Режимът на Путин е много по-непредсказуем и хаотичен от съветския, защото не преследва никаква идеология, а само гледа да запази властта си. Има ли НАТО какво да му противопостави? Коментар от Бернд Ригерт.
НАТО дрънка оръжия, но съвсем тихичко. Защото четирите батальона, които изпраща на източната си граница, не са никаква заплаха за значително по-мночислените руски подразделения. Москва няма да се впечатли особено от увеличената численост на натовските войски, а и в НАТО едва ли някой очаква подобно нещо. На срещата във Варшава става дума предимно за това да бъде демонстрирана сплотеност. НАТО иска да покаже на Балтийските държави, както и на бившите държави от Варшавския пакт, че разбира тяхната загриженост.
Никой в НАТО, разбира се, не вярва на сериозно, че Русия има намерение да напада страни-членки на Алианса или да извършва "хибридни" атаки с помощта на полулегални формирования, както в Украйна. В НАТО са наясно, че президентът Путин по-скоро иска да подсигури влиянието си в Украйна, Беларус, Грузия, Молдова, Азербайджан и Армения. И той вече постигна тази цел. Беларус така или иначе е съюзник на Русия, а останалите държави са забъркани в конфликти, активно подклаждани от Русия. Докато тлеят тези "замразени" конфликти, нито една от въпросните държави не може да стане член на НАТО. Пътят им към Алианса е преграден за дълги години, ако не и за десетилетия.
В този контекст трябва да се тълкува и скорошното посещение на Путин във Финландия. На финладците, които от време не време се заиграват с мисълта за сближаване с Алианса, Москва даде ясно да разберат, че страната им има твърде дълга и достатъчно уязвима граница с Русия.
НАТО, на свой ред, сега ясно предупреждава руснаците - дотук и нито крачка напред! Западните страни-членки на Алианса, които не са непосредствено засрашени от Русия, също демонстрират единство. Засега Путин не успява да разедини Алианса.
Възпиране и диалог
А и отчасти влязлата в действие противоракетна система в Полша далеч не е нещо, което би могло да се изтълкува като дрънкане на оръжия от страна на Запада. Чисто технически, въпросната система не в състояние да прихваща руските междуконтинентални ракети. Тя е насочена срещу евентуални заплахи от Северна Корея и Иран. И ръководството в Москва много добре знае това, въпреки че постоянно твърди обратното.
След като е изяснен и този важен въпрос, де факто няма никакви пречки пред един нов диалог между НАТО и Русия. Работата на Съвета НАТО-Русия ще бъде възобновена, руският президент Путин води редовни телефонни разговори с Барак Обама, с френския президент Оланд и германската канцлерка Меркел. Не липсва и диалог на най-високо равнище. Така и трябва да бъде, защото натовските държави и Русия имат и общи политически интереси, свързани с уреждането на конфликта в Сирия, борбата срещу ислямисткия терор, ситуацията в Афганистан или Иран. Съществуват и множество общи икономическите интереси.
След Варшавската среща на върха двете страни следователно ще се върнат към реалната политика и ще възобновят разговорите помежду си. Основните губещи от двойната стратегия на НАТО за тихо дрънкане на оръжия и диалог са Украйна и Грузия. Те ще трябва да се примирят с факта, че Русия още дълго ще предопределя развитието им, а НАТО няма да може или няма да иска да се намеси военно.
Президентът Путин трябва да бъде възпрян в границите, в които се намира днес. Връщанато на Крим или изтеглянето на Русия от Абхазия и Приднестровието си остават чиста илюзия. Но цялата днешна ситуация в Европа няма нищо общо със Студена война. Навремето една срещу друга бяха изправени две враждуващи идеологии, два въоръжени до зъби блока със стотици хиляди войници в центъра на Европа. Днес броят на конвенционалните оръжия е относително малък. Затова пък демокрациите са изправени срещу режима на Путин, който в много отношения е по-непредсказуем и хаотичен, отколкото беше съветският, защото не преследва никаква идеология, а се стреми единствено към запазването на властта си. А начинът, по който НАТО сега отговаря на тактическите игрички на Путин, е най-верният.
