На ветровитото плато в горната част на река Лоара има селце, което изобилства от тайни. При безпрецедентна кампания по време на Втората световна война, жителите на Льо Шанбон-сюр-Линьон спасяват хиляди евреи от депортация и почти сигурна смърт.
Днес за куража им свидетелства музеен мемориал в тяхна чест, въпреки че много от историите им никога няма да станат напълно ясни.
Шамбон е на 88 км югоизточно от Лион и се намира сред горите и пасищата на платото.
За повечето от туристите в Централна Франция селцето не представлява кой знае каква забележителност. 40 км на запад е Льо-Пюи-ан-Вале - бижуто на район Оверн, където вулканични образувания доминират в пейзажа. На юг и на север са два от изключително живописните национални паркове на Франция. Шамбон е заобиколен от толкова красота, че е лесно да го пропуснеш.
В момента селото има 2500 жители. Самотната му позиция обаче в миналото е била от полза. Заради това, че е труднодостъпно, то се превръща в място за бягство на хугенотите - френски протестанти, подложени на религиозни гонения през XVII-ти век. Регионът още е известен като "Протестантската планина".
По-късно, по време на Втората световна война, 80 хил. евреи са изпратени към Франция и нейните концентрационни лагери. Изолацията на Шамбон помага за спасяването на над 3000 евреи, укрити в и около селището.
Смелостта и волята на местните жители също играят огромна роля, но географията си остава основен фактор. Селото е заобиколено от гори - какво по-добро място за укритие?
Сега все повече посетители искат да разгледат мемориала, който разказва историята от Втората световна война.
Музеят на Шамбон
Вторият етаж на музея е нагледна хронология на Шамбон, докато на първия историите са разказвани от свидетели, чиито разкази вървят на телевизионни екрани.
Музеят е чист, подреден и минималистичен. Част от дизайна са и призрачни сребристи брези, които напомнят за суровата зима по река Лоара - едно от най-големите предизвикателства пред бежанците, отправили се към Шамбон.
Защо точно Шамбон обаче?
Изглежда, че освен локацията спомага и споменът за преследването на хугенотите, който все още е жив сред предимно протестантското население на селището. Най-вероятно по тази причина жителите са проявили съчувствие към евреите, за които условията са се влошавали от ден на ден.
Интензивните преследвания през XVII-ти век спомагат броят на протестантите във Франция да спадне драстично. В момента те са много малка част от популацията на страната. Повечето от живеещите в Шамбон са се почувствали длъжни да помогнат.
Но главната движеща сила зад съпротивата на селището е бил неговият духовен лидер - пастор Андре Торкме и неговата съпруга Магда. Семейството обединява местните около решението евреите да бъдат укрити по тавани, конюшни и хамбари, докато по закон всички чуждестранни бежанци е трябвало да се предадат на държавата.
Повечето мигранти научават за Шамбон от уста на уста и стига пеш до там.
Мнозина пристигат измръзнали и в тежко състояние. Общите усилия на хуманитарни организации помагат на други да стигнат до селцето, не без усилията на Андре Торкме, който сам предлага Шамбон като убежище.
Оттам много бежанци са прекарани нелегално към Швейцария, където протестантската съпротива също поддържа своя мрежа от канали. Дори селища около Шамбон започват да приютяват евреи и да отклоняват претърсванията на полицията.
Нито един от жителите не издава тайната на селото - наказанието за укриване на евреи е депортация или смърт. Братовчедът на Андре - Даниел, също част от съпротивата, е депортиран в лагера Майданек, където по-късно умира.
Опазването на историята на Шамбон се оказва трудно начинание пред нарастващата офанзива. В края на войната обаче броят на свидетелите - спасители и спасени - става все по-голям. Повечето от тях са увековечени в музея на Шамбон.
Основната мисия на мемориала е да преразкаже на по-младите за случилото се, да предаде важен урок по хуманизъм.
Мемориален плакет на една от стените на музея
Извън случилото се през Втората световна война Шамбон има спокойна провинциална атмосфера. За разлика от много френски села, които напомнят на лабиринти, неговите къщи са внимателно подредени от двете страни на павираните улици. Почти навсякъде, накъдето се обърне човек, вижда гори.
Срещу мемориалния комплекс е протестантската църква, построена през 1821-а. Над нейния вход е изписан девизът "Обичай ближния както обичаш себе си".
Както много фермерски общности, и жителите на Шамбон не са сред най-разговорливите и едва ли ще дойдат до вас, просто за да ви попитат как сте. Но през годините героизмът на селището става известен на цяла Франция.
В момента ученици от цялата страна пристигат, за да разгледат музея и да научат повече, а гледката на чужденци, които обикалят платото, вече не е чак толкова необичайна.
Но жителите продължават удивително да приличат на техния музей в центъра - скромни, дискретни и винаги готови да помогнат.
