Мелания Тръмп направи на Америка огромна услуга, като реши да остане да живее в Тръмп Тауър и да не се пренася в Белия дом в обозримо бъдеще.

Но нейната съпротива не би трябвало да спира до тук.

Сега е идеален момент да се елиминира церемониалният пост на "първата дама" - отвратителната почетна титла, която даваме на съпругата на президента.

Сега е моментът да насърчим "първата съпруга" да живее като обикновен гражданин. А за целта е нужно само Мелания да се съгласи с това.

Да, време е да се спре финансирането на абсурдно големия екип, който в момента струва около 1.5 млн. долара годишно, обслужващ Мишел Обама и правил същото и за другите първи съпруги преди нея.

Време е се спре федерално финансираната трибуна, от която президентските съпруги в миналото агитираха за здравословно хранене, грамотност, грижа за децата, програми срещу наркотиците, грижи за хората с психични проблеми и разкрасяването на магистралите.

Съпругата на президента не е пример за американска кралска особа.

Като й се осигуряваме федерален бюджет и постоянно отразяване от пресата, насърчаваме вреден тип нео-непотизъм, който заявява: да обръщаме специално внимание на даден човек не защото той/тя го е заслужил или е достоен за нашето внимание, а просто заради това с кой е обрвързан той/тя чрез брак.

Прическите, модните предпочитания, дестинациите за почивки и хоби-проектите на президентската съпруга са достойни за медийно внимание само за празноглавите.

Други демокрации, примерно Великобритания, не отреждат такава чест на съпругите на лидерите си - и толкова по-добре. Ако се използва акуалната фраза, постът на първата дама е блато, нуждаещо се от пресушаване.

Не че имаме нещо против Мелания Тръмп, следващата първа дама, която изглежда почтена и добронамерена.

Всъщност започвахме да подготвяме този материал, когато избирането на Хилъри Клинтън изглеждаше неизбежно.

Америка вече е дала на Бил Клинтън голяма сума, за да поддържа и плаща на екипа си според федералния Закон за бившите президенти. Той е получил дотук над 16 млн. долара от 2001-ва насам. Защо да получава допълнително финансиране и екип като "първи джентълмен" (ако приемем, че това е най-подходящият еквивалент на "първа дама")?

Очевидно, първите дами са давали ценни съвети на президентите през вековете.

Някога първите дами са редактирали и писали речи за съпрузите си, водили са кампании за тях, ръкoводили са правителствени организации и са убеждавали хората в ползата от политическите им инициативи.

Абигейл Адамс е следила внимателно какво е общественото мнение за нейния съпруг. Милърд Филмор е бил напълно зависим от съветите на жена си. Мери Линкълн е пречела на хората, които не е харесвала, и е настоявала за място правителството.

Някои съвременни президентски съпруги са водили активен, ангажиран политически живот, като са били нещо повече от просто резонатор на думите на държавния глава.

Втората съпруга на Удроу Уилсън, Едит Болинг Галт Уилсън, е нещо като президент в сянка, когато съпругът й получава инсулт (критиците наричат нейната администрация "правителството на фустите").

Елинор Рузвелт издава книги, списания и вестници, в които отстоява позиции, които често изпреварват тези на съпруга й, особено по въпроса за гражданските права.

Тя свидетелства пред Конгреса, води редовно радиопредаване, редовно дава пресконференции, обикаля страната в подкрепа на работници-емигранти.

Хилъри Клинтън реално работеше по здравните политики за съпруга си, макар и да не постигна успех с тях.

Но дали наистина всичката тази работа на "първа дама" изисква 15-членен (или дори още по-голям) екип?

Съпругите на сенатори и ръководители на корпорации дават съвети и помагат в писането на речи на съпрузите си и не им отпускаме бюджет, нито ги отрупваме с внимание. Какво толкова специално има в първата дама, че да ѝ осигуряваме 1.5 млн. долара, за да служи като домакин и довереник, консултант по преобзавеждането на Белия дом и мениджър на посудата?

Дори когато става дума за сериозна политическа работа, Елинор Рузвелт е постигнала всичко благодарение на двучленен екип - и вероятно би могла да го върши и без негова помощ.

Ако каузите на първите дами са толкова достойни за възхищение, президентът би трябвало да ги предлага и правителството да ги финансира по официалните канали, вместо да изгражда машина за реклама, с която първата съпруга да ги популяризира.

Със сигурност има примери за по-сериозни правителствени ексцесии, но все пак е трудно да се сетим за такива.

Според материал в PolitiFact от 2011-та, екипът на Мишел Обама е 25-членен, приблизително колкото е бил и този на Лора Буш.

Екипът на Хилъри Клинтън варираше между 13 и 19 души. Нанси Рейгън имаше около 15 души, работещи за нея, а според някои изчисления екипът на Розалин Картър е около 21 души, така че не е като този пост да се отрупва с обслужващ персонал като някоя неубиваема федерална програма.

Реалният проблем с поста на първата дама не е, че той е голям като ресурс, а че изобщо съществува.

Никой не е избирал първата дама. Гласоподавателите не й дължат повече внимание, отколкото на децата, братята, сестрите, чичовците и другите роднини на президента.

Ако "първата съпруга" иска форум за своите идеи и възгледи, има предостатъчно неофициални места и начини, чрез които да го прави.

Тя би могла да пише книги и да води рубрики в пресата, да говори на събития и дори да се кандидатира за държавен пост.

Не се противопоставяме и на това тя да бъде доброволка в болници или да набира средства за хуманитарни организации. Или тя може да постъпи като Джил Байдън и да си намери работа. Или може да си позволи почивка през годините си в Белия дом.

Сред плюсовете на кандидатурата на Хауърд Дийн за президент през 2004-та беше фактът, че съпругата му, д-р Джудит Стайнбърг Дийн, не изглеждаше да проявява особен интерес към това да се прави на кралица за своя крал, ако той спечели. Ако се вярва на пресата, тя даже смяташе да остане в Бърлингтън, Върмонт, така че да продължи да работи с пациентите си.

Постът на първа дама е вмирисана бъчва президенско свинско, която е надживяла полезните си функции.

Мелания Тръмп би направила огромна услуга на всички, като заяви на съпруга си, че има по-добри планове за следващите четири години (примерно да възобнови кариерата си на модел, или да отглежда сина си Барън) от това да ни дудне на главите за заплахата от кибер-тормоз - избраната от нея тема за изпълнение на церемониални функции на медийни събития.

Затова - ликвидирайте поста на първа дама! Свобода за Мелания Тръмп!