Москва няма да тръгне да спасява Иран в конфликта със САЩ и Израел. Това обаче вече го знаят и във Вашингтон. Путин може да се споразумее с Тръмп, но само ако има какво да предложи в замяна

Предстоящата на 16 юли среща в Хелзинки ще даде шанс на Владимир Путин да установи стабилен личен контакт с Доналд Тръмп. И най-вероятно това ще му се удаде. Владимир Путин е добър психолог и умее да се нагажда към събеседниците си. Освен това в Москва разбраха, че Доналд Тръмп вероятно ще изкара два мандата в Белия дом. Така че в близките шест и половина години официална Москва няма да има друг събеседник във Вашингтон и ще трябва да се настрои за такъв сценарий.

Тръмп е "настроен положително"

Освен това американският президент сам поиска тази среща. Той изобщо изпитва симпатии към едноличните лидери, които не свързват своите решения с парламентарната демокрация. Доналд Тръм явно е "настроен положително", защото евентуален провал на срещата на върха ще бъде сериозен удар по неговото самолюбие. Ако съдим по многото публикации на симпатизиращите на Тръмп медии в навечерието на приключилата среща на върха на НАТО, Белият дом се е съсредоточил върху две основни заплахи в сферата на сигурността - Китай и Иран. Медиите определят Русия като икономически и демографски слаба страна, която не може да бъде сериозно предизвикателство за САЩ.

За Тръмп главна тема на срещата са отношенията между Москва и Техеран. Американският президент ще се опита да убеди Путин да се откаже от сътрудничеството си с Иран, най-малкото в Сирия. Израелският вестник "Аарец", който обичайно е добре информиран, писа, че премиерът Нетаняху е предлагал сделка на Кремъл: вие уговаряте иранците да се изтеглят от Сирия, а ние можем да се опитаме да убедим американците да отменят или поне да отслабят санкциите срещу руските компании и юридически лица. Схемата явно се е провалила. Москва никога няма да даде такива гаранции по простата причина, че влиянието й върху техеранските молли е твърде ограничено.

Може би Москва ще успее да убеди иранците да се изтеглят по-далеч от контролираните от Израел Голански възвишения, но това е всичко, което реално може да стори Путин. И в това се корени основният бъдещ проблем в отношенията на Кремъл с Вашингтон. Тръмп, който се смята за "майстор на сделките", търси преди всичко конкретна изгода. Ако съдим по амбициите на неговата администрация, нещо повече могат да предложат само силните и влиятелни глобални партньори.

Какво може и какво не може Путин?

Русия обаче не се явява точно такъв партньор. Нейната външна политика се гради на три основни принципа: поддържане на благоприятни външни условия за максимално дългото запазване на вътрешния политически режим, отстояване на зоните на "привилигерованите интереси" в постсъветското пространство и създаване на максимален брой проблеми на западните страни, за да ги принуди да обърнат внимание на позицията на Москва и да разговарят с нея като равен с равен.

Тази тактика прилича повече на тактиката на регионална сила, отколкото на глобален играч.

Може ли Кремъл да убеди китайците да не крадат чужда интелектуална собственост? Не. Способен ли е да убеди теократичния режим в Техеран да се откаже от ядрената си програма и да престане да заплашва Израел? Не. Може ли Москва да успее да докаже убедително на Ким Чен-ун, че е по-добре да изпълни изискванията на Вашингтон и бързо да се разоръжи?

Също не. Дори и по отношение на украинския въпрос руското ръководство не може да стори нищо, въпреки че Путин държи много добри карти в ръцете си. Руското ръководство е убедено, че Киев трябва да направи първата крачка. А реализацията на Минските споразумения за всяко едно украинско правителство е равнозначна на политическо самоубийство. Така че и тук всичко е в задънена улица.

Освен всичко това украинската тематика е в компетенциите на Конгреса. И тук Доналд Тръмп не може да направи нищо. Той би искал по-скоро да забрави цялата тази история. Според него, тя е била "замислена" от омразния му предшественик Барак Обама. За негово съжаление обаче на Капитолийския хълм не се забелязват никакви признаци за смекчаване на санкциите срещу Русия. Независимо от изказванията на някои сенатори като Рон Джонсън за неефективността на санкционния режим. Освен това Вашингтон се отнася много сериозно към темата за руската намеса в американските президентски избори. И подозренията срещу Москва няма да отшумят толкова скоро, ако въобще отшумят някога.

Консулства и бойни глави

Така че от срещата на върха в Хелзинки не бива да чакаме някакви драматични решения. Общият резултат ще бъде по-скоро скромен, но благоприятен за Кремъл. Възможно е двамата президенти да се договорят за откриване на закритите консулства в двете стани и за консултации по въпроса за ядреното разоръжаване. По същия начен двамата ще отделят Крим и Донбас в отделно досие, по което няма и не се предвижда съгласие. Путин сигурно ще намекне, че ще спазва неутралитет в конфликта на САЩ и Израел с Иран и няма да защитава иранските "съюзници", въпреки че във Вашингтнон отдавна са наясно с това. По останалите теми двамата ще обявят, че са се договорили за "продължаване на консултациите".

По принцип сегашната американска администрация би била готова да остави Кремъл на мира, при положение че официална Москва на свой ред престане да създава проблеми на Белия дом. Това обаче предполага Путин да се откаже от ключовия елемент на своята политика и от имиджа си на световен шампион по политическа непредсказуемост, любител на силови решения и основен борец срещу политиката на САЩ за смяна на режими. Ако руският президент е готов на такава стъпка, отношенията му със САЩ могат да станат много по-стабилни и предсказуеми. Ако ли пък не, срещата на върха в Хелзинки ще стане вечното оправдание за двамата лидери под мотото: "Аз бях склонен към компромис, но Тръмп (Путин) не пожела да промени позицията си".