По това време на годината е традиционно пазарните икономисти да публикуват подробни макропрогнози за следващите 12 месеца. С тревога откривам, че сега приключвам петото си десетилетие на това трудно упражнение, като досега успехът ми е доста под перфектния. Важните икономически и пазарни размествания не се вместват точно в рамките на календарна година, пише Гавин Дейвис за Financial Times.
Този път ще се обърна към набора от иконометрични модели на Fulcrum, създаден през изминалото десетилетие, за насоки относно възможните икономически и пазарни сценарии за следващата година и отвъд нея. Полезно е да се знае какво точно казват моделите или алгоритмите, дори само за да сме наясно къде свършват измеримите „факти“ и започва човешката преценка.
В какво състояние е сега глобалната икономическа активност
Основната характеристика на 2019 г. бе отслабването на световната активност, особено в промишления сектор на развитите икономики, като консенсусните прогнози за растеж на брутния вътрешен продукт за календарната година многократно бяха понижавани. Еврозоната и Обединеното кралство бяха особено засегнати и едва избегнаха техническа рецесия (определена като две тримесечия на свиване).
Песимизмът по отношение на китайския растеж беше широко разпространен през цялата година, но облекчаването на вътрешната икономическа политика на страната смекчи удара от търговските войни и растежът остана близо до целта.
От средата на 2019 г. данните от глобалните промишлени проучвания започнаха да се възстановяват, но секторът на услугите бе все така слаб. Като цяло бизнес условията се стабилизираха, но все още не са съществено подобрени. Големият въпрос е посоката на следващата промяна в растежа.
Моделите за текущото състояние на Fulcrum - предназначени да оценят активността в точно този вид несигурна ситуация - показват, че годишният растеж в световен мащаб все още се колебае около 3-3,5%, около половин процент под историческата тенденция.
Последните прогнози от тези модели показват, че брутният вътрешен продукт в САЩ ще расте с разочароващ годишен темп от 1,5-2% през четвъртото тримесечие на 2019 г. и първото на 2020 г. Китай все още опровергава песимистите със здравословен ръст от 6-6,5%. А растежът в еврозоната наскоро се стабилизира след тревожното лято, макар че все още е само около 0,3-0,6 на сто.
Перспективите, които чертаят моделите показват, че темповете на растеж в световен мащаб ще се увеличат през следващата година, достигайки приблизително историческите средни стойности. Рисковете от рецесия се считат за ниски, като в момента се оценяват на около 5 на сто за САЩ и 15 на сто за еврозоната.
Алтернативните модели, като тези на екипа на Ян Хациус от Goldman Sachs, включват други променливи, като кривата на доходността, кредитните спредове и финансовите дисбаланси в частния сектор. Моделът на банката за САЩ сочи 24% риск от рецесия за следващата година - значително по-висок, отколкото при модела на Fulcrum, но все още сравнително нисък.
Инфлация на цените
Във всички големи развити икономики през 2019 г. продължи периодът на ниска инфлация. Консенсусните прогнози и очакванията, базирани на суоповите контракти, спаднаха с почти 0,5% от края на 2018 г. насам.
Инфлационните “снимки” от моделите продължават да отчитат основна инфлация упорито под целта в еврозоната (1,5%) и Япония (0,4%). Дори в САЩ, където използването на капацитета в икономиката е изключително високо по историческите стандарти, моделите сочат инфлация от едва 1,6 на сто.
Следователно връзката от Кривата на Филипс между намаляващата безработица и нарастващата ценова инфлация остава неработеща в развитите икономики, вероятно защото доверието в инфлационните цели на централните банки остава високо. Това означава, че безработицата може да спадне значително, без да причини съответно покачване на инфлацията.
Прогнозите от моделите на Fulcrum ясно показват, че ценовата инфлация в развитите икономики ще остане доста под целта през 2020 г. Инфлацията на заплатите обаче започва да се повишава в САЩ и Европа. Това подсказва, че маржовете на печалбата в тези икономики ще спаднат, като ръстът на корпоративните пеалби ще се окаже под силен натиск.
Прогнози за възвръщаемост на активите
Прогнозата на Fulcrum за възвръщаемостта на акциите в САЩ е много под историческата реална възвръщаемост от 11% годишно през последното десетилетие и под прогнозите за еврозоната и развиващите се пазари.
Ето и конкретните прогнози за доларовата въавръщаемост на различните класове активи.
В обобщение, моделите очакват в периода 2020-2022 г. възстановяване на растежа на БВП, изключително ниска инфлация, извънредно малка възвръщаемост на облигациите, и ниска, но положителна, възвръщаемост на акциите Ако моделите са грешни, моля не застрелвайте вестоносеца!
Очакваната възвръщаемостта на акциите в САЩ ще бъде 3,9 на сто годишно в номинално изражение, или 2,5 на сто след инфлация, през следващите три години.
Въпреки че все още са положителни, тези очаквани възвръщаемости са най-ниските, прогнозирани от модела от 2007 г. насам, което отразява сравнително скъпите оценки на акциите и очакванията за забавяне на растежа на дивидентните плащания.
Очакваната възвръщаемост на акциите в еврозоната и развиващите се пазари, е по-висока от тази в САЩ, което отразява както по-големите дивиденти, така и по-силния им растеж.
Възвръщаемостта на 10-годишните държавни облигации се очаква да бъде изключително ниска или отрицателна през следващите една до три години. Дългосрочната доходност вече е необичайно ниска спрямо основните лихвени проценти. През прогнозния хоризонт се предвижда тази „срочна премия“ да се нормализира, повишавайки доходността на дългосрочните облигации (което намалява цената и възвръщаемостта им – бел. прев.)
Според моделите доларът е надценен и се очаква да спада с по 2,6% годишно спрямо еврото през следващите три години.
