Проевропейският центрист Еманюел Макрон обеща да обедини разделена Франция, след като спечели втори мандат като френски президент в решителна победа срещу крайнодясната Марин Льо Пен.
На митинг за победата в подножието на Айфеловата кула, Макрон обеща да отговори "ефективно на гнева и несъгласието" на избирателите, гласували за крайната десница. Той добави: "Вече не съм кандидат на един лагер, а президент на всички нас."
Льо Пен успя да даде на крайната десница най-големия резултат като спечели повече от 12 милиона гласа в исторически връх за партията си, след като проведе кампания за кризата с цената на живота и обеща забрана на мюсюлманските забрадки на обществени места, както и националистически мерки за отдаване на приоритет на французите пред другите за работни места, жилища, обезщетения и здравеопазване. Льо Пен нарече резултата си „блестяща победа сама по себе си, идеите, които представяме, достигат нови висоти".
Победата на Макрон беше бързо приветствана от лидерите на ЕС след кампания, която френският президент определи в последните си дни като „битка за Европа" срещу евроскептичката Льо Пен. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел туитира: „Браво, Еманюел. В този бурен период имаме нужда от солидна Европа и Франция, изцяло отдадена на един по-суверенен и по-стратегически Европейски съюз". Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза: „Радвам се, че можем да продължим отличното си сътрудничество". Германският канцлер Олаф Шолц заяви „Френските избиратели са предали силно послание в полза на Европа". Очаква се първото задгранично пътуване на Макрон като президент да бъде в точно в Берлин, за да се срещне със Шолц.
По време на неистова последна двуседмична кампания, Макрон обеща да посвети следващите пет години на възстановяването на Франция до пълна заетост, като твърдеше, че политиките му като разхлабване на френското трудово законодателство вече са успели да създадат работни места и че той окончателно ще сложи край на десетилетията на масова безработица в страната.
Въпреки че Макрон обеща бърз нов пакет от закони за справяне с кризата с разходите за живот и смекчи времевата си рамка за повишаване на възрастта за пенсиониране, той в крайна сметка се съсредоточи много по-малко върху собствения си манифест и повече върху спирането на това, което той нарече „немислимото": крайнодясната, антиимиграционна Льо Пен да поеме кормилото на Франция, втората по големина икономика в еврозоната и ядрена сила.
Макрон определи избора между себе си и Льо Пен като „референдум за Европа, екология и секуларизъм" и каза, че исканията й за промяна на договора на ЕС биха довели до изтласкването на Франция от блока. Той я нарече „скептик по отношение на климата" и каза, че планът й да забрани мюсюлманската забрадка на всички обществени места, включително на улицата, ще наруши френската конституция и религиозните свободи и ще предизвика „гражданска война".
Макрон обвини Льо Пен, че е финансово „зависима" от Русия на Владимир Путин, след като тя взе руски заем за партията си през 2014 г., и каза, че връзките й с Кремъл означават, че тя би била опасен избор по време на войната в Украйна. Льо Пен от своя страна каза, че „страхът е единственият аргумент, който му е останал".
Макрон се наклони наляво през последните дни, за да се опита да ухажва избирателите на Меленшон, обещавайки да ускори мерките срещу разрушаването на климата и да разшири политиката за околната среда. Първата му задача е да назначи нов министър-председател, който той обеща, че ще бъде специално посветен на справянето с климатичната криза.
Сега фокусът ще се измести към парламентарните избори през юни, където Макрон ще се стреми да получи мнозинство за своята центристка групировка, вероятно разширявайки съюзите с дясното. И Льо Пен, и Меленшон се стремят да увеличат броя на депутатите, които имат техните партии.
За първата си стъпка Макрон обеща да въведе пакет от мерки за облекчаване на натиска на кризата с разходите за живот преди лятото, включително продължаващи ограничения на цените на газа и енергията.
