Един от ключовите проблеми на руската патриотична общност, както дясната, така и лявата, но също така и на национал-болшевиките и евразийците – с който често се сблъскват в публичното пространство - е дилемата на критика по адрес на властите от една страна (като опозиция), а от друга, опитът да се запази и укрепи държавата (като държавници).

Веднага щом започне критиката по адрес на властите от страни, например от ляво, веднага зазвучават насрещни обвинения, например, от страна на десните, за разклащането на държавността и подготовката на Майдан. Същото звучи и в обратно направление. Обвиненията, че патриотите „леят вода в мелницата на Майдана“, който наистина е недопустим, станаха нещо обичайно за безусловните конформисти, безотговорните, винаги лоялните политолози и прочее. И в нещо, както виждаме, те са прави.

Няма смисъл да разглеждаме позицията на либералите, левите от троцкистки тип и т.нар. "Национални демократи" и привържениците на малък национализъм, които очевидно са против държавата на Голямата Русия. И едните, и другите, и третите предлагат или да се влеем в глобалистката общност на приятелите на Запада, или в пролетарския интернационал на световната революция, или да се концентрират в „малката страна“, предавайки, а най-добре продавайки останалата част от „не-руската“ или „празна“ Русия на китайците, японците и отново на Запад. Тяхната позиция очевидно не е легитимна и незаконна, ние я поставяме извън скобите като отклонение.

Това обаче не отменя проблема с критиките към властите и в същото време необходимостта да се противодейства на всички разрушителни майданни сценарии, клиентите и бенефициентите на които по правило винаги са външни сили. Тук цялата патриотична общност, дясната и лявата, е в капан, създаден, както става ясно, съвсем умишлено.

За да се изясни обектът на нашата критика, е необходимо да се направи някакво разделение, тоест чрез изкуството на „разграничаване на движенията на душата“, както се описва това от гръцката православна мисъл, да се отдели обектът на нашата критика от това, за което се борим. Да отделим критикуемото от това, което съзидаваме и възнамеряваме да направим в бъдеще, а именно от Държавата (по-нататък с главна буква, като основен термин на предложения анализ).

Необходимо е да се предприеме много важно действие, за да се разделят две такива фундаментално различни явления като Системата и Държавата. Без това разделение ние, волно или неволно, критикувайки едно нещо - Системата, а излагаме на удари другото - Държавата, което създава споменатия по-горе конфликт

Оттук следва обратното логично заключение - в това изкуствено сливане се крие коварният план на Системата. А именно, да се слее с държавата по такъв начин, че всяка атака срещу Системата (а това е не само възможност, а и задължение на всеки достоен човек, особено патриот), веднага да удари Държавата – по тази неотменима, основна, организираща цялото ни голямо пространство , матрица на руската цивилизация.

Така в сливането на Системата и Държавата се крие коварната злонамереност на Системата, затова е необходимо да започнем с тяхното разделяне с едновременно описание.

Каква е Системата? Системата - както доста точно я определя редакционната статия на първия брой на списание „Елементи. Евразийска обозрение“ през 1991 г." е „свят, от който се изхвърлят „стихиите“, „елементите“, от който са отстранени Историята, Волята, Творческите спонтанни усилия на човека и народа, в които изчезва вкусът на Преодоляването, Честта и Отговорността. места за Великото. „Система“ е изкуствената конструкция на онези, които Фридрих Ницше нарича „последните хора“ (правописът и главни букви са запазени както в оригинала).

Уточняваме. Системата са либералните, глобалистични мрежи в нашата държава. Това не е само петата колона на Запада, която буквално унищожаваща нашата държава, предизвикателно и открито. Това е и така наречената шеста колона - същата прозападна, Атлантическа мрежа, но действаща прикрито, под прикритието на държавни служители, висшите служители, криеща се зад Държавата, преплитаща се в нейната тъкан, сливаща се до неразличимост, т.е. мрежа от адепти на западничеството и либерализма.

Системата са глобалистите, либералите и западняците, поддръжниците на Модерна и произтичащата от нея модернизация (опити за насилствено вкарване в Модерна от западния тип), апологети на постмодерна и произтичащото от него обезчовечаване, обезценяване на идеите и текстовете. Това са монетаристите и пазарни лидери в правителството, това са феновете на Запада и неговия начин на живот в държавния апарат, които местят всички най-ценни неща там, където душата им вече е продадена. Това е бушуваща масова култура, циганиията (бохемиге), шоубизнесът, които развращават последните останки от човешкото същество в нация, подчинена на културната окупация на Запада.

Системата искрено, не случайно, а системно мрази всичко наше, руско, евразийско, консервативно, традиционно, но не само мрази, но системно се бори с всичко това, което е най-опасното нещо. Говорейки едновременно, нагло и безсрамно, от името на Държавата и по този начин, поставяйки я под огъня на критиката на патриотичната политическа класа и консервативното, православно мнозинство от руския народ, както и от другите народи на нашата евразийска държава.

С други думи, Системата е паразит по тялото на държавата, гъбичен растеж, който изсмуква всички сокове от държавата, злокачествен тумор, който се промъква в тялото на Държавата и го разлага, унищожавайки го отвътре.

Именно Системата предизвиква максимално раздразнение у хората, неговият логос - големият руски народ и малките народи, които създават и пазят нашата обща държава вече повече от хиляда години. Но тя, Системата, която е дразнител и разрушител на самата Държава, на нейния логос, причинява негативната, остатъчна реакция, която сега произтича от самата Държава, предимно от нейното служещо съсловие, което в мрежовата среда се определя с термина #siloviki , Само те се опитват да се противопоставят на Системата отвътре на Държавата. Вяло и дезорганизирано, без необходимите идеологически и идейни инструменти и интелектуална и художествена проработка.

Какво е Държавата? Държавата е, на първо място, Идеята за Държавата, нейната най-висша мисия, нейната цел, нейния есхатологичен, излизащ извън материалното и земната, ориентир. Държавата е подчиняването на стихиите, тя е Историята, като смисъл на държавното съществуване във времето. Това е Волята на носителите на държавния логос, това Творческо спонтанно усилие, синергията на Държавата и народа. Това са Честта и Отговорността на държавниците, тези, които буквално се жертват за Великото във Вечността.

Всичко това все още присъства в нашата Държава и досега всичко това присъства в умовете на държавниците. Държавата все още е способна на самовъзстановяване, на самовъзпроизвеждането на този бързо умиращ държавнически тип. Но основната заплаха за нея са тези, които унищожават и убиват последните останки от държавност, отмиват носителите ѝ, изтласкват, маргинализират държавниците, отхвърлят настрани всички процеси, дискредитират и осмиват, пречистват всичко отвсякъде - това е Системата.

Системата има различна идея - печалба - религиозно, със същата есхатология, но взето с противоположен знак - поклонението пред Златния телец. Не запазването и възпроизвеждането на Държавата, а нейното изкореняване, пускането в експлоатация на идеята за използване на Държавата в името на печалбата, като ѝ се дават официални, второстепенни, технически функции. Системата е развалът на Държавата в егоистична полза, изтеглянето на Държавата към офшорки, като същевременно се минимизира нейната роля и влияние върху обществото. Това са търгаши на власт на мястото на идеалистите, жреците и героите. Това е експлоатацията на народите в интерес на малцинствата.

Системата е кражба, корупция, издигната до абсолютната степен, превръщането на суперматериала в материал за последваща продажба. Нещо повече, всичко това се прави толкова безочливо и открито, толкова самоуверено и безнаказано, че неволно възниква това чувство за отъждествяване на Системата и Държавата, увереността, че Държавата е Системата, а Системата е Държавата и няма разлика в тях. Идеологическият дух на търгашеството на Системата е издигнат до абсолют, подадена като нещо разбиращо се от само себе си, наложен като основна, неоспорима стойност.

Именно в този момент, осъзнавайки фаталността на присъствието на Системата за Държавата, е необходимо да направим разделението да преминем към режим на култивация на перманентно разделено състояние, да преминем към разграничителен режим, както го определят православните гърци - диакриза - отделяне на едното от другото. Защото без отделяне на Системата от Държавата всички спорове между патриотите за настоящата политика са невалидни.

Валерий Коровин   Превод: В.Сергеев  http://pogled.info