В хазартна надежда противно на историята президентът на САЩ Джо Байдън и неговият екип твърдят, че талибаните, които превземат все повече провинции в Афганистан, ще се съгласят на мирно споразумение и дългогодишният държавен спонсор на войнствената група Пакистан ще ги притисне да споделят властта с афганистанското правителство.
Много експерти казват обаче, че тези надежди са пълна заблуда и историята в крайна сметка вероятно ще триумфира: Пакистан и ръководството на талибаните, което се намира в Пакистан, ще продължат да се подкрепят и на бойното поле, и на масата за преговори, пише сп. Foreign Policy.
Накратко, Пакистан иска талибаните да спечелят - или поне не желае да направи много, за да предотврати това.
„ISI [мощната разузнавателна служба на Пакистан] вече се радва, че е изхвърлила всички чуждестранни войски от Афганистан. Целта сега е да се предизвика паника в афганистанското правителство и армия“, допълва той.
Аргументът на екипа на Байдън е, че дори с изтеглянето на САЩ от Афганистан нито талибаните, нито Исламабад желаят повторение на кървавата история, довела до 11 септември: зверствата на талибаните, санкциите, масовите бежански потоци и международната изолация за двете страни. Лидерите на талибаните и пакистанските официални лица казаха това наскоро, както и водещият преговарящ на САЩ Залмай Халилзад.
Тази реторична умереност обаче не отговаря на фактите на място. Въпреки че се представят като дипломати на световната сцена от началото на мирните преговори с американците през 2020 г., талибаните възобновяват бруталните си практики при превземането на градовете Кандахар (вторият по големина град в Афганистан след Кабул), Лашкар Гах, и Херат.
Тази седмица дори правителството на САЩ призна тази реалност. „В Спин Болдак, Кандахар, талибаните избиха десетки цивилни като отмъщение“, писа в понеделник американското посолство в Кабул. „Тези убийства могат да представляват военни престъпления; те трябва да бъдат разследвани, а тези талибански бойци или командири да носят отговорност“, допълва се в съобщението.
През последното десетилетие Пакистан подкрепяше талибаните дори в лицето на ръководена от САЩ коалиция от 46 държави, подкрепяща избраното афганистанско правителство в Кабул. Тази политика е малко вероятно да се промени сега, тъй като американската армия и НАТО напускат, а афганистанското правителство е атакувано и бързо губи доверие.
„Пакистан подкрепя офанзивата на талибаните. Без пакистанската логистична подкрепа талибаните не биха могли да предприемат мащабната национална атака, която осъществяват“, казва Брус Рийдъл, бивш старши съветник по Южна Азия и Близкия изток на четирима американски президенти. Изправен пред враждебна, агресивна Индия под нейния националистически премиер Нарендра Моди, Пакистан е по-мотивиран от всякога да подкрепя ислямистките бунтовници в Афганистан, които се стремят да компенсират влиянието на Ню Делхи в региона. Исламабад се опасява, че силното афганистанско правителство, съобразено с Индия и Запада, би могло да доведе до заобикалянето на Пакистан като фактор.
Междувременно изглежда, че мирните преговори не водят доникъде, тъй като нито талибаните, нито афганистанският президент Ашраф Гани са склонни да преговарят помежду си. Всяка от страните претендира за легитимност като законен управник. В средата на всичко това се намира Пакистан, който все още има значително, макар и намаляващо, влияние върху талибаните, тъй като приютява много от лидерите на групата и техните семейства.
В поредица от разговори във Вашингтон тази седмица пакистанският съветник за национална сигурност Моид Юсуф заяви, че е достигнал до „среща на умовете“ с американския си колега Джейк Съливан относно необходимостта от политическо уреждане на въпроса. „Ние няма да приемем насилствено превземане“ на Афганистан, казва Юсуф.Намеренията на талибаните обаче са точно такива, казват някои дългогодишни наблюдатели. Исламабад е малко вероятно да им попречи. „Откровено идиотско е да се мисли, че това по някакъв начин са по-меки и по-нежни талибани от тези през 2001 г. Те са по-твърди и по-сурови“, казва бившият посланик на САЩ в Афганистан Райън Крокър. „След 20 години в пустинята талибаните най-накрая възстановяват играта си. Те не се интересуват от разговори, освен ако не става въпрос за условия за капитулация на афганистанското правителство“, допълва той.
Администрацията на Байдън не казва много за преговорите с Исламабад. Американските представители не отричат твърдението на Юсуф, направено на среща с репортери, че всичко, което Съливан иска, е Пакистан да „накара всички участници в конфликта да проведат искрен разговор“.
Изглежда, че администрацията на Байдън може да избегне този резултат чрез преговори. Съливан писа в Twitter след срещата си с Юсуф на 29 юли, че двамата „обсъждат спешната необходимост от намаляване на насилието в Афганистан и политическо уреждане на конфликта чрез преговори“.
„Изглежда, че администрацията на Байдън е стигнала до заключението, че Пакистан няма или не може да окаже натиск върху талибаните“, казва Хюсаин Хакани от Института Хъдсън, бивш пакистански посланик във Вашингтон. Байдън дори не си е направил труда да се обади по телефона на пакистанския премиер Имран Хан.
Пакистан продължава да участва в двойната игра, която отдавна играе, пледирайки за международно споразумение, докато тихо подкрепя талибаните на място. „Пакистан няма да обърне гръб на талибаните. Защо да постъпи така сега, когато талибаните „спечелиха“ благодарение на неумолимите усилия на Пакистан?, коментира Кристин Феър, политолог от университета Джорджтаун. „Какво са готови да направят САЩ сега, което не са били готови да направят, когато пакистанските пълномощници убиваха наши войници и цивилни и войници и цивилни на нашите партньори в Афганистан?“, допълва Феър.
Някои експерти смятат, че Исламабад наистина би предпочел изход, при който талибаните се съгласяват да станат част от коалиционно правителство. В миналото пакистанците са работили, за да вкарат талибаните на масата на мирните преговори, припомня Джеймс Добинс, който беше специален представител на САЩ за Афганистан и Пакистан. Пакистански цивилни служители също са все по-загрижени, че талибаните, легитимирани от американските преговарящи, вече не могат да бъдат контролирани и дори могат да вдъхновят бойци срещу Исламабад.
„Мисля, че няма реална причина да се съмняваме, че предпочитаното от тях решение е правителство, което включва талибаните, и също така е пропакистанско, но е достатъчно балансирано, за да се ползва с международна легитимност“, казва Добинс. „Те обаче не са готови да въоръжат силно талибаните, за да получат това“, допълва той.
Откровено идиотско е да се мисли, че това по някакъв начин са по-меки и по-нежни талибани от тези през 2001 г. Те са по-твърди и по-сурови
Причините на Пакистан да подкрепи талибаните са ясни и стратегически, датиращи от края на Студената война, казва Крокър. Пакистан и САЩ бяха съюзници срещу съветската окупация на Афганистан и помогнаха за подготовката на афганистанската съпротива, която до голяма степен се състоеше от ислямистки бойци. След оттеглянето на Съветския съюз през 1989 г. САЩ също напуснаха, оставяйки пакистанците с гражданска война на границата им. Пакистан тогава смята, че няма друг избор, освен да подкрепи доминиращите тогава талибани, които Исламабад в крайна сметка смята, че компенсират индийското влияние.
След 11 септември се върнахме и пакистанците казаха: „Радваме се, че се завръщате и парите се вливат обратно, и се радваме да работим с вас срещу Ал Кайда, но ако мислите, че ще включим талибаните и ще ги направим наш смъртен враг, вие сте луди“, казва Крокър. „В края на деня вие, американците ще се приберете вкъщи, а ние все още ще сме тук. Можете да се обзаложите, че ние хеджираме залозите си“, посочва още Крокър.
Все пак някои пакистански цивилни служители се опасяват, че може да са помогнали за създаването на чудовище, което вече няма да отговаря пред Исламабад и ще разпространи своята екстремистка идеология обратно през границата. Вероятно вдъхновени от успеха на талибаните, нападенията в Пакистан от ислямистката терористична групировка „Техрик-и-талибан Пакистан“ се увеличават през последните седмици. Пакистанската военна агенция и разузнавателната агенция отдавна следят такива враждебни ислямистки бойци в техните племенни региони, включително пакистанските талибани, с които Исламабад поддържа слаби и понякога недоверчиви отношения, страхувайки се от терористични актове.
В края на деня вие, американците ще се приберете вкъщи, а ние все още ще сме тук. Можете да се обзаложите, че ние хеджираме залозите си.
Мошараф Зайди, пакистански колумнист, казва, че пакистански служители са започнали да изразяват публично такива страхове и въпреки че Пакистан едва ли е невинен, американците са склонни да преувеличават степента на контрол, упражняван от пакистанската военна и разузнавателна служба. „Пакистан не може да контролира собствената си столица, още по-малко Афганистан“, допълва Зайди.
Много експерти очакват кървава гражданска война, в която умерените афганистанци, считани за марионетки на САЩ, ще се избиват помежду си, а жените и момичетата ще бъдат лишени от правата, които им бяха дадени по време на американската окупация.
Вече има масово изселване на преводачи и други афганистанци, свързани със САЩ, които търсят специални имигрантски визи. Освен това талибаните никога не са прекъсвали отношенията си с Ал Кайда, въпреки че обещаха да го направят, а терористичната група вероятно ще намери ново пристанище в частите на Афганистан, контролирани от талибаните.
Имран Хан със сигурност не иска лошата публичност, свързана с такъв резултат, но той самият казва, че ограничаването на заплахата на Индия е от първостепенно значение в стратегическите съображения на Пакистан.
Вашингтон отдавна знае за двуличното поведение на Пакистан, но нежеланието на САЩ да притиснат Исламабад твърде силно се корени в ядреното въоръжение на страната. Изолирането на Пакистан и идентифицирането му като поддръжник на тероризма може лесно да създаде кошмар, много по-лош от това, което се случи в края на 90-те години, когато пакистанска мрежа за контрабанда позволи на Либия да получи проекти за ядрени оръжия. Още по-страшна за Вашингтон е перспективата нестабилен, изолиран Пакистан да пропадне и екстремистите да се докопат до ядрените оръжия на страната.
Лостовете на САЩ са ограничени и още по-малко ефективни сега, при нарастващото влияние на Китай. За Китай „икономическият коридор“ с Пакистан е мащабна част от програмата „Пояс и път“.
Като цяло военната помощ на САЩ за Пакистан е намаляла с 60 процента между 2010 г. и август 2017 г. „без значително въздействие върху поведението на Пакистан“, посочва се в проучване на Brookings Institution от 2018 г. В резултат на това и Вашингтон, и Исламабад изглежда играят на дипломатически преструвки. „В един свят на мечти“, каза Крокър, „споразумение с преговори би било чудесно, но това няма да се случи“, заключава той.
Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов
