След като Ердоган превърна неправдата в правда, Турция ще затъва все по-надълбоко в блатото. Тежки времена очакват всички онези, които искат Турция да бъде демократична държава
От опита за преврат на 15 юли 2016 вече изминаха две години. Но той продължава да е недокрай изяснен. Оттогава насам Турция преживява същински кошмар. Кошмар, вкарал една толкова голяма страна и стотици хиляди нейни граждани във филм на ужасите: над 70 хиляди души бяха задържани неправомерно, повече от 121 хиляди държавни служители загубиха работата си с декрет. Правните основания за това бяха повече от спорни, а от политическа и обществено-правна гледна точка решенията изобщо не могат да бъдат оправдани. В много от случаите дори изобщо не бяха посочени причини за предприетите уволнения. И за какво ли да го правят, след като така или иначе в условията на извънредно положение никой не се интересува от правната страна на въпроса.
Извънредното положение помогна на управляващите да променят Турция по свой вкус. Но сега, след последните президентски избори правителството вече не се нуждае от извънредното положение. То може спокойно да се откаже от осмото му поред удължаване.
Но какво следва оттук нататък?
Ще се върне ли Турция сега към старата си, по-скоро лоша, отколкото добра, но все пак донякъде функционираща демократична система? Ще бъдат ли освободени неправомерно задържаните журналисти, политици, активисти и други напълно невинни турски граждани? Ще върнат ли на работа всички, които за една нощ загубиха работните си места, а заедно с тях и своето препитание? Ще могат ли хората отново да се възползват от правото си да демонстрират свободно?
Не, за съжаление нищо не говори за това. Защото Реджеп Ердоган най-после постигна целта си - да въведе президентската система на управление. Все още тази система, която му дава огромни правомощия, не се е утвърдила напълно. Вярно, че не само тайните служби, но и много други държавни институции вече ще бъдат подчинени пряко на държавния глава. И все пак Ердоган се нуждае от инструменти, с които да може да подминава правосъдието. Той се нуждае от лост, с помощта на който да попълни със свои хора овакантените места в обществения сектор и в държавния апарат. Лост, с който да може да задушава всяка възможна съпротива и протести и с който да запушва устата на опозицията. Подготвяният антитерористичен закон и правото на президента да издава декрети - това са инструментите за постигането на тези негови цели.
Проектът за нов антитерористичен закон превръща извънредното положение в "дългосрочно нормално състояние" в страната. Правата и свободите на гражданите ще бъдат допълнително орязани. Освен това новият закон ще даде право на Министерския съвет още 3 години да продължи да уволнява държавни служители, без да посочва конкретни причини за това. А Ердоган ще получи правото да продължи да управлява с декрети. С тях той ще може да прокарва включително закони по собствено усмотрение и в този смисъл вече няма да има нужда от парламента.
Как неправдата стана правда
Но не е само законодателната власт. Президентът слага ръка и върху съдебната власт: Ердоган ще посочва еднолично 12 от общо 15-те конституционни съдии.
Гласът на свободните медии в Турция отдавна е замлъкнал. Над 130 журналисти са в затвора, 90 процента от медиите в страната са проправителствени и правят правителствена пропаганда.
Ердоган отдавна вече не се интересува от международните конвенции за човешките права, подписани и от Турция, и отказва да ги спазва. Нито пък се трогва от призивите за това Турция да се върне към пътя на демокрацията. Той превърна неправдата в правда и смята да продължи да управлява страната по този начин. Неговата цел е да направи Турция още по-консервативна и по-религиозна, да я затвори още повече за света и да я превърне в истински авторитарна държава. А самият той да се задържи колкото се може по-дълго на власт.
Турция затъва все по-надълбоко в блатото. И кошмарът ще продължи. Тежки времена очакват всички, които искат да видят Турция като истинска демократична държава.
