САЩ кърви в един безкраен низ от случаи на полицейско насилие, което говори за социално напрежение и отдавна замразени конфликти. Колко важен е расовият фактор в тях? Какво е влиянието на икономическото неравенство? Дали се прикриват данни от общественото мнение? В последното издание на "Zoom", водещият Хавиер Родригес Караско анализира с помощта на специалисти, корените на проблема, пълнещ с крещящи заглавия пресата по света.
"Редки са дните, когато в социалните мрежи или в новините не виждам епизод на насилие в САЩ - страна, която въпреки че знае, че има проблем, не го премахва. Един проблем, който сега е най-благодатната почва за голямата социална фрактура, който обезкървява собствената територия на считаната за водеща сила в света държава", казва Родригес.

Според него една от причините за тази американска дилема е факторът страх. "Когато има страх, стимулът е "ние трябва да защитаваме себе си " и оттам идва конфликтът. Между престъпниците, етническите малцинства и полицията има тънка линия, по която всички търсят оцеляванеа оръжията са се превърнали в хляб наш насъщен. "

„Има дълъг списък от петна от кръв по флага на страната, която винаги прави "износ на мир" за другите народи и забравя да служи за пример в собствената си земя. Полицейска държава, в която агентите вместо да вярват в презумпцията за невинност на хората, вярват и налагат, че те са виновни. И по този начин, вместо да им носят сигурност, американците се страхуват от собствените си служители.“

Журналистът смята, че“ има големи различия между богати и бедни, както и конфликт на раси. Конфликт, при който групи като афро-американци или латиноамериканци страдат от злините на една погрешна система, която не си струва и в която става все по-голяма пропасттта между гражданите и властите". Исторически и нерешен през годините проблем остава расизмът. Правителството на САЩ се бори с последиците от проблема, а не с корените му, въпреки появата на първия афро-американски президент Барак Обама ".

Поради това, през последните години се е увеличил драстично броя на групите, защитаващи черен сепаратизъм, черно надмощие и други видове екстремизъм, фокусирани върху идеологията на чернокожите. Но това увеличение е още по-радикално при групите за бяло превъзходство.