Как уискито измества рома, след като САЩ стават независими от Великобритания

„Недостигът на ром е голям, така че на пехотата трябва да се раздава само при специални случаи – пише Джордж Вашингтон в отговор на свой генерал през януари 1778 г. – Твоите хора трябва да се задоволят само с това, до времето, когато ще има повече в наличност” – цитира писмата на генерала изданието liquor.com.

Вашингтон, който по-късно станал първият президент на САЩ, по това време е главнокомандващ на Континенталната армия, която воюва за независимост с англичаните.

Вашингтон начело на армия от милиции влиза в градчето Карлслайл, Пенсилвания, да потуши Уиски бунта. Илюстрация от съвременно популярно издание за американската история.

В това военно време обаче по-голяма наличност на ром нямало откъде да дойде. През юни следващата година отчаяният Вашингтон заповядал ромът да се отпуска само за медицински цели – на ранените като упойка и по-рядко на войници, които влизат в бой. Има запазени негови писма и заповеди за разпределянето на рома във войската.

Докато вървяла войната, нуждата от ром не намалявала, а се намирал все по-трудно. През септември 1780 Вашингтон нарежда на на своите командири в краен случай просто да изземат ром от именията и търговците. В свое писмо до генералите пише, че е информиран за наличности на ром в някои имения, да се опитат да го закупят, ако не направо да го изземат.

Вашингтон никога не се поколебал в своята преценка за рома като животоспасяващо средство. „Когато оценяваме колко е скъпоценен животът на нашите хора, трябва да отбележим колко много зависи от хуманитарната употреба на алкохол” – писал Вашингтон в края на войната. И настоявал да му доставят колкото се може по-бързо 50 бъчви ром.

С наличния ром войната била спечелена. Благодарната новосъздадена нация избрала Вашингтон за своя пръв президент (и до днес той е изобразен на банкнотата от 1 долар).

Джордж Вашингтон, който потушил Уиски бунта.

А отмъстителната Великобритания продължила да ограничава достъпа на американците до карибската меласа и така потискала местното производство на ром. Но същата изобретателност на пионерите, която развила дестилацията на ром в Америка, довела и до производството на уиски от местно зърно. Така се родило бърбън уискито. В края на XVIII век шотландски и ирландски пионери в Америка започнали да варят традиционните си напитки от Острова вместо от ечемик и малц, от смес на царевица с ечемик и каквото има зърно. Така американският народ постепенно от ром минал на уиски.

По ирония на съдбата, след като американците извоювали независимост от англичаните, защото те налагали данъци, включително за алкохола, се наложило и в новосъздадената държава САЩ да се приемат такива данъци.

Въстание срещу акциза

Така президентът Вашингтон през 1791 въвел данък върху уискито. Идеята била на първия финансов министър на САЩ Аликзандър Хамилтън (който и до днес е на банкнотата от 10 долара). Всъщност този акциз обхващал всички видове дестилиран алкохол, но останал като Данък върху уискито (Wiskey tax), тъй като то бързо станало най-популярната напитка, след като намалял вносът на ром и меласа от Карибието.

Аликзандър Хамилтън, който въвел акциза върху уискито (Wiskey tax).

Това бил първият данък върху местно производство в новата държава. Обаче предизвикал масово недоволство и неподчинение у една нова нация, току-що отхвърлила законите на метрополията Великобритания и избрала свободата и независимостта. Фермерите си варели уиски от смес от зърно, и се възмутили от този акциз. Те използвали уискито дори като разменна монета, заменяли го за различни суровини и инструменти.

Работата станала много сериозна, след като през 1894 г. в Западна Пенсилвания пристигнал шериф, пратен от Вашингтон, да състави актове на онези производители, които не са си платили акциза. Производители на уиски направили протест, на който се събрал много народ и протестът прераснал в т. нар. Уиски бунт. Повече от 500 въоръжени мъже нападнали дома-укрепление, в който бил отседнал пратеният от Вашингтон генерал Джон Невил, в ролята на данъчен инспектор. Ограничили се само да окупират дома, без да го убиват.

Президентът Джордж Вашингтон хитро пратил парламентьори да преговарят, докато в същото време наредил на губернаторите от околните щати да съберат войска и лично той на кон я повел към Западна Пенсилвания да потуши бунта. За потушаването на т. нар. Уиски бунт Вашингтон предвождал 13-хилядна милиция от Вирджиния, Мериленд, Ню Джърси и Пенсилвания. Като наближил с нея района на бунта, всички бунтовници се прибрали по домовете си, без да се стига до сражения. Само 20 души били арестувани, но по-късно освободени.

В следващите 6 години има документални свидетелства, че 175 дистилерии (спиртоварни) в близкия район, в Кентъки, са наказвани за нарушение на закона и неплащане на акциз.

Уиски бунтът има фундаментално значение за новата държава. За пръв път националното правителство, президентът, демонстрирали, че има воля и способности да смачкат въоръжена съпотива срещу законите на страната. Оттогава досега в САЩ законът е сила и се уважава. По онова време, разбира се, се развило нелегалното производство на алкохол. То процъфтяло особено един век и нещо по късно през Сухия режим (виж тук). Бандите, появили се в резултат от Сухия режим, също са смазани впоследствие.

Следващият президент Джеферсън (който е на банкнотата от 2 долара) отменил акциза, но по-нататък той е въведен отново.

Като станал президент, Томас Джеферсън отменил акциза върху алкохола, но по-късно е въведен отново.

Вашингтон варил най-много уиски, купувал ром за гостите

След като му изтекъл мандатът като президент, Джордж Вашингтон не пожелал повече власт и да се кандидатира отново, въпреки, че нямало да има сериозна конкуренция. И се прибрал в плантацията си, известна като Маунт Върнан (днес на 24 км от Вашингтон, музей). Както всички произвеждащи ром Карибски колонии на Великобритания, и Вирджиния (вече щат на САЩ), е била построена с робски труд. Плантацията Маунт Върнън не била изключение. Вашингтон имал не по-малко от 317 роби, живеещи в имението му.

Вашингтон схващал иронията да поведеш война, в името на Декларация на независимостта, която започва с „Всички хора са създадени равни”, и същевременно да продължаваш да използваш робски труд в имението си. Той се тормозел с години от това противоречие. Негов приятел го цитира да казва през 1798 г.: „Аз не само се моля за отпадане на робството, в името на човешкото достойнство, но ясно мога да предвидя, че нищо, освен изкореняването му може да продължи съществуването на нашата нация”. Все пак той не изказва публично тези свои идеи нито по време, нито след президентството си.

Джордж Вашингтон предвожда армия от милиции на път за Карлслайл, Пенсилвания, да потуши уиски-бунта. Картина от XIX век.

В имението си Маунт Върнън Вашингтон бързо започнал дестилация на алкохол. Управителят на неговата ферма Джеймс Андерсън се научил на дестилация на уиски в младостта си в Шотландия и през 1797 г. започнал да произвежда с малък казан. Вашингтон много се впечатлили от продукцията и поръчал да построят голяма дестилаторна.

Използвайки робски труд, спиртоварната на Вашингтон станала най-голямата в страната. През 1799 година, в която умира Вашингтон, тя е произвела 11 000 галона уиски и бренди от плодове. Това е равно на почти 50 000 литра твърд алкохол, преизчислено от имперски галони – около 4,5 литра. Американският галон (3,8 литра) е въведен малко по-късно.
Произвеждали уиски и бренди, защото меласа трудно могло да се достави и затова нямало вече ром.

Така Вашингтон трябвало да изостави питието, което му служило така добре в кариерата му на политик и военен – ромът. Сегашният директор на музея Маунт Върнън казва, че няма доказателства там да е варен ром. Но Вашингтон купувал ром. Доставял големи количества от колониите в региона. Той бил предназначен за гостите му, а също и на робите давал дневна дажба.