Критици на американските самолетоносачи от десетилетия предупреждават за предполагаемите рискове за тяхното оцеляване, които представя настоящата ера на точно управлявани противокорабни ракети с голям обсег на действие. Въпреки факта, че през последните години Китай е определен като най-вероятната заплаха за тези кораби, ВМС на САЩ изглеждат много по-малко притеснени отколкото тези наблюдатели, според статия за Forbes на анализатора на национална сигурност, Лорен Томпсън.
Според експерта това спокойствие е следствие от важните инвестиции на Военноморските сили в нови технологии за засилване на защитните сили на атакуващите групи на самолетоносачите, а също и от промяната в тяхната тактика да действат близо до Китай.
Въпреки че най-големите световни военни кораби може да изглеждат лесни мишени, трудностите при намирането им започват с огромните повърхности, в които те могат да се скрият в западната част на Тихия океан. Експертът припомня, че Южнокитайско море има повече от 3,5 милиона квадратни километра и е само едно от четирите морета, от които въздушните крила на самолетоносача могат да започнат атаки срещу азиатската страна.
От друга страна, „целта се движи постоянно, така че дори и китайската армия да я открие, тя вече няма да е на същото място, когато пристигнат оръжията", казва Томпсън, уточнявайки, че корабът може да бъде навсякъде на площ над 15 500 квадратни километра за 90 минути, което е най-вероятното време, което ще мине между откриването на самолетоносача и изстрелването на ракета от китайския континент.
Като цяло анализаторът подчертава "множеството препятствия, които китайските военни би трябвало да преодолеят, за да атакуват успешно американски самолетоносач ". Това са: откриването му и установяването на непрекъснат мониторинг на неговите движения, насочването на конкретни оръжия - които ще трябва да проникнат в многопластовата защита на кораба, за да достигнат целта - както и оценката дали щетите са били достатъчни, за да го деактивират.
„Ако някоя връзка в тази верига се провали, целият процес се проваля", казва авторът, като гарантира, че в допълнение американските военни ще се опитват да подкопаят „всяка стъпка от процеса".
При преглед на възможностите на Пекин за намиране на американски самолетоносач. - с радар, разположен на земята, разузнавателни спътници или пилотирани или безпилотни радарни самолети - анализаторът заключава, че всяка има своите слаби точки, така че първата жизнена стъпка - намирането на кораба, не би била лесно постижима.
При тези обстоятелства дори китайските противокорабни балистични ракети с бойни глави, способни да маневрират, не биха били от голяма полза за китайските военни, ако те първо не успеят да „намерят, проследят и прицелят самолетоносача", смята авторът на статията.
Както той обяснява, ако местоположението на целевия съд не се знае "навреме и сравнително точно", е малко вероятно "боеприпасите да достигнат целта си".
