Владимир Путин може и да не се е съвзел от изненадващото нахлуване в Курската област в Украйна, но този уикенд той вероятно ще празнува териториални придобивки още по на запад – в Германия
Приятелски настроените към Русия партии в трите източни провинции на Германия – Бранденбург, Саксония и Тюрингия, могат да постигнат значителни успехи на регионалните избори през септември, два от които са насрочени за неделя, пише „Политико“.
Проруската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) има добри шансове да спечели първото място и в трите провинции, докато новосформираният ляв Съюз „Сара Вагенкнехт“ (BSW) също набира скорост. По този начин Москва би могла да си възвърне позициите на огромната територия на бившата Източна Германия – регион, в който тя доминираше в продължение на десетилетия по време на Студената война.
Ако прогнозите се сбъднат, резултатите от изборите ще предизвикат дълбока тревога в цяла Германия. Победата на екстремистите ще разкрие до каква степен германският политически естаблишмънт се е провалил в усилията си да преодолее разделението между Изтока и Запада и ще разклати из основи и без това разклатената тристранна коалиция в Берлин.
Победата би означавала и лична победа за Путин: руският лидер е бил шпионин на КГБ в Дрезден през 1980-те години – опит, който му е оставил трайно възхищение към всичко немско. Един биограф дори го нарече „германецът в Кремъл“.
Според последните социологически проучвания приятелски настроените към Москва партии от крайната десница и левица на политическия спектър като цяло се очаква да спечелят поне 50 % от гласовете във всички региони. В една от провинциите, Тюрингия, прогнозите са, че те ще съберат до 65%, като на първо място ще бъде AfD с резултат от около 30%.
Макар че не всички партии са толкова открито проруски настроени, колкото AfD, те споделят две тези, проповядвани от крайната десница: че НАТО има своята вина за конфликта в Украйна и че мирно решение би било възможно, само ако Западът се отнася сериозно към дипломацията.
Основните управляващи партии в Германия на национално ниво – социалдемократите (СДП), Зелените и Свободните демократи (СвДП) – са изтикани на заден план. Социологическите проучвания им предричат общ резултат от около 12 % в Саксония и Тюрингия и 27 % в Бранденбург.
Това е необичаен спад за центристките партии, които определяха политическия живот в Източна Германия от обединението насам. В началото на 1990-те години западногерманският истаблишмънт на практика колонизира Изтока, като изпрати свои политически ветерани да управляват Саксония и други провинции. Дори и днес повече от 40 % от висшата политическа класа в източните провинции на Германия са от Запада.
Бързото разрастване на AfD и други популистки партии в източната част на страната показва, че този подход не се е отплатил. Според последните социологически проучвания както Зелените, така и СвДП, най-малката от трите партии в националната коалиция на Германия, може да се окажат извън трите парламента на провинциите.
Въпреки че обединението доведе до революция в икономиката на бившата Източна Германия, повишавайки жизнения стандарт до нива, непостижими по времето на комунизма, в много краища на страната все още има недоволство, че Западът де факто е завладял страната.
Разочарованието от това развитие често се засилва от политиците, които третират региона, който сега представлява само една пета от населението на бившата Западна Германия, като „другия“.
„На Изток трябва да се обяснява малко повече, отколкото на Запад, но аз обичам да го правя и обичам да ходя там“, заяви през май лидерът на ХДС Фридрих Мерц, като се позова на твърдата позиция на партията си по отношение на Русия.
Въпреки че повечето германци на изток не си правят илюзии за Путин, населението все още не е преодоляло десетилетията на антизападна пропаганда. За мнозина Москва не е по-лоша от Вашингтон, който популистки настроените политици обвиняват, че работи задкулисно, за да постигне собствените си цели в Украйна.
„САЩ са свръхсила в упадък, която се бори да запази глобалната си хегемония“, заяви Сара Вагенкнехт миналия месец.
По-голямата част от левите политици на Изток са концентрирани в BSW и Лявата партия, наследник на бившата Източногерманска комунистическа партия, и те не са толкова за Путин, колкото за мира.
„Нуждаем се от европейски мирен ред, който да включва и Русия… Всички държави-членки трябва да се споразумеят за пакт за ненападение и да създадат отбранителна общност“, заяви този месец Бодо Рамелов, настоящ министър-председател на Тюрингия и един от най-критично настроените към Русия представители на Лявата партия.
По-голямата заплаха обаче остава AfD, която може да предизвика политическо земетресение, достигащо далеч отвъд границите на Германия, ако партията спечели и трите провинции. Това стана по-вероятно след нападението с нож в Золинген миналата седмица, за което се предполага, че е извършено от сириец, заподозрян във връзки с „Ислямска държава“.
Връзките на AfD с Москва са добре документирани. Преди европейските избори през юни германските власти разкриха нещо, което според тях е руска операция за оказване на влияние, включваща един от водещите кандидати на AfD. Въпреки това партията се класира на второ място с 16% и се представи особено добре в източната част на страната.
Много високопоставени лица от AfD не крият привързаността си към авторитарния режим на Путин. Бьорн Хьоке, лидерът на AfD в Тюрингия, когото мнозина смятат за духовен кръстник на партията, заяви, че ако някога стане канцлер на Германия, първото му пътуване ще бъде до Москва.
Ако това някога се случи – най-дългосрочният вариант – по-вероятно е Путин да го посети първи. Преди отношенията между Москва и Берлин да се влошат, Путин често посещаваше Германия – включително бившия си град в Източна Германия.
„Ще бъда честен, идвам в Дрезден със специално чувство“, каза той пред публика по време на посещение в града през 2009 г., за да получи ордена „Свети Георги“ – награда в чест на видни личности, които „се борят за доброто в света“.
