Роман Херцог, седмият президент на Германия и първият след Обединението през 1990 г., почина на 82-годишна възраст. Той е президентът, който поиска прошка от поляците заради причинените им злини от националсоциалистите.
"Никога не съм искал да бъда президент, когото можеш да пипнеш с ръка, а по-скоро президент, който разговаря с хората и ги разбира", заяви Роман Херцог в последната си реч като федерален президент на 1 юли 1999 година. Той искаше да разбира германците и да ги мотивира да работят за обновлението на страната си. Точно това послание съдържаше незабравимата му реч на 26 април 1996 година в Берлин, в която той заяви, че Германия има нужда от нов тласък и че всички трябва да правят жертви. Тогавашната криза Херцог описа с няколко думи: "спад на икономическата динамика, втвърдяване на обществото и ментална депресия". И апелира към сънародниците си да открият силата и мотивацията сами да се измъкнат от кризата.
Трудно начало
При избора си за федерален президент на 23 май 1994 година, кандидатът на ХДС/ХСС Роман Херцог успя да спечели необходимото мнозинство срещу съперника си Йоханес Рау чак при третото гласуване. Това бе труден старт за Роман Херцог и поради факта, че тогавашният канцлер Хелмут Кол първоначално искаше да наложи друг кандидат - правосъдния министър на Саксония Щефен Хайтман. Хайтман обаче оттегли номинацията си под засиления обществен натиск - заради негови съмнителни изявления за германското минало. И когато, след третото гласуване, Херцог беше избран за президент, той се обърна към онези, които не дадоха гласа си за него, с думите: "Ще се постарая така да изпълнявам длъжността си, че накрая да ви накарам да съжалявате, че не сте гласували за мен".
Естественият и умерен подбор думите и иронията бяха запазена марка в речите на Роман Херцог. "Той не търсеше ефекта, а се стремеше да бъде земен", казваше за него бившият канцлер Хелмут Шмит.
Роман Херцог е роден през 1934 година в Ландсхут и през 1970 година встъпва в редиците на ХДС като професор по държавно право и политика. През 1973 година влиза и в политиката, 10 години по-късно е избран за съдия в Конституционния съд в Карлсруе, а през 1987 оглавява този орган. Роман Херцог винаги е бил дълбоко свързан с родната си Бавария, но "същевременно той е и космополит" - думите също са на Хелмут Шмит за него.
"Моля за прошка"
Роман Херцог (крайният вдясно) с колегите си Валтер Шел, Рихард фон Вайцзекер и Хорст Кьолер (крайният вляво)
Роман Херцог е много уважаван и в чужбина. Интересува се много от положението на източноевропейските страни. По повод 50-та годишнина от Варшавското въстание, на 1 август 1994 година той се преклони не само пред участниците в съпротивата срещу националсоциалистическия режим, но и пред паметта на всички полски жертви на войната. "Моля за прошка за всичко причинено Ви от германците", заяви той.
Тази негова реч получи широк международен отзвук. Напомнянето за нацисткото минало си остана една от неговите централни задачи. През януари 1996 година той обяви 27 януари за ден в памет на жертвите на националсоциализма - с одобрението на всички партии. На тази дата през 1945 година е освободен концентрационният лагер Аушвиц, "затова призовавам да си спомним и да предадем в бъдещето този спомен", заяви Херцог на 19 януари 1996 година пред германския Бундестаг.
В прощалната си реч като президент през лятото на 1999 година, Роман Херцог се пошегува и заяви, че съзнателно не е искал да остави никакво политическо наследство. Той заяви, че вече бил казал всичко, което било важно за него още на 24 май 1999 година в Бундестага, по повод 50-та годишнина от основаването на Федерална република Германия: "Разделям се с поста, но не и с живота."
Осемнайсет години по-късно - на 10 януари 2017 - Роман Херцог почина на 82-годишна възраст.
