Не само Православието, но и изобщо цялото християнство е пред най-големия си разкол, откакто протестантите се отделиха от Католическата църква-майка.

Интересно е, защо толкова много специалисти и теолози имаме, и никой не коментира нищо. Може би, защото повечето от тях само на думи са православни, а вътрешно са психо-десни, и тайничко се надяват Православието да се самоубие.

Всъщност, няма да се стигне до там, но все пак трусът ще е огромен.

Вселенската патриаршия в момента се готви да признае независимостта на Украинската църква. Този въпрос обаче засяга много повече елементи, освен самите украинци и споровете им с Русия.

Поставя въпросът за статута на Вселенския патриарх, който е ключов в Православието.

В момента владиката на Константинопол се приема като пръв между равни сред православните християни. А от общо християнска гледна точка, папата е пръв между равни, след това е вселенският патриарх, и после са останалите патриарси. Те са абсолютно равнопоставени, подобно на апостолите на Христа.

Тази концепция не се признава от Рим, кой счита че папата е над всички, и не е просто пръв между равни, а е понтифик на цялото християнство.

Това е и основната причина да има разделение на католици и православни. Православните не признават този статут. Но вътре в католическата църква, действително папата е почти Господ, има еднолична власт и всичко му е подчинено.

Сега настъпва интересното.

Вселенският патриарх се опитва да стане папа на Изтока. Нещо, което е в абсолютно противоречие със самото Православие. Ако искахме да имаме папа, то и сега си имаме такъв – можем да признаем Римския. Който освен всичко друго, се води и за “патриарх на Запада”, т.е. този му сан не е отречен от Източното православие.

В миналото Вселенската патриаршия е имала различна власт. При силна Византия, и при Османската империя, тя е била почти равна на “папата”. Всички православни църкви са и били подчинени. Но дори тогава не е било съвсем същото.

Докато папата раздава максимум кардиналски титли, които са му лично подчинени, то Вселенската патриаршия създава независими (автокефални) църкви. Със собствен патриарх начело.

Фактическото могъществото на Константинопол се е крепяло единствено на могъществото на съответната империя. Защото вътре в нея Вселенският патриарх е бил едноличен господар и равен на папа. Но извън нея, църквите си остават независими.

В отделни моменти са се отцепвали нови независими църкви (напр.Българската екзархия), които след схизма, по-късно са признавани от Вселенската.

Но какво се случва сега?

Украинската и Македонската църкви са се отцепили от съответно Московската патриаршия и Сръбската. Македонците са много назад в лобирането, но под западен натиск, украинците очевидно ще получат признание от Вселенската патриаршия.

В миналото всички църкви са получили такова, вкл. Московската.

Въпросът е, че сега тя ще дава автокефалия не на някой, който се е отцепил от нея, а на някой, който се е отцепил от друга църква. Разликата е много важна.

Ако подобно нещо се позволи, и признае, това ще означава даване на огромна власт на Вселенския патриарх, и фактическа отмяна на автокефалията.

Той ще може реално да определя правилата и дори при нужда – да преструктурира отделните църкви. Ако Вартоломей може да отдели украинската църква от руската, то нищо не му пречи утре да отдели и Пловдивската църква от БПЦ, и да провъзгласи Николай за Патриарх.

Подобна власт ще превърне всички местни патриарси в пионки на Вартоломей, след което той ще може дори да определя кои да са тези патриарси (под заплахата, ако не слушат, да “преструктурира” църквата им с помощта на своя претендент). Чисто хипотетично, Вартоломей би могъл да провъзгласи и втора Българска православна църква, която е на цялата територия на България, без например Видин. Видин остава оригиналът (нали е автокефален), другото става БПЦ-2.

Реално би могъл да направи същото дори с Московската патриаршия. Може да я остави автокефална в Чукотка, а за Русия да обяви нова “автокефална” църква.

Подобно нещо до голяма степен би приравнило патриарсите на папските кардинали, които папата може еднолично да въздига и низвергва.

Очевидно, ако следваме логиката на Православието, би следвало Вселенският патриарх да няма правомощия в зоните, които вече имат независимост. Т.е. в рамките на Русия, нови църкви се провъзгласяват само от Руската църква. В рамките на Сърбия от сръбската.

Тук е редно да направим едно уточнение. Македонските епархии са били част от БПЦ, когато България е контролирала тези земи. След това епископите са изгонени и са поставени сърби. Ако хипотетично България си върне Македония, процесът ще се обърне. Т.е. става дума за прехвърляне на епархии (насилствено) от една църква на друга, но и двете са вече съществуващи.

В момента Македонската църква се опитва да е отделна от сръбската, но и от българската, т.е. да излезе извън техните диоцези. Тъй като за последно са били към сърбите, то е логично ако се създава нова автокефалия, това да е допустимо само за Белград. Ако Македония мине към България, тогава ще има известно време караници между БПЦ и СПЦ, но накрая само БПЦ ще може да се разпорежда там.

В никой случай обаче, не може Вселенският патриарх да се меси.

Източните православни църкви са извоювали статута да са независими и в Константинопол да няма папа. Това е залегнало в решенията на няколко събора. В момента Константинопол не контролира дори църквите в Гърция, а представлява единствено малка гръцка общност в Турция.

Ако обаче, покрай Украйна, Вселенският патриарх се окаже с признати правомощия да се бърка вътре в другите вече свободни църкви, това ще е революция в Православието.

В този момент е много важно каква позиция ще заеме БПЦ. В предстоящия разкол, очевидно Руската църква ще обяви Вселенската патриаршия за “еретична”. Не е изключено дори Москва да се самообяви за нови Вселенска патриаршия и да излезе някой указ на Путин за това. Самата Константинополска патриаршия става “Вселенска” с декрет на императора на Източния Рим. Т.е. прецедентът съществува.

Със сигурност, Сърбия ще последва Русия, по ясни причини.

Не е ясно какво ще направи русофобска Румъния. Не е изключено да остане на страната Украйна.

Гръцките църкви в Гърция би следвало да подкрепят Вартоломей, защото винаги са възприемали православието като проводник на елинизма.

Грузинската църква не е ясно какво ще каже. В Грузия цари голяма русофобия, но фанатизмът на Саакашвили приключи. В момента правителство е по-близко с Русия.

От останалите по-големи автокефалии, над 1 милион души е единствено Антиохийската патриаршия. Но тя е разположена в Дамаск, където командва Башар Асад, заедно с Русия. Т.е. най-вероятно ще заемат страната на Москва.

И от по-големите (над милион човека) църкви последната е БПЦ с около 5 милиона паство.

Какво ще решат нашите митрополити? Това е ключов въпрос.

С или без Украйна, Руската църква, заедно със съюзниците и, ще има над половината от цялото Православие. Като държавна мощ зад нея, Московската патриаршия е единствена, разчитаща на могъща империя. Всичко друго са марионетни държавици, та дори Вселенският патриарх се намира в мюсюлманска държава.

Дългосрочно, никоя църква няма интерес Цариградският патриарх да получи статута на папа. Всеки иска своята независимост. Но конюнктурно, и под политически натиск, ще се вземат едни или други решения.

БПЦ в момента може би е “най-свободната” църква. Властта е тотално про-западна и атлантическа. Но народът е тотално русофилски, правителството е слабо, и не може да се наложи. Дори народът се налага, като примера с отказа да се въвеждат санкции срещу Русия.

БПЦ взе страната на Русия при опита за Всеправославен събор, и фактически го провали. Русия се противопостави на идеята на Вартоломей да се сближава с Рим (икуменизъм).

С оглед на русофилията на народа, и на факта, че Вселенската патриаршия се използва за гръцки имперски амбиции, не е логично БПЦ да подкрепи гърците. Не е и много разумно това да става дългосрочно, защото превърне ли се Вселенският патриарх в нов папа, ще започне намеса и във вътрешните дела на БПЦ.

В самата новопризната Украинска църква вероятно ще настъпи незабавен разкол. Тя и в момента е разделена на две – едната е лоялна на Москва, а другата се опитва да бъде независима. Но 30% от населението на Украйна са чисти руснаци, а другите са нещо от типа на нашите македонци. Т.е. доколко може да се разделя така един народ, не е ясно. Възможно е новопризнатата църква, реално да е само за част от Украйна.

Със сигурност обаче, от разкола ще спечелят враговете на Православието. То отдавна е трън в очите и на католици, и на протестанти. Колкото по-бързо се получи единение, толкова по-добре…