През последната година ръководителите на Федералния резерв на САЩ станаха все по-отворени за това какво паричната политика не може да направи за икономическия растеж, пише Брендън Грийли за Financial Times.През ноември, например, председателят на централната банка Джей Пауъл посочи, че Конгресът трябва да обмисли начини за подпомагане обучението на работниците или за улесняване на жените да останат в работната сила.

Бившите председатели на Фед Джанет Йелън и Бен Бернанке наскоро изпратиха още едно послание до Капитолия: ако настъпи спад, Фед може да не е в състояние да се справи сам.

„Въпреки че паричната политика ще има значима роля при бъдещите спадове, едва ли тя ще е достатъчна през следващите години“, заяви Йелън пред конференция на икономисти в Сан Диего.

Пауъл апелира за структурни политики, които увеличават способността на Америка да расте в дългосрочен план, независимо от възходите и спадовете на бизнес цикъла. Противно на това, Йелън и Бернанке са загрижени за цикличните политики - начините за реагиране на рецесия.

Това се дължи на намаления обхват на паричните стимули.  

Естественият лихвен процент в САЩ - този, който би съществувал, ако централната банка не се намесва - все още е по-висок от онзи в Европа или Япония, според оценките на клона на Фед в Ню Йорк. Това отразява по-силния икономически растеж в Америка. През последните няколко десетилетия, обаче, естествената ставка спадна - от 3,7 на сто през 1980 г. до 0,6 на сто в края на 2019 г.

За да насърчи кредитирането при спад, Фед може да тласне лихвите под естественото им ниво. При естествена норма, която вече е опасно близо до нулата, остава малко пространство за маневри.

В Сан Диего Бернанке каза, че алтернативните инструменти на Фед, като купуване на активи и бъдещи насоки, са стабилни, но предупреди, че ако естественият лихвен процент спадне твърде много, инструментите ще бъдат по-малко ефективни. Според него това би означавало „по-централна роля на фискалната политика в отговор на икономическото забавяне“.

Йелън и Бернанке призовават Конгреса да засили автоматичните стабилизатори - програми от рода на помощите при безработица, които се задействат по време на рецесия и облекчават ефектите от кризата. САЩ обаче разполагат с по-малко щедри фискални стабилизатори от повечето други развити страни.

„Това е нещо, което Конгресът би могъл да направи преди следващата рецесия, и вярвам, че трябва да го направи“, казва Йелън.

Хелийн Рей от Лондонското бизнес училище посочи, че правителствените разходи са още по-ефективни по време на спад, тъй като частните разходи тогава се сриват.„Разполагаме с някои инструменти, но всъщност те бяха амортизирани“, каза тя. „Фискалната политика може да направи много“, допълва икономистът.

Икономистите си блъскат главите над това какво тласка естествената лихва надолу, като формулират две обяснения.

Първото е, че работната сила в развитите икономики застарява - с оглед предстоящото пенсиониране има по-висока норма на спестяване. По-големите спестявания, които преследват по-малко инвестиции, натискат възвръщаемостта.

Второто е, че производителността не расте толкова бързо, колкото преди. Работниците не стават по-ефективни, което потиска растежа и възможностите за инвестиции.

Дори по време на експанзия Фед не може да направи много по отношение на тези два процеса

„Паричната политика не ни спасява от демографията“, казва Джанис Ебърли, икономист от Келонг - училището за мениджмънт към Северозападния университет.

Бенджамин Фридман, икономист от Харвардския университет, допълва, че Фед не може да направи индустрията по-иновативна или да обучава работници, което би вдигнало производителността.

„Не се знае дали спадът на естествената лихва може да бъде коригиран, но не е задача на Федералния резерв да го прави“, посочва той.

Това ще направи работата на Фед още по-трудна, когато икономическите условия се влошат.

"Просто имаме по-малко пространство за маневриране", изтъкна в Сан Диего Мери Дейли, президент на клона на Фед в Сан Франсиско.

В обикновено завоалирания свят на паричната политика тези прояви на загриженост са забележително категорични.

„Те не могат да съобщят на всеослушание, че нямат останали инструменти“, коментира Рагурам Раджан, бивш управител на Индийската централна банка, сега в Чикагския университет. „Част от магията на централното банкиране е да се преструваш, че имаш базука зад гърба си“, смята той.

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова