"Към днешна дата по въпроса за еврото мисля, че се задълбочават отрицателните настроения на гражданите. Малко преди нова година официалните власти – финансовият министър, управителят на националната банка и премиерът, казаха, че това е една успешна година и изтъкнаха всички предимства на еврото.

Едно от най-важните е, че цената на кредитирането на държавата, компаниите и домакинствата не би била такава, ако не е еврото. Също така и че държавата е спечелила около 160 млн. евро, защото не е било необходимо да се конвертират валутите. Те отбелязаха и че страната е по-стабилна, защото е член на еврозоната, от евентуални или настоящи финансови кризи". Това коментира журналистката Диана Гласнова пред БНР. 

От 1 януари т. г. цените в Хърватия са само в евро.

Според официалните власти повишаването на цените заради еврото е минимално - в границите под процент, но друго показват данните на синдикатите. 

Те сравняват какви са били разходите на обяда за Коледа в края на 2023 г. в сравнение с цената в края на 2022 г.

"Нито една от тези 14 ставки - месо, риба, шунка, картофи, вино, брашно, масло, шоколад и др., не е на цената, която е била през 2022 г., нито пък може да се каже, че има ставки с повишение под процент", обясни Гласнова.

Инфлацията в Хърватия беше 8% и това играе роля, а тя скочи до размери, непознати в 30-годишната история на самостоятелната държавата – ноември, декември 2022 г. Подготвяйки се за влизане на еврото, предварително бяха вдигнати цените. Тогава инфлацията в Хърватия беше около 13%. А правителството взе мерки след въвеждането на еврото и то беше да се запазят цените от декември 2022 година, коментира журналистката.

Според изследване над 40% от хърватите гледат цената в хърватски куни и все още си търсят цената и когато я няма, те се притесняват, че 1,48 евро ще стане 1,60 евро.

С влизането в Шенген се задължавате да спазвате договора от Дъблин и всеки, който влезе, има право на убежище – да бъде приет. 

В  Хърватия се увеличиха мигрантите, защото ставаме първа държава от Шенген и от нас могат да пътуват, където си искат. Но Австрия и Германия имат право да върнат чужденците в първата държава, дала им убежище. Само през 2023 година молбите за убежище в Хърватия като брой са 54 482, а до 2020 г. са били 1932, това е 30 пъти повече. Ако тези държави, в които са заминали, ги върнат, знаете ли какво става, даде повод за размисъл Диана Гласнова.

Близо 13 млрд. евро е спечелила Хърватия от туризъм само за първите 9 месеца на 2023 година, а това е с 11,4% повече от 2022 г., когато държавата е била извън Шенген, коментира още Гласнова. Управляващите сравняват с 2022 г., а не с 2019 г., когато страната отчете рекордни приходи от туризъм, допълни тя. 

Хърватия беше първата държава, присъединила се в един и същи ден към еврозоната и Шенгенското пространство - на 1 януари 2023 г.

Източник: БНР