Рекордният износ на Германия през 2016 г. сигурно налива вода в мелницата на протекциониста Доналд Тръмп. Само че силната германска икономика е от полза и за Америка, твърди в коментара си Хенрик Бьоме.

Това съобщение от Германия със сигурност отново ще разгневи новия силен мъж в Белия дом и нищо чудно той отново да прибегне до услугите на Туитър. Нека му помогнем малко с текста на съобщението си: "Ето още един пример за това как германците съсипват нашата икономика и унищожават работните ни места, заливайки ни с техните стоки".

Този елементарен поглед върху сложния свят на търговските взаимоотношения не е от полза за никого. Вярно - Германия наистина е важен износител, при това третият най-голям в света след Китай и САЩ. Защо ли обаче никой в Германия не се разстройва от това?

Може би защото за търговия са нужни винаги двама - единият иска да продаде нещо, от което другият се нуждае. И може би защото никой в Германия не оспорва факта, че САЩ все още имат най-силната икономика в света. САЩ, а не Китай. Осемнайсет трилиона долара БВП при население от 320 милиона - това си е истинско постижение, господин президент! Тези 18 трилиона надхвърлят с много постижението на Китай, който има 4 пъти повече население.

Логиката на бизнеса

Освен това решението за изнасяне на трудоемката американска индустрия в чужбина не беше взето в Германия. Упадъкът на автомобилната индустрия в Детройт, например, се дължи на лошата политика по отношение на моделите и на качеството на продукцията. А не на това, че германските автомобили пристигат с кораби в САЩ.

Освен това, мистър президент, на Пето авеню в Ню Йорк можете да видите много мерцедеси, но почти нито един шевролет в Германия. Възможно е това да се дължи на факта, че концернът-майка Дженерал Мотърс в Детройт преди няколко години сам реши да не продава повече марката в Европа. На Стария континент концернът е представен с марките Опел и Воксхол. А опели в Германия - колкото щеш. И всеки продаден в Германия опел пълни касите на Дженерал Мотърс и създава, или запазва, работни места в Детройт. Същото се отнася и до много други продукти.

Германците купуват като луди

Критиката срещу германския износ не е нито нова, нито вече е оригинална. Разбира се, че Германия би могла да намали излишъка от износа, ако държавата инвестира повече. Представете си обаче за момент, че правителството реши изведнъж да ремонтира всички училища в страната. Какво биха спечелили американските фирми от това?

Често се използва и друг аргумент - да бъдат вдигнати заплатите, за да се повиши покупателната способност на германските граждани. И да започнат да купуват повече, вкл. вносни стоки. Нивото на заплатите обаче се решава на тарифни преговори, това първо; и второ - благодарение на добрата трудова заетост германците така или иначе потребяват много. Казано по друг начин - купуват като луди. Именно търсенето на вътрешния пазар е основен двигател на икономическия ръст в Германия.

И още нещо: през миналата година Германия отбеляза рекордни стойности не само по отношение на износа, но също и във вноса. Страната е третият по големина вносител в света.

А еврото?

Да кажем и за "слабото" евро, с което германците уж "експлоатирали" САЩ и други държави. Пълни глупости! Първо, еврото не е германска валута, а платежно средство в 19 европейски държави. Решенията се вземат от Европейската Централна Банка (ЕЦБ), ръководена от италианеца Марио Драги. Той поддържа ниски стойности на еврото с политиката си на нулеви лихви и с гигантската си програма за изкупуване на държавни облигации. Най-сериозният критик на тази политика е германският представител в борда на директорите на ЕЦБ - шефът на Бундесбанк Йенс Вайдман.

Може би просто трябва да се признае, че германските компании се справят добре, че повечето средноголеми м

ашиностроителни фирми знаят много добре какво искат клиентите от тях, че когато избухне криза не бързат да уволняват висококвалифицираните си специалисти, и че германските автомобилостроители осигуряват хиляди работни места и в САЩ.

Вероятно би си струвало, ако г-н Президентът реши да види и действителността. Независимо от това, че живеем във времето на алтернативните факти.