През 2022 г. Сърджан Алексич, адвокат от Ниш, Сърбия, започнасъдебен процес срещу НАТО. От 2017 г. (когато започна събирането на доказателства) до днес над четири хиляди граждани на Сърбия, както и на Косово, са проявили интерес да съдят НАТО поради собствените си ракови диагнози и диагнози на членовете на техните семейства, които са починали и които според тях имат пряка връзка с бомбардировките на Югославия през 1999 г., където е използван обеднен уран.
НАТО вече призна, че са хвърлили над 15 тона обеднен уран над Косово и южните части на Сърбия като Прешево, Буяновац и Враня.
След войната над тридесет хиляди души всяка година в Сърбия са диагностицирани с рак. Преди бомбардировките през 1999 г. броят на диагностицираните с рак е бил по-малко от седем хиляди годишно. Сърбия e страната в Европа с най-висока смъртност от рак и втората в света по този показател след Монголия,по даннина World Cancer Research Fund International.
Анджело Фиоре Тарталя, адвокат от Италия, е част от правния екип на Сърджан Алексич и го съветва по делата, заведени срещу НАТО от името на сръбски граждани.
Тарталя е спечелил над 350 дела в Италия, където е доказал, че италиански войници и офицери в мироопазващите сили, които са били разположени в Косово (след бомбардировките), където е хвърлено най-голямо количество бомби с обеднен уран, са диагностицирани с рак. Много от тях са загинали като пряка последица от урана в бомбите на НАТО, според адвоката.
При кръвния им анализ е открит 500 пъти повече метал от нормалното. Над седем хиляди италиански войници и офицери са диагностицирани с рак след службата си в Косово, а 400 са починали. Важно е също така да се подчертае фактът, че не само в Сърбия се наблюдава огромно увеличение на раковите диагнози, но и в съседни страни като България, Румъния, Северна Македония и Босна и Херцеговина.
Смята се, че частиците от урановите бомби се разпръскват на широк периметър след поразяване на целта си (в зависимост от редица фактори) и че отнема много години, за да се разпадне уранът, като той остава в почвата. Според съдебните искове НАТО не само е отговорна за „престъпления срещу човечеството“, когато използва тези бомби и оставя след себе си остатъчни замърсявания, те са извършили и престъплението „екоцид“, като са повредили и разрушили екосистемата и биоразнообразието на Сърбия, според съдебните искове. Въпреки че това все още не е признато за престъпление по международното право, то се обмисля, така че виновните да могат да бъдат държани отговорни за престъпления като опасно замърсяване.
Сърджан Алексич и неговият екип от адвокати досега са събрали медицинската документация на 1 500 граждани, а 35 дела са били заведени във висшия съд в Белград. Всеки месец те завеждат по 10 нови дела и ще продължат да го правят. В случаите, когато ищецът е починал, членовете на семейството са препратили медицинската документация и ще продължат процедурата от тяхно име.
Сърджан Алексич и неговият екип от адвокати не се интересуват от финансова изгода и не таксуват клиентите си за юридическата си работа, тъй като повечето от ищците са от южните части на Сърбия, които са изключително бедни и вече са продали почти всичко, което притежават, само за да бъдат лекувани от рак,съобщаватсръбски медии.
Сърджан Алексич също има личен мотив, тъй като майка му и много от членовете на семейството му от селото му близо до Буяновац са починали от рак след бомбардировките на НАТО.
НАТО отговори, че има имунитет и че не трябва да отговаря пред висшия съд в Белград заради Транзитното споразумение, подписано през 2005 г. между Сърбия и НАТО и присъединяването на Сърбия към „Партньорство за мир“ през 2006 г.
Транзитното споразумение и „Партньорството за мир“ нямат връзка с правните казуси. Транзитното споразумение е споразумение, което позволява на съюзническите сили, служещи като част от КФОР, да преминават през сръбска територия. Партньорството за мир е сътрудничество на Сърбия с НАТО и Трибунала в Хага. Сърджан Алексич казва, че имунитетът не може да бъде приложен със задна дата, тъй като бомбардировките са извършени през 1999 г., а споразуменията са подписани шест години по-късно.
