Новият министър-председател на Гърция Кириакос Мицотакис обеща незабавно да продължи с амбициозната си програма за реформи, след като спечели решителна победа на общите избори в неделя.
Лидерът на Нова демокрация каза, че преднината му от 24 пункта пред основната лява опозиционна партия Сириза му е дала силен мандат да модернизира страната, отдавна смятана за съпротивляваща се на реформи. „Хората ни дадоха сигурно мнозинство. Основните реформи ще се извършват бързо", каза десноцентристкият политик в телевизионно обръщение, докато пред централата на неговата партия се разиграваха ликуващи сцени.
След преброяване на над 96% от бюлетините, Нова демокрация получи 40,5% от гласовете, резултат, който ще позволи на Мицотакис да контролира 158 места в 300-местния парламент. Сириза, водена от основния му опонент Алексис Ципрас, спечели 17,8%, по-малко от 20%, които постигна на изборите миналия месец.
Социалдемократическата партия Пасок е на трето място с 11,9 %, следвана от комунистическата партия KKE, която е събрала 7,6 % – и в двете са подобрили представянето си от резултатите през май.
55-годишният Мицотакис също триумфира на предишните избори, но не успя да спечели абсолютно мнозинство поради избирателната система на пропорционалното представителство. Лидерът, подкрепящ бизнеса, свика втори избори с цел формиране на стабилно правителство, което да му позволи да продължи напред с широкообхватните реформи.
В неочаквано развитие този път три твърдо десни партии и една популистка лява партия, (Курсът на свободата), също успяха да надскочат прага от 3%, и да влязат в парламента, гарантирайки, че той ще бъде силно фрагментиран.
Нечуваната досега организация "Спартанци", създадена преди едва три седмици и подкрепена от хвърления в затвора бивш говорител на вече несъществуващата неонацистка "Златна зора", спечели 4,7%. Нейният лидер Василис Цингас каза, че това ще внесе "нов стил" в гръцкия политически живот.
Проруската, ултранационалистическа партия "Гръцко решение" спечели 4,5 %, докато Ники, социално-консервативна, религиозна сила, създадена да оспори изборите през май, успя да влезе с 3,7 %. Ципрас описа безпрецедентното присъствие на крайнодесния блок като „особено опасно за демокрацията и обществото". MeRA 25, ръководена от бившия финансов министър Янис Варуфакис, не успя да влезе в парламента.Позовавайки се на маргиналните партии, Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа в политическия анализатор за Евразия, каза: „Това ще го направи най-консервативния парламент след възстановяването на демокрацията в Гърция през 1974 г. Значителната подкрепа за спартанците е особено тревожна, показвайки значителната степен на симпатия към крайнодесните, ултранационалистически възгледи."
Рахман каза за комфортното мнозинство на Мицотакис: „Сега е вероятно той да пристъпи бързо към прилагане на широкообхватни реформи в публичния сектор и секторите на съдебната система, здравеопазването и образованието. Победата на Нова демокрация следва подобен път на други южноевропейски страни, които сега се завърнаха надясно, след като тръгнаха наляво след финансовата криза в еврозоната".
Победата, каза той, може да се дължи отчасти на това, че Мицотакис „достига до умерените центристи" въпреки безкомпромисното му досие по въпроси като миграцията. Образованият в Харвард бивш финансист, издънка на политическа династия, чийто баща, Константин, беше министър-председател в началото на 90-те години, произхожда от либералното направление на партия, чиито възгледи варират от ултранационалистически до дясноцентристки.
През първия си мандат Мицотакис намали безработицата, намали данъците, привлече чуждестранни инвеститори и дигитализира една остаряла бюрокрация, която се превърна в синоним на съпротивата на Гърция срещу модернизацията.
Във втория си той обеща да повиши заплатите, да увеличи минималната месечна заплата до 950 евро (815 паунда), да намали допълнително данъците, да преструктурира системата на общественото здравеопазване и да подобри инфраструктурата в цялата страна.