Едни дирижирани отвън "врагове на народа", едни "соросоиди" и "чуждопоклонници" се бъркат в съдебната власт и ни пречат да си живеем в сговор и единение. Така излиза от приказките на някои хора. Но истината е друга.
Както винаги в период на междувластие прокуратурата повдига обвинение след обвинение, от които няма да излезе нищо. И осъдени пак няма да има. Защото целта на тази предизборна хиперактивност е друга. От една страна да докаже, че прокуратурата работи и няма нужда от реформи. А от друга - да бъдат сплашени и компрометирани критиците ѝ, които твърдят обратното.
Кой какво разбира, когато говори за съдебна реформа
Малцина си позволяват да критикуват прокуратурата открито, а с каузата на нейната защита пламенно са се ангажирали мнозинството от политическите и съдебните фактори, от които зависи бъдещето на съдебната реформа. На думи всички казват, че тя трябва да е приоритет. Включително новият президент, който в първата си реч пред Народното събрание заяви: „Обществените очаквания са фокусирани в съдебната система. Тук погледът на европейските партньори и този на българските граждани виждат едно и също. Считам, че съдебната реформа трябва да е приоритет на следващото Народно събрание". Звучи прекрасно, само че важното е кой какво има предвид, когато говори за съдебна реформа.
"Стига толкова структурни реформи"
"Стига толкова със структурни реформи в съдебната система. Другаде са въпросите. Трябва да заживеем в сговор, да имаме национално единение, за да можем да решаваме първостепенните задачи на хората." Това са думи (казани ден преди речта на новия президент) на вече бившата вицепрезидентка (бивш прокурор и, както твърдят някои, бъдещ служебен министър на правосъдието), спечелила си прозвището „контрапрезидент". Те обаче са не просто контрапункт на тезата на вече бившия президент, който не спираше да повтаря, че: съдебната реформа е „реформа на реформите", която се нуждае от „решителни действия на всички нива", защото „без нея нищо друго не може да се направи" (включително „да решаваме първостепенните задачи на хората") и не може да бъде разбит „олигархичният модел на икономика и сенчести структури, изградени със зависимости и задкулисие".
С това свое изказване бившата вицепрезидентка за пореден път влиза в ролята на говорител на главния прокурор, на предвожданото от него мнозинство във ВСС, на почти всички парламентарни партии, оставили прокуратурата незасегната от съдебната реформа. И на тяхната любима теза, че няма нужда от структурни реформи, а от промени в процесуалните закони, понеже главният проблем бил бавното правосъдие.
"Стига толкова мониторинг", "вън соросоидите"
Само че погледът на европейските партньори (както и този на българските граждани) вижда друго. Затова този поглед трябва да бъде отстранен, а заедно със „структурните реформи" отново на мушката е и европейският мониторинг. Мнозинството на главния прокурор във ВСС гласува за неговото отпадане, а точно в деня на президентското слово представляващият Съвета обясни, че всъщност мониторинговите доклади се пишат под диктовката на „американско лоби" чрез „няколко неправителствени организации", както и от „нагли корпоративни лобита". И изрази убеждение, „че новата администрация на президента Тръмп ще предприеме необходимите действия, за да може, както и в Унгария, т.нар. соросоиди да бъдат идентифицирани". С други думи: някакви платени и дирижирани отвън „врагове на народа" се бъркат в съдебната власт и ни пречат да си живеем в сговор и единение.
Пътьом да споменем още едно съвпадение. В деня на президентската реч служител на близък до Кремъл изследователски институт предупреди, че неидентифицирани неправителствени организации („гнезда на оси" и „заплаха за националната сигурност"), платени от американска фондация и от Джордж Сорос, готвят в събота „провокации" и „безредици" в София - „Майдан" срещу новия президент, понеже той е за сближаване с Русия, за отмяна на санкциите, за признаване на „руското знаме над Крим" и имал „положителна реакция спрямо позицията на Тръмп за диалог с Москва". "Соросоидите са позор за българския народ. Срещу мръсните пари на Сорос те продължават да превръщат такова райско място като България в концлагер", завършва авторът с цитат от „българския" интернет.
Защо точно сега?
Освен очакваните размествания във властта след изборите, има още две причини за тази активност на тема съдебна реформа. Първо, на хоризонта се задава нова партия, която не зависи от политико-прокурорското статукво, разчита пропагандните му ходове, знае слабите му места и говори за „корупционното завладяване на държавата". „Когато цялото ни общество гледа как прокуратурата с върховно безочие се върти като ветропоказател на политическата върхушка и ту не вижда крещящи престъпления, ту изведнъж вади отлежавали с години на трупчета дела, за да удари някого, който ѝ е неудобен в момента, мислите ли, че хората не усещат, че това се нарича корупция", пита лидерът на тази партия, а въпросът му очевидно звучи болезнено за някои.
И второ, още по-болезнено им звучат критичните заключения и най-вече препоръките в доклада на петимата европейски прокурори за структурни и функционални промени в прокуратурата, които най-после да ѝ наложат прозрачност, отчетност, независим контрол и отговорност. Неслучайно вече месец след публикуването на доклада ВСС отказва да го обсъди, а почти всички партии се правят, че го няма. Да говориш за реформа в прокуратурата и да противоречиш на главния прокурор е очевидно рисковано, още повече в предизборен период.
Къде е президентът?
Къде в тази картина е новият президент? С програмната си реч той се вписа по-скоро в и без това пренаселения лагер на имитаторите на съдебна реформа. Да, каза, че тя „трябва да е приоритет на следващото Народно събрание". Веднага след това обаче повтори същата мантра: „Но само промяната в структурата на съдебната власт не решава проблемите", „необходим е комплексен подход, усъвършенстване на процесуалните закони".
Внимание: "чуждопоклонници"!
И още една дума, изскочила някакси от минали времена, прозвуча стряскащо в тази реч. Сред причините за „ескалиращия", по думите му, проблем с „ерозията на българската демокрация" президентът кой знае защо намери за нужно да посочи появата на „чуждопоклоннически формации". В опит да разгадаем кое за него е „чуждопоклонничество", да зададем два въпроса. Първият е общополитически. Дали е „чуждопоклонничество" да харесваш Тръмп, понеже, както казва самият български президент, „мисли за бъдещето", „не робува на политически предразсъдъци" и се кани да възстанови „диалога и доверието с Русия". Тръмп, който харесва Путин (а Путин харесва него). Но (също като Путин) не харесва много-много ЕС, смята, че Брекзит е нещо „чудесно и умно", изобщо не го интересува дали европейците са единни или не и (също като Путин) смята НАТО за „отживелица". Или „чуждопоклонничество" е да харесваш Америка на Обама, да речем. Америка, която е стълб на либералната демокрация (толкова мразена от Путин), върху чиито принципи и ценности е основан и ЕС. При отговора на тези въпроси да се имат предвид думите на българския президент, че за България „членството в ЕС и НАТО е стратегически избор, който не трябва да бъде поставян под въпрос" и че „Обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена".
Вторият въпрос е свързан със съдебната реформа. Кое е „чуждопоклонничество" - да харесваш (като президента по време на предизборната кампания) „румънския антикорупционен модел" или да харесваш (като представляващия ВСС) „унгарския модел" (практикуван и от Путин) на идентифициране и преследване на „соросоидите".
