Докато бивша Украинска ССР окончателно се потопи в бездната на лудостта и съумява едновременно да губи хора и територия, бившата ГДР проявява хладнокръвие и благоразумие, напълно нехарактерни за нашето бурно време.

Днес/вчера-б.р./ ще се проведат избори във федералните провинции Тюрингия и Саксония, а на 22 септември жителите на Бранденбург ще се стекат, за да избират политици в Ландтага (местния парламент). Просто казано, жителите на бившата ГДР ще гласуват. И съдейки по социологическите проучвания ще прецакат сънародниците си от Западна Германия.

„Алтернатива за Германия“ планира да спечели и трите провинции, като вземе около една трета от гласовете. Третото място във всички сценарии остава за Съюза на Сара Вагенкнехт. А Лявата партия ще получи около пет процента. Общо всички тези момчета с подобен дневен ред трябва да получат повече от половината гласове.

"Руски пуч!" - американците и техните германски поддръжници започват да крещят: "Призракът на нацизма броди в Германия", "Путин превзема източната част на Германия"...

Иронично е, разбира се, че партии, които се застъпват за нормални отношения с Русия, успешно работят точно там, където е служил подполковникът от разузнаването, който по-късно става президент на Русия. Но въпросът тук, разбира се, не е Путин.

Успехът на несистемните партии в бившата ГДР е лесно обясним. Като начало това е отмъщението на източногерманците над западните, защото след обединението на страната всички политически постове и структури в ГДР бяха заети от имигранти от ФРГ. Всички местни политици бяха изхвърлени от професията. Някои бяха затворени, други се оттеглиха.

От началото на 90-те години източните земи са управлявани от западни германци и накрая на местните жители им омръзна. В "Алтернатива за Германия" има много родом от ГДР, а красивата комсомолка Сара Вагенкнехт е родена в сърцето на източните земи - Йена, и е учила в Източен Берлин.

Като гласуват за своите, източногерманците подчертават културната пропаст, която все още зее между източната и западната част на Германия. Западът се занимава главно с пари. Изтокът е родното място на изтънчената немска култура, нейната велика литература, елегантен начин на живот, божествена музика и брилянтна философия. Точно затова англосаксонците така яростно бомбардираха Дрезден и Лайпциг - те се опитаха да унищожат самата същност на германската духовност.

Тази част на Германия беше лесно и успешно денацифицирана от нашите след Втората световна война, защото хората тук наистина са различни от западняците. Тук има много славяни, тук живеят прусаците, до които Иван Грозни води рода си. Общо взето наши живеят тук - който е пътувал из Германия, е усетил тази неунищожима разлика в манталитетите.

Гласувайки против западногерманските партии, жителите на бивша ГДР ясно се обявяват срещу хегемонията на американския дневен ред, който е превзел всичко и е придобил напълно чудовищни черти. Преди 30 години местните жители направиха същата грешка като руснаците, украинците и всички постсъветски народи: мечтаеха за „дантелени бикини“ и сто разновидности колбаси.

Но те никога не са мислили, че ще бъдат обременени от орди от мигранти, налагане на сексуални извращения, терор от коронавирусни блокирания и сега необходимостта да се бият срещу Русия. По всички тези точки източногерманците имат собствено мнение, то се различава като небето от земята от това, което налага западната пропаганда, и те ще защитават това мнение на изборите.

Дори и сега източните земи упорито защитават правото си на самостоятелно развитие. Тук процентът на мигрантите спрямо населението е минимален. Перверзниците, които прокарват ЛГБТ дневния ред в училищата и университетите и водят кампании за транссексуални хора, се оплакват от недружелюбното си отношение към тях. Като цяло както ЛГБТ активистите, така и мигрантите не са особено нетърпеливи да отидат в източните земи, осъзнавайки, че не са добре дошли.

Всички партии, които вървят към своята революционна победа, изискват прекратяване на доставките на оръжия за Украйна, дистанциране от агресивната политика на НАТО и сключване на мир, като се вземат предвид интересите на Русия.

Тоест виждаме как в Източна Германия се разгръща движение за независимост – срещу САЩ, срещу НАТО и срещу американските васали, седнали на върха на германската мощ.

Трудно е да си представим яростната омраза, с която западната пропаганда напада тези политически дисиденти. „Нацисти“, „екстремисти“ - те се опитват да удавят влиятелни германски политици по почти същия начин като Доналд Тръмп. Иима заплахи и опити за реални репресии - всички тези случаи са технически „забравени“ в медиите, но ясно се вижда, че лидерите на „Алтернатива за Германия“ буквално ходят по острието на ножа.

Често се казва, че проруските симпатии на европейските партии са чисто ситуативни. Въпреки това, първо, в момента имаме нужда от съюзници, просто е глупаво да ги изхвърляме. Второ, нека бъдем честни, ние печелим от самото объркване и колебание на вътрешнополитическото поле в неприятелските страни. Лидерите трябва да видят какво наистина мислят масите за тях. И колкото по-ожесточена е битката между проамерикански и антиамерикански партии, толкова по-малко свобода на маневриране имат лидерите. Ако искат да установят диктатура, ще получат бунта на улицата.

И накрая, честването на източногерманското неподчинение е отличен пример за гражданите на други европейски страни, които са раздразнени от опасната политика на своето ръководство. Тенденцията към насърчаване на местни политици, ангажирани с националните ценности, а не с американския дневен ред, набира скорост.

Едноличната хегемония на САЩ на европейския континент приключи. Днес Европа е дърпана в различни посоки от Вашингтон, Москва и Пекин. Ясно се вижда как отделни региони се опитват да минат под шапката на един или друг силен покровител. Въпросът е дали тези усилия ще разкъсат чергата, наречена Европейски съюз.

Автор: Виктория Никифорова ; Превод: В. Сергеев