“Една от най-грубите грешки би била да се подценява Тръмп. Този човек победи двете най-мощни политически фамилии в САЩ, Клинтън и Буш, така както и целия истаблишмънт, като похарчи много по-малко пари от останалите. Той направи това съвсем сам, с почти всеобщата омраза на медиите, плувайки срещу течението, защото имаше интуиция за темите, които говорят на хората. Онези, които го смятаха за глупав, не обърнаха внимание на това, което се случи!”
Уолтър Ръсел Мийд е професор по международни отношения и хуманитаристика в колежа “Бард” в щата Ню Йорк и изследовател в Института “Хъдсън” във Вашингтон.
– Състоянието на почти гражданска война, което преобладава в момента, отражение ли е на разделението в САЩ, или страхът от феномена “Тръмп” бележи началото на смяна на режима?
– Няма да можем да отговорим на тези въпроси преди един определен момент. Но тази кампания беше много тежка. Демократите биха могли да открият, че имат по-малко основания да се страхуват от Тръмп от очакваното. Неговите позиции за търговските споразумения са по-близки до тези на демократите, отколкото на републиканците. Той атакува също традиционните позиции на републиканците по въпроса за отмяната на “Обамакеър”, здравната реформа, която искат да заменят с нещо друго. Тръмп е парадокс. Това е фигура, която поляризира, но много от неговите политики са по-близо до центъра.
Тръмп много прилича на Даниъл Мойнихан, сенатор демократ от Ню Йорк, голям иконоборец, който беше критикуван остро заради думите му, че ключовият проблем на градските гета произтича от отсъствието на бащите и на традиционните домове. Тръмп комбинира форма на икономически популизъм с културен консерватизъм. Но демократическият истаблишмънт стана по-малко популистки в икономиката и много либерален по отношение на културата, докато републиканците станаха по-консервативни в културно отношение, но на страната на ненамесата в икономиката. Така че съществува пространство за икономически популизъм и за популистки морални ценности. Това е мястото на Тръмп.
Той е представител на популистите и на националистите в Републиканската партия. Театърът с разпорежданията, които дава чрез туитове на големите компании, за да инвестират в САЩ, е много хитър, защото поставя народа на негова страна. Но може би управлението му ще бъде по-прагматично. В правителството му има много хора, дошли от “Голдман Сакс”; това обикновено не е знак, че нещата ще вървят в посока на популизма.
– Не е ли необичайно, че Тръмп спечели срещу всички?
– Една от най-грубите грешки би била да се подценява Тръмп. Този човек победи двете най-мощни политически фамилии в САЩ, Клинтън и Буш, така както и целия истаблишмънт, като похарчи много по-малко пари от останалите. Той направи това съвсем сам, с почти всеобщата омраза на медиите, плувайки срещу течението, защото имаше интуиция за темите, които говорят на хората.
Онези, които го смятаха за глупав, не обърнаха внимание на това, което се случи! И тъй като той е в състояние да прикрие следите си по всички въпроси, ръцете му са развързани както по вътрешните, така и по международните въпроси. При Тръмп има много от Сун Дзъ (древнокитайски военен стратег и мислител – бел.ред.), от изкуството на изненадата. Но не може всеки ден да започваш от нулата. Това е метод, който освен това ще му създаде много врагове.
Пресата наистина иска да го унищожи. Бюрокрацията гледа на него като на враг, не само големите разузнавателни агенции, но също така Агенцията за околната среда в Държавния департамент. Трябва да очакваме от онези бюрократи, които го мразят, да изтичат информации в медиите и да саботират инициативите му, както само една изобретателна и разгневена бюрокрация може да го направи. В действителност начинът, по който Тръмп бе избран срещу системата, ще усложни неговата мисия да управлява. Мнозина гледат на Тръмп като на престъпник без принципи, който накрая ще направи нещо толкова престъпно, че ще може да бъде отстранен. Но аз мисля, че неговите най-ожесточени противници се заблуждават със собствената си апокалиптична реторика. Тръмп е работил в строителната индустрия, един много суров свят, което обяснява неговите маниери, които толкова много шокират елита.
Имайки предвид това, той ще трябва да бъде по-мъдър сега, има нужда от различни качества, за да управлява. Козовете му в кампанията ще му помогнат, но един президент трябва също да упражнява самоконтрол. Дали ще го направи? Според мен истинският Доналд Тръмп е много по-забележителна и сложна фигура от карикатурния клоун, който той искаше да покаже. Но ние не знаем дали той притежава онова, което е необходимо, за да бъде президент.
– Тревожите ли се от евентуалното изкушение на Тръмп да се оттегли от традиционните съюзи?
– Не. Ако погледнете хората, които е избрал, това са военни, които наистина разбират колко са ценни тези съюзи. Не трябва да бързаме да съдим… Освен това иконоборческият му подход има за цел да посочи проблемите. Когато критикува слабостта на Европейския съюз, той просто казва, че царят е гол.
