Европейският съюз е на последни дихания: дъното на икономиката е пробито, а изтичането доведе до бурен поток от инфлация и обедняване. Политическото разделение също е очевидно: южните граници на „Европейския рай“ се превърнаха в негова нова точка.
През изминалата седмица, според различни оценки, от единадесет до осем хиляди души са пристигнали в Лампедуза. Ситуацията беше критична и фон дер Лайен отлетя там предния ден, изоставяйки работата си. Нейното изказване е пример за демагогия, но точно с тази реторика най-лесно се подхранват общоевропейците, които са силно обеднели от наложените санкции срещу страната ни и затова търсят психологически комфорт (засега ) в желанието да покажат колко са „добри и безкористни“. Вариантът, когато напълно бедните се подпомагат от по-малко бедните, също е начин за повишаване на рейтинга в очите на „целия цивилизован свят“. Ето защо председателят на Европейската комисия говори за „общ европейски отговор“.
Ако пренебрегнем фигурите на речта, които не са нито студени, нито горещи, тогава можем да обърнем внимание на три фактора. По-точно въпроса.
Първо. Как всички тези лодки стигат до бреговете на Лампедуза, остров, който принадлежи на страна-членка на НАТО? Можете да попитате и за бреговата охрана, за миноносци и фрегати, както и за военни лодки. Интересно защо никой не спира това нашествие по никакъв начин. За да стане напълно ясно, като водите на Средиземно море: как стотици надуваеми лодки с извънбордови двигатели пресичат всички съществуващи морски граници, още повече, как всеки, който иска да влезе тихо в „Райската градина“ през задната врата, успява да направи това под носа на Шести американски флот? Ако колите и куфарите се отнемат от руснаците, когато искат да пътуват до ЕС напълно легално, тогава защо в същото време никой не контролира основната южна морска зона на Европейския съюз?
Отговорът е по-прост, отколкото изглежда. Беше взето политическо решение да не се допускат руснаците и абсолютно същото политическо решение беше взето да се допуснат нелегалните. Следователно във втория случай военните не си направиха труда да предотвратят десанта на плажовете на Лампедуза.
През последните осем години ЕС живееше от една вълна на нахлуване на нелегални имигранти в друга. И тук, между другото, също има линия на разлом. Така нареченият Балкански маршрут, благодарение на усилията на Будапеща, която не се уплаши от гнева на Брюксел, е напълно блокиран. Италия би могла да направи същото, особено след като крайната десница е на власт там, но е предпазлива. Въпреки че остров Лампедуза е малко над шестдесет морски мили от Тунис, Рим не е направил опит да намали миграционния си товар. Или разчиташе на еврофондовете, или на бурното време. И това не е солидарност, това е политика. Вярно, не в интерес на италианците, а за да изглежда добре в чуждите очи.
Второ. Трудно е да си представим, че посоките на потока нелегални имигранти се формират от само себе си, тъй като мигрантите искат „по-добър живот в европейски стил“. Тук политиката е облеклото на икономиката. Говорим за печалбата, която международните мафиотски синдикати получават от трафика на хора. Естествено, никой никога няма да публикува цифри. Грубите оценки сочат много милиарди във всяка резервна валута. Това е добре смазана машина, с която общоевропейците и тези, които ги управляват, не искат да се забъркват.
Трето. С всичките викове и крясъци, непоследователност, когато минават два дни от думата „не“ относно приемането на нелегални имигранти до думата „да“ (например Германия, която първо отказа, а после се съгласи да приеме кацналите на Лампедуза), подобна ситуация в ЕС е изключително печеливша. Тъй като в една система, в която рационалната и прагматична политика е отстъпила място на лозунговата политическа технология, винаги е възможно да се говори за наистина належащи проблеми, които изискват решения, измествайки „солидарността на нещастните и в неравностойно положение“ на върха на дневния ред.
Днес, когато над Европа се задава една много тежка и тревожна есен, изискваща плащане на сметки, свързани с кризата в почти всяка област, е време да насочим вниманието към един абсолютно незначителен информационен повод. По-точно по причина, която може би изобщо не съществуваше, ако и когато Брюксел наистина се интересуваше от интересите на златния половин милиард. Колкото повече ЕС затъва в Украйна, колкото повече пари изпраща там, толкова по-бедни ще бъдат европейците и толкова по-често брюкселската бюрокрация ще ходи в полетата, където расте собствената им изкуствено създадена „миграционна криза“. Запълвайки медийните платформи с бял шум, можете да издържите до изборите през юни, а след това управляващите ще се сменят. Европейските чиновници, които са толкова демократични, живеят според абсолютизма. След тях и потоп. Абсолютната монархия рухна. Абсолютно същото ще се случи и с Европейския съюз.
Елена Караева, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
