Наскоро излезе списък с 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа. Българските фирми в него са едва 17. А полските например са 175. Защо българският едър бизнес изостава?

И кои са основните му проблеми?

Излезе поредната статистика за българската икономика, която потвърждава двата основни проблема на българския бизнес. Първият: че най-големите компании са държавните, които не се търгуват на борсата. Вторият: че в България все така критично липсват значими чуждестранни инвестиции. Изводите са на икономиста Георги Ганев, а поводът за тях е публикуваният списък на 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа, за който писа mediapool.

По данни на международната кредитна компания Кофас (Coface) българските компании в този списък са само 17, като повечето от тях са свързани с енергийния бизнес. Такива са Българският енергиен холдинг (БЕХ), Лукойл, Националната електрическа компания (НЕК), Булгаргаз, АЕЦ Козлодуй, Енерго про или ОМВ. На другия полюс в Източна и Централна Европа е Полша с нейните 175 компании в Топ 500. Унгария присъства със 71 компании, Чехия - с 67, Румъния - с 56, Словакия - с 43.

Извън пазара на акции

"Проблемът не е, че едрият бизнес е сведен до малко на брой компании, защото ако този едър бизнес е по-многоброен в една малка или средна икономика, това може да означава високо ниво на концентрация на влиянието и обществото може да стане твърде зависимо от тях", коментира Георги Ганев. За него списъкът на Кофас идва да препотвърди нещо друго, което е отдавна известно и далеч по-тревожно: че големите български компании не се търгуват на борсата, защото са държавни.

"Това за пореден път повдига въпроса за изключително стеснения, беден, малък, рехав, тънък, хилав български капиталов пазар, пазара на акции. От години се говори, че този проблем ще бъде поставен с цялата му сериозност, но той все така не бива поставян", напомня Ганев.

Защо не идват чужди компании

Според икономиста, вторият голям проблем, който поставя публикуваният списък, е следният: че в едрия български бизнес не участват чуждестранни инвеститори. Това е и голямата разлика с останалите държави от Централна и Източна Европа, където чуждите инвестиции са гръбнакът на големите компании. "А за България това така и не стана факт, макар че и тук има области, които имат потенциала да се развият така, че да вкарат съответните компании във въпросните топ 500 на едрия бизнес", казва Ганев и отбелязва, че този парадокс е добре известен и от години се нуждае от сериозно внимание: защо реномираните инвеститори биха се отказали от възможностите, които им дава България и биха отишли другаде?

"Отговарям си на този въпрос като в приказката за краставицата, която съдържа 99% вода", казва Ганев. Той добавя: "Защото тук не работи правораздавателната система. За всеки инвеститор това означава несигурност на договорните отношения. Затова за него е много по-привлекателно да отиде другаде, където тази сигурност съществува."

Бизнес извън енергетиката

Едрият бизнес, който не е свързан с енергетиката, е представен от единици компании. Сред тях са и такива, които се свързват с депутата от ДПС Делян Пеевски или пък с братя Домусчиеви. Спомената е например Експрес Логистика и Дистрибуция ООД, която още преди две години беше класирана като петата най-бързо развиваща се компания в Югоизточна Европа.

"Ако този Топ 500 беше правен преди 20 години, България щеше да фигурира вътре с Мултигруп. Но днес да сте чули нещо за участието на Мултигруп в Топ 500?", пита реторично Ганев, за когото развитието на задкулисните проекти протича по сходен начин.

Що се отнася до въпроса дали България е действително толкова назад, колкото показва тази подредба на големите компании, икономистът напомня, че нещата могат да се подредят и по точно обратния начин. "Нали се твърди, че основата на една икономика е малкият и средният бизнес? Ами по този показател можем да сравним България от 2000 и България от 2018 година. Ще видим, че тя е на пето място по растеж в ЕС - едно завидно място", казва Георги Ганев.