През ноември 2016 г. джихадистки източници съобщиха за убийството на един от второешалонните бунтовнически лидери – Мохамед ал Габи. Той е ръководител на една от малките опозиционни милиции, „Освободителна армия”. Роденият през 1983 г. в село Калидейн, в провинция Хама, Мохамед е дезертьор от сирийската армия още от 2011 г.
Преминава през различни бунтовнически милиции и получава различни оперативни длъжности, реализирани преди всичко в провинция Хама.
Неговата сила обаче е в множеството социални контакти, които прави сред отделните опозиционни групи, банди и милиции, действащи в Централна и Северна Сирия. По този начин неговата група попада в американската програма на „проверената опозиция”, вследствие на която получава специални задачи от външните фактори.
Става въпрос за специфична програма на ЦРУ, с която са натоварени отделни милиции и лидери. Специалната мисия, която му е поверена е причината и за сливането на няколко бунтовнически групи, а именно „Сирийският фронт”, „Отряд 312”, „9-ти полк”, „Отряд 46” и „Отряди на правото” в по-голямата групировка „Освободителна армия”.
Неговата функция е да привлича и да стимулира дезертьорството в редиците на ИДИЛ. Първият успех е реализиран през април 2016 г., когато член на голямата терористичната група напуска нейните редици под давлението на Мохамед ал Габи. Джихадистът е либиец.
Основен акцент в задачата на бившия лидер на „Освободителната армия” е да активизира и да поощрява процеса на дезертирането преди всичко в средите на джихадистите-чужденци в ИДИЛ.
Идеята е кадровата ерозия на ИДИЛ да бъде контролирана отвън и напускането на редиците на ИДИЛ да става организирано, а не хаотично.
Планът е, дезертьорите да бъдат ориентирани и да попадат на правилното място, а не да изчезват безследно. Програмата е създадена в синхрон между разузнавателните служби на САЩ и Турция. До смъртта на лидера, групата на ал Габи успява да предизвика дезертьорството на около 30 бойци на ИДИЛ, благодарение на широката си мрежа от контакти и познанства с членове на милиции, които са близки до ИДИЛ.
Източниците съобщават, че ал Габи е имал и втори инструмент за управление на процеса. Той изгражда сигурни и прагматични връзки с лидери в самата ИДИЛ. Последните работят с ал Габи, селекционирайки потенциалните дезертьори. Причината за тази тяхна дейност е, че те делят наградата с него, която се дава за всеки дезертирал джихадист.
За чужденец сумата е 10 000 долара, а за арабин – 5 000 долара.
Ал Габи е заинтересован по веригата да има по-малко посредници, за да се получи по-голяма част от сумата. Така с течение на времето, той си трасира канали за директен контакт с лидери-„предприемачи” на ИДИЛ.
Всеки дезертирал джихадист представлява „разузнавателно съкровище” за службите. Особено, ако става дума за европеец или за американец. Интересна е не толкова информацията за структурата на терористичната организация в самата Сирия. Най-значимият обект на донесенията са имената и данните за чужденците в нея, както и помагачите им извън Сирия.
Вторият етап от зададената програмата е „социализацията” на бившите бойци на ИДИЛ. Тук не става въпрос за връщането на всички дезертьори в тяхната родина. Такива са само отделни случаи. „Социализацията” се състои в тяхното изпращане в редиците на милиции, които са от „проверената опозиция”, с цел да продължат участието си в бойните действия в Сирия. Всъщност мястото, в което се провежда първия етап на програмата формира своеобразен „пазар” на дезертьорите от ИДИЛ.
В действителност, става въпрос за няколко отделни „събирателни центъра”, ситуирани в турски села в непосредствена близост до границата със Сирия. От там те се разпределят по направления, съответно към предварително определената бунтовническа милиция.
Етапът на „социализация” се състои още в провеждането на няколко лекционни цикъла. Последните са най-вече със социална, психологическа и религиозна насоченост. Те целят да изтрият радикализма в личността на бившия джихадист на ИДИЛ и да го насочат към такава, която е в унисон с програмата. Лекторите са съответно психолози, теолози и юристи.
Те трябва да убедят бившия член на ИДИЛ в същността на „истинския ислям”, на „социално отговорното поведение” и на „светските правни познания”, отхвърляйки това, което му е преподавано и втълпявано от екстремистите.
Малка част от бившите бойци на ИДИЛ се завръщат в родината им, но задължително в тясна координация с контраразузнаването на собствената им родина. До този момент по тази програма най-много бивши дхихадисти от ИДИЛ са върнати от Белгия, Холандия и Франция, в това число и жени.
Програмата върви относително гладко, до момента в който турските служби не решават, че те могат да прилагат своя собствена версия на програмата и респективно те да се възползват индивидуално от вече натрупания опит. Както отбелязва вестник „Le Figaro”, турско-американското разминаване се случва през месец юни 2016 г.
Тогава Анкара решава въпросните „сборни центрове”, в които се провежда „социализацията” на дезертьорите да бъдат преместени от турска на сирийска територия. През юли 2016 г. само в един такъв център, който се води към бунтовническата милиция, бригадата „Шам”, са се намирали 300 дезертьори от ИДИЛ, от които 20 жени.
Френската печатна медия цитира и Абу Мустафа, един от командирите на бунтовническата милиция „Ал Хамза”. Последният отбелязва, че съвсем наскоро в техните редове са се включили около 20 бивши бойци на ИДИЛ, след като са „изкоренили от тях екстремизма им.”
Турските служби насочват „социализираните” дезертьори от ИДИЛ преди всичко в милиции, които участват във военната операция „Ефратски щит”, започнала през август 2016 г. в Северна Сирия.
Според започнати, именно военната интервенция на Анкара на сирийска територия е ускорила намесата на турските служби в прилаганата, до този момент, програма от американските им колеги. Полеви източници говорят, че Анкара ориентира към въпросните „сборни центрове” не само бойците, но и цивилните, които бягат от териториите, контролирани от ИДИЛ.
Проблемът на Мохамед ал Габи е, че остава да работи по старата, вече утвърдена програма и се съпротивлява на другите бунтовнически лидери, които се включват в турската версия за „привличане” и „социализация”. Освен това, от май месец 2016 г. той включва в своята програма за „стимулиране на дезертьорството”, съгласно американските инструкции, и фронта „Нусра”. Пълното разминаване на ал Габи с турските служби е предоставянето на информация на американската страна относно техническите параметри на провежданата операция „Ефратски щит”.
Това се дължи на факта, че неговата милиция, „Освободителна армия”, официално е включена в състава на сирийските бунтовнически милиции, които участват в нея.
През юли 2016 г. джихадисти от „ал Нусра” нападат дома на ал Габи в провинция Едлеб, където той е арестуван, заедно с братята си и част от неговите помощници. Ръководството на сирийския клон на Ал Кайда обявява, че „след едномесечно проучване се е убедило, че Ал Габи от революционер се е превърнал в американски агент.”
Според местен източник „индиректно турската страна е уведомила „ал Нурса” за дейността на ал Габи. През септември той е убит, като в официалното съобщение на неговата милиция се казва, че е „паднал в битката срещу джихадистите от ИДИЛ”. За негов заместник е определен брат му Ала ал Габи, който не е ясно по коя програма за „привличане на джихадисти” ще работи, по американската или по турската.
