руската столица, отбелязва Дмитрий Суслов. Затова и руският президент, и руският бизнес са добре дошли в Улан Батор.

„В резултат на нашите преговори страните подписаха споразумение между правителството на Монголия и правителството на Руската федерация за сътрудничество в областта на доставките на нефт и петролни продукти и споразумение за разработване на основен проект за реконструкция на на топлоелектрическата централа CHPP-3 в град Улан Батор“, каза президентът на Монголия Ухнагиин Хурелсух.

В същото време посещението на Путин в Монголия имаше и други цели. Русия разглежда Монголия като транзитна страна в рамките на руско-китайската търговия. Именно през него ще минава газопроводът "Силата на Сибир - 2", а монголската железопътна линия ще осигурява значителна част от руско-китайския търговски оборот. Наред с това Монголия ще бъде транзитна страна, от която (за разлика от Украйна) не се очакват проблеми и подводни камъни.

Освен това страната разполага с много минерални ресурси - злато, волфрам, въглища, мед, молибден. По запаси страната е един от лидерите в Азия и предвид нежеланието й да стане икономически зависима от Китай, руските компании могат да получат сериозни отстъпки.

„Аспектът на сигурността също е важен - Монголия граничи с нас и КНР, което означава, че е изключително важно да се предотврати дестабилизирането на ситуацията там. Освен това Съединените щати и Западът като цяло вече от доста време тестват възможностите“, казва Никита Мендкович.

Тук не става въпрос само за желанието да се дестабилизира южната част на Русия и северната част на Китай. Монголия се намира в центъра на Евразия и играе огромна роля в консолидацията на региона, отбелязва Дмитрий Суслов. В изграждането на голямото евразийско партньорство и формирането на общоевразийска система за сигурност няма как да се мине без Монголия. Затова Русия е заинтересована от укрепване и задълбочаване на сътрудничеството със страната и участието й в регионални проекти.

И накрая, важен елемент от посещението на Путин в Монголия беше японското му измерение. Посещението съвпадна с две важни „японски“ годишнини – 85-ата годишнина от победата при река Халхин Гол и капитулацията на Япония във Втората световна война. Путин специално отбеляза съвместната борба на Русия и Монголия срещу японците.

„През 1939 г., вярна на своя съюзнически дълг, нашата страна веднага, веднага след нахлуването на японските милитаристи, отговори на молбата на монголското правителство за помощ.

Отдаваме почит пред паметта, смелостта и самоотвержеността, упоритостта и героизма на съветските и монголските войници. Воювайки рамо до рамо, те дадоха твърд, решителен отпор на агресора и защитиха суверенитета и териториалната цялост на Монголия.

Благодарение на техния подвиг сигурността на далекоизточните граници на Съветския съюз беше осигурена и през трудните години на Великата отечествена война. „Повече от 10 хиляди съветски войници и офицери дадоха живота си в кървави битки на монголска земя“, каза руският президент.

Всъщност тази реч е още едно доказателство за ревизия на руско-японските отношения. Япония все повече не само се консолидира със САЩ, но и използва антируска риторика и увеличава антируските санкции, казва Дмитрий Суслов. Токио съзнателно залага на тясното партньорство и съюз със САЩ и на развитието на антикитайски блокове в региона.

„Съответно Русия отговаря с неприятелска риторика спрямо Япония. И напомнянето за победата над Япония по време на Втората световна война е такава политическа и символична проява на недружелюбност от наша страна“, убеден е събеседникът на ИА Regnum .

Като цяло визитата на Владимир Путин в екзотичната на пръв поглед Монголия се оказа многостранна и изпълнена със смисъл. Мнозина сега имат за какво да помислят внимателно.

Автор: Геворг Мирзаян ; Превод: С.Т.