Турците ще решават на референдум дали искат президентска република или не. Мнозина обаче не са наясно какво би означавало това за тях. Причината: по този въпрос просто няма достъпна информация, пише Седа Сердар.
Докато светът следеше встъпването в длъжност на новия американски президент, в една съюзническа страна от другата страна на Атлантическия океан бе положено началото на големи промени: в турския парламент управляващата "Партия на справедливостта и развитието" (ПСР) и дяснонационалистическата Партия на националното действие събраха на второ четене достатъчно гласове, за да предприемат последната стъпка към оспорваните конституционни промени. А именно: свикването на национален референдум.
Промените в конституцията ще предоставят всичката власт в ръцете на един човек, който няма да се отчита пред никого. Президентската република в турски стил ще бъде зле функционираща структура, която ще премахне и последните демократични инструменти.
Те така и не разбраха
В парламента двете четения на поправката се проведоха в рамките на десетина дни. Изключително технократичните и обхватни реформи така и не бяха дискутирани от обществеността. В крайна сметка, с изключение на няколко популистки изявления, турските граждани така и не разбраха що за дебат се води в парламента и как промените ще окажат дълготрайно влияние върху техния живот.
Фактът, че конституционната промяна беше внесена в парламента по време на извънредното положение, повдига следния въпрос: защо правителството бърза толкова много с гласуването на тази реформа? Не трябваше ли то да се концентрира най-вече над отмяната на извънредното положение, както и над борбата срещу терора и нестабилността в страната? Вместо това ПСР и съучастниците ѝ от Партията на националното действие се захващат да променят структури, които изискват внимателна и задълбочена проверка.
Три важни фактора
Сега последната дума ще имат хората в Турция. Има обаче три важни фактора, които ще окажат влияние върху решението им.
Първо: Ще получат ли гражданите достатъчно информация, нужна за взимането на такова решение? Известно е, че близките до правителството медии редовно разпространяват едностранчиви информации и популизмът в страната нараства. Опозиционерите започнаха кампания срещу държавната пропаганда. Само че за да бъде успешна, изявите на опозицията трябва да бъдат много по-добри от всички досегашни изборни кампании. Освен това опозицията трябва да бъде единна. След изборите през юни 2015 година опозиционните партии не успяха да са сплотят.
Второ: Какво ще стане със сигурността в страната? Несекващите терористични нападения, военната операция в Сирия и чувството на заплаха са сред основните теми, които вълнуват хората. След като спечели мнозинство в парламента на новите избори през ноември, ПСР обеща да сложи край на терористичните нападения и да възстанови стабилността. Тя обаче не изпълни това обещание. Ще потърсят ли хората отговорност от президента Ердоган?
И трето: Последният фактор, който може да окаже влияние върху изхода от референдума и да подсили позициите на ПСР, би бил евентуален успех на международната сцена. Президентът Ердоган държи на това САЩ да предадат на Турция проповедника Фетхуллах Гюлен. А администрацията на новия американски президент Доналд Тръмп сигнализира отстъпчивост в това отношение. Ако преди рефередума Гюлен бъде отслабен по някакъв начин, Ердоган ще разшири значително властта си.
Разбира се, че има и други фактори, които могат да окажат влияние върху изхода от референдума. Но в крайна сметка най-важното си остава достъпът до информация, за да могат избирателите свободно да решават собственото си бъдеще и бъдещето на следващите поколения.
