Тръмп откри за себе си президентския декрет. С негова помощ той издава заповед след заповед - без одобрението на Конгреса. Но това далеч не е прецедент: всички американски президенти, с изключение на един, са го правили.

 

 

 

 

Всички 45 американски президенти, с изключение на един, са издавали президентски укази. Изключението е Уилям Хенри Харисън, но не защото не е искал, а просто защото не е имал възможност. При полагането на клетва през 1841 година Харисън държи най-дългата встъпителна реч в американската история. И тъй като на този ден е било много студено, Харисън заболява от пневмония и умира само месец по-късно.

 

Рекордът на Рузвелт

 

Още първият американски президент Джордж Вашингтон е издавал президентски укази (общо осем пъти), за да прокара свои решения без одобрението на Конгреса. През първите десетилетия след обявяването на независимостта американските президенти рядко прибягват до декрети. От края на 19 век обаче броят на президентските укази започва да расте. Най-много президентски укази (над 3 500) е издал Франклин Рузвелт, който управлява от 1933 до смъртта си през 1945 година. Но ако съдим по скоростта, с която издава декрети, сегашният американски президент може и да оглави класацията: само за 12 дни Тръмп е подписал 11 "Presidential mеmoranda" (президентски позиции) и седем "Executive orders" (правителствени разпоредби). Сред тях е и силно оспорваната забрана за влизане в САЩ, насочена срещу гражданите на седем предимно мюсюлмански страни.

 

Всички тези укази са на първо време обвързващи за американските власти. При това в американската конституция не е записано нищо за "Executive orders". Аргументът за тяхната правомерност е изпълнителната власт, която президентът получава съгласно член 2 от Конституцията.

 

В началото повечето декрети нямат официален характер, а до 1952 година липсват еднозначни правила за това какво точно може да прокара президентът чрез укази. Навремето Хари Труман прави опит да постави под федерален контрол всички стоманодобивни заводи в Америка, но се проваля пред Върховния съд.

 

И робството е отменено чрез декрет

 

В историята е влязъл и един друг декрет на Хари Труман, който изглежда като пълна противоположност на оспорвания указ на Тръмп. През 1948 година 33-ият президент на САЩ постановява равно третиране на всички членове на въоръжените сили - без оглед на раса, цвят на кожата, религия или национална принадлежност. През 1981 година Роналд Рейгън подписва президентски указ, който разширява правомощията на тайните служби. Повече от 30 години по-късно, при аферата с подслушванията на АНС, тайните служби се позовават именно на този указ. А най-известният декрет е подписан от президента Линкълн, който през 1863 година постановява отмяната на робството.

Мнозина смятат управлението чрез декрети за недемократично, тъй като по този начин президентът заобикаля нормалния парламентарен законодателен процес. Въпреки подобни критики обаче декретите си остават обвързващи. И е важно да се знае, че Конгресът определено не е безпомощен. Той няма право да отмени декрета на президента, но може да откаже финансирането за неговото осъществяване. Президентът от своя страна е в правото си да наложи вето. Но и тук Конгресът може да се противопостави, стига да има две трети мнозинство. Което обаче е сериозно препятствие. Конгресът има и друг полезен ход: да обезсили даден президентски декрет, гласувайки нови закони. Но това изисква време.

Една надежда

 

Президентският декрет може да бъде спрян и по съдебен път. Навремето Хари Труман не успява да прокара пред съда своя декрет за контрол върху стоманодобивните заводи. А през 1996 година Бил Клинтън се проваля с декрет, който има за цел да спре държавните поръчки за фирмите, които назначават "стачкоизменници".

 

Засега не е ясно какво ще реши съдът за декрета на Тръмп, забраняващ на гражданите на седем мюсюлмански страни да влизат на територията на САЩ. Министърът на правосъдието на щата Вашингтон Боб Фъргюсън е категоричен, че декретът на Тръмп нарушава Конституцията. Щатът Вашингтон вече обяви, че ще подаде жалба във Федералния съд на Сиатъл, а Фъргюсън поясни, че при успех пред съда в Сиатъл декретът ще бъде невалиден навсякъде в САЩ. От Белия дом пък твърдят, че влизането на територията на САЩ не е принципно право, а привилегия. И изобщо не искат да чуят за някакво нарушение на Конституцията. Няколко американски съдилища вече отслабиха декрета, а съдебното решение по главния казус трябва да бъде взето през февруари. Съвсем редки са обаче случаите, в които съдът обявява даден декрет за изцяло невалиден.

 

 

 

Това казва Конституцията

В САЩ президентският мандат трае четири години, а президентът може да бъде преизбиран само веднъж. Той е държавен глава и правителствен ръководител, т.е. управлява изпълнителната власт, в чиято система впрочем са заети около 4 милиона души. Задача на президента е да прилага гласуваните от Конгреса закони. Освен това той може да приема чужди посланици и по този начин да признава държави.

 

 

 

Кой кого контролира?

Трите власти - законодателната, изпълнителната и съдебната - са разделени и се контролират взаимно. Президентът има право да помилва осъдени и да посочва федералните съдии, министрите в кабинeта си и посланиците на САЩ - но само със съгласието на Сената. Това е един от механизмите, с които законодателната власт контролира действията на изпълнителната власт.

 

 

 

Силата на "Състоянието на съюза"

Американският президент е длъжен да информира редовно Конгреса за състоянието на държавата. Той прави това в годишната си реч за "Състоянието на съюза". Президентът няма право да внася проектозакони в Конгреса, но по време на речта си може да посочва своите приоритети. Това означава, че той разполага с инструмент за оказване на натиск върху Конгреса - при това публично. Но и нищо повече от това.

 

 

 

Президентското вето

Президентът може да откаже да подпише закон, изпратен му от Конгреса за одобрение. В такъв случай той налага вето върху него. Американският Конгрес може да преодолее президентското вето само с 2/3 мнозинство в двете камари на парламента. В историята на САЩ са познати 1500 случая на наложено от президента вето. От тях едва 111 са били прегласувани успешно, а това се равнява на малко повече от 7%.

 

 

 

Скритата власт на президента

Американската Конституция и решенията на Върховния съд не дават ясна представа за това каква реална власт притежава президентът. Защото той има право на още един вид вето, известно като "джобно вето": той може да "прибере в джоба си" даден законопроект и да го направи невалиден, без Конгресът да може да го прегласува. Дотук този трик е бил използван близо 1000 пъти.

 

 

 

Разпоредби със силата на закон

Президентът на САЩ може да налага на правителствените служители определено поведение. Издаваните от него административни разпоредби, т.нар. "Executive Orders", имат силата на закон. Което обаче не означава, че всичко му е позволено: съдилищата могат да ги касират, а Конгресът - да ги спира със съответни контразакони. Освен това новият президент може да отменя разпоредбите на предшественика си.

 

 

 

Той може да разиграва Конгреса

Президентът има право да сключва договори с чужди правителства, които обаче трябва да бъдат приети с 2/3 мнозинство в Сената. Това може да се избегне, ако вместо договор президентът сключи един вид междуправителствено споразумение "Executive Agreement", за което не се изисква одобрението на Сената. Такива споразумения са валидни докато Конгресът не ги оспори или спре със закон.

 

 

 

Кой може да обявява война?

Президентът е Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ, но война може да обявява само Конгресът. Не е много ясно обаче доколко при въоръжен конфликт президентът може едностранно да се разпорежда с войската. След войната във Виетнам, Конгресът прокара следното правило: президентът може да се възползва от компетенциите си, докато Конгресът не ги оспори.

 

 

 

Как да спрат президента?

Ако президентът превиши или злоупотреби с правомощията си, или извърши престъпление, Камарата на представителите може да започне срещу него процедура по отстраняване от длъжност. Дотук е имало два такива опита - и двата неуспешни. Много по-ефективен инструмент за блокиране на президентските начинания е прекратяването на финансирането на определени президентски инициативи след гласуване в Конгреса.