За да обобщите резултатите от годината в руския нефт и газ, можете да следвате добре изтъркания път на изброяване на основните събития и напредък. Ето как изглежда.

Шансовете за развитие на газовия сектор бяха съсипани за години напред от безумната политическа воля на Кремъл, която принуди Газпром да се оттегли от основния пазар на Европа без алтернатива, докато амбициозните планове за износ на втечнен природен газ бяха подложени на нарастващ натиск от санкции . Има много газ, но няма на кого да го продадеш. Не мога да не се съглася със заключението на последната аналитична прогноза на Института по енергетика и финанси на Руската академия на науките, чиито експерти смятат, че Русия никога няма да може да се върне към предвоенните нива на производство и износ на газ.

Петролната индустрия е в надпревара за доходоносни запаси, каквито в страната остават все по-малко. Няма нови открития. Няма големи проекти за разработване на неразработени находища. В нарушение на Закона за недрата, хищническият селективен добив се извършва в райони на находища с относително високо налягане в резервоара, където нефтът може да бъде получен бързо и евтино, което прави невъзможно извличането на по-малко доходоносни запаси. Мотото е „след нас може да има потоп“.

Струва си да си припомним как през септември 2018 г. вицепремиерът Дмитрий Козак, който тогава отговаряше за енергетиката, предупреди на заседание на правителството, че според оптимистичния сценарий до 2030–2035 г. производството на петрол в Русия ще бъде намалено наполовина, а според негативния сценарий - четири пъти. Днешният първи заместник-министър на енергетиката Павел Сорокин смята, че през 2030 г. почти 100% от добивания в страната нефт ще бъде труден за добив, тоест търговски нерентабилен.

Стратегията на петролната индустрия през 2023 г. доближи прогнозата за негативен сценарий.

Обаче простото изложение на състоянието на нефта и газа не дава пълна картина на случващото се и не ни позволява да правим предположения за това накъде се движи индустрията. За да оцените ситуацията, трябва да се издигнете над данните за запасите, производството, рафинирането, технологиите, износа и друга специфична за индустрията информация и да следвате пътя на икономистите, да следвате не петрола и газа, а потоците от пари, включени в този сектор .

Войната и санкциите, които тя предизвика, изключително засилиха процеса, който в една от публикациите си нарекох „ускорена монетизация на административния ресурс“ и това явление се превърна в основна характеристика на изминалата година.

Може дори да се предположи, че агресивната война се е превърнала не в самоцел, а в инструмент за разширено ограбване на родната икономика от корумпирания политически елит и близките до него ръководители на икономически сектори. Много наблюдатели са забелязали, че системата за управление, която се е развила в Русия, има всички характеристики на мафията.

Най-отгоре е кумът (в домашния вариант кумът), който разрешава конфликти между всеки от капосите, отговорни за потока на парите в дадената му за изхранване сфера на дейност. Един - газ, друг - нефт, трети - отбранителна индустрия, четвърти - космос. В Русия тези парични потоци са свързани с източване на държавния бюджет. Много държави имат мафии, но само нашата мафия има цяла държава.

Има специфики. Ако класическата мафия все още работи като цяло, макар и с престъпни методи, но точно като търговска структура, тоест целта е да се развива бизнес и да се максимизират печалбите, тогава в Русия решенията, взети от „боханите“, често вредят дори на самите тях.

Ярък пример е напускането на Газпром от Европа.

Миналата година тази структура, напълно корумпирана и неподвластна на никакви закони, се разпадна напълно. Под лозунга за осигуряване на „специална военна операция“ и под предлог за тежестта на санкциите се извършва преразпределение на парите, които формално се дължат на федералния бюджет в полза на конкретни лица и групи.

Правителствени служители и проправителствени медии настояват: санкциите срещу износа на руски петрол не работят; цената на петрола и петролните продукти, продавани в чужбина, е много по-висока от „тавана“ от 60 долара за барел. Наистина, ако погледнете цената, която индийските купувачи плащат за руската смес „Урал“, тогава се появяват данни за 70 и дори 80 долара за барел.

Но между първия купувач, който получава петрол в руското пристанище на ниска цена, и крайния потребител в Индия има верига от посредници, които повишават цената. И тази премия не се връща в Русия, а се озовава в тайни банкови сметки някъде в Емирствата, Сингапур или Хонконг.

Спомняте ли си юнския указ на Путин, който позволи на износителите да оставят приходите в чуждестранна валута в чуждестранни сметки? Предполагаше се, че тези средства ще бъдат използвани за финансиране на контрабанда на военни стоки за Русия, но в действителност по-голямата част от тези приходи, включително надценките над ценовия „таван“, остават на разположение на многобройни звена в тази верига.

Ясно е, че в механизма на забогатяване от западните санкции участват не само износителите, техните представители в чужбина и други бизнесмени. Без „покрив“ на най-високото ниво на руското правителство подобни неща не могат да се правят.

Мотото на годината: на кого е войната и на кого е скъпа майката. Можем безкрайно да обсъждаме подробности като „сенчестия танкерен флот“, механизмите за заобикаляне на санкциите в името на попълването на бюджета и т.н., но основното съдържание на всички дейности на руското правителство в нефтената и газовата индустрия (а не само в него) е грандиозна и абсолютно безсрамна оргия на пилене и присвояване на пари от лица, допуснати до „коритото“.

Войната се превърна в ужасно бедствие за руската икономика и за търпеливото и мълчаливо население на страната. Но се превърна и в средство за бърза печалба за тези, които участват във властта или са близки до нея. Няма съмнение, че грабежът ще продължи и през 2024 г. Възможно е участниците в операцията да станат още по-нагли и още по-активно да крадат имуществото на хората. Последствията за страната и нашите сънародници ще бъдат катастрофални, въпреки че сега никой не може да предвиди момента на срутването.

Автор: Михаил Крутихин, превод: С Т