В първата си публична поява от приключването на президентския му мандат Траян Бъсеску държеше да предупреди президента Клаус Йоханис "да не се набърква в Украйна", където ситуацията е твърде сложна, и му предложи да се концентрира върху Молдова, където Румъния разполага с "ключовете", за да повлияе на събитията.

Отвъд мненията на бившия президент въпросът е дали в мандата на Клаус Йоханис Румъния се готви и е подготвена да играе една по-съществена роля в украинската криза.

Подложен на залп от въпроси за Елена Удря (бивш министър на туризма и приближена на Бъсеску, която беше арестувана по обвинения в корупция - бел.ред.), Траян Бъсеску имаше кратко избухване, в което призна, че е дошъл да говори за Украйна и Молдова - знак, че е искал да предаде публично послание за това, което очевидно смята за важна промяна във външната политика на Румъния в мандата на настоящия президент.

Бъсеску оцени, че Украйна представлява най-сериозната заплаха за сигурността на Румъния и посочи, че ситуацията на източната граница е твърде сложна за Румъния, като се има предвид, че "страни с по-голяма икономическа сила" не са в състояние да повлияят на нещата съществено. Заключението на Бъсеску е, че "Украйна е чорба, в която не можем да се набъркваме": "Вместо да мислим за посещения в Киев, затова как да се набъркаме в Украйна, по-добре да се намесим в Кишинев. Имаме ключове, които са известни на тези, които трябва да ги знаят, с които можем да седнем на масата с трите проевропейски партии. Не бяха използвани и се стигна дотук".

Препратката към "посещенията в Киев" е свързана със срещата миналата седмица в Брюксел между президента Йоханис и украинския му колега Петро Порошенко, по време на която той го покани да посети Киев в скоро време, а Йоханис прие. Каква обаче е причината за недоволството на бившия президент? Вярно е, че по време на мандата си Бъсеску избягваше посещенията в Киев, дори когато лидерите на някои страни като Германия или Полша бяха станали обичайно присъствие на Площада на независимостта (Майдана) в Киев по време на протестите срещу режима на Виктор Янукович. Бъсеску изглежда предпочиташе стабилен политически режим в Киев и не криеше недоволството си от начина, по който Германия, но най-вече Полша, поеха ролята на лидери в украинската криза.

Скоро след бягството на Янукович в Москва Бъсеску заяви, че "е разочарован от имиджовата игра, която играят много лидери и министри на страните от ЕС (...) Създадоха впечатление, че не знаем какво точно искаме. Европейците трябва да дойдат с конкретен план за спасяване на икономиката на Украйна. В Молдова (...) постигнахме целите си. Молдова получи вота в парламента за либерализация на визите. Полша се занимаваше с Украйна, тя беше основната й цел в Източното партньорство. Съжалявам, но връзката с Украйна беше управлявана лошо".

"Впечатлението, че не знаем какво искаме", беше създадено от едно споразумение, договорено от външните министри на Полша, Франция и Германия с правителството на Янукович за решаване на кризата и организирането на предсрочни избори, което беше в сила по-малко от 24 часа, защото народните сили принудиха украинския автократ да избяга. Упрекът на Бъсеску изглежда беше, че европейците нито спасиха Янукович, нито договориха мирен преход, резултатът от което беше дестабилизация на Украйна с предполагаемото участие на Русия.

Иначе Бъсеску намекна, че една по-голяма намеса на Румъния в Украйна засилва опасността от разрастване на конфликта към границите на Румъния. В този контекст той заяви в споменатото интервю, че основната цел на Румъния в Украйна трябва да бъде това да се попречи на Русия да стане отново, под една или друга форма, съседка на Румъния - много по-близка перспектива след анексирането на Крим. Бъсеску изглежда вярва, че за Румъния е по-полезно Украйна да остане буферна зона между Русия и източната граница на НАТО. Иначе, въпреки че Траян Бъсеску осъди твърдо по време на мандата си агресията на Русия срещу Украйна и окупирането чрез сила на украински територии от т.нар. сепаратисти, той никога не отрече, че Русия има легитимни интереси в Украйна.

Бившият президент изглежда е "подушил" качествена промяна в политиката на Румъния спрямо Украйна, която вижда потвърдена в планираното посещение на президента Йоханис в Киев. Тази покана обаче не дойде ненадейно. В началото на годината външният министър Богдан Ауреску се обади по своя инициатива на украинския си колега Павло Климкин.

Оттогава нещата вървяха в планираната посока, състояха се редовни двустранни консултации, а вчера (във вторник- бел.ред.) министър Климкин беше на посещение в Букурещ. В мандата на Йоханис Румъния се готви да играе в Украйна една по-видима игра, отколкото по времето на Бъсеску - роля, която Полша вече не е много склонна да играе с новия премиер Ева Копач, която заяви през октомври, че Полша ще се концентрира повече върху собствената си национална сигурност и по-малко върху подкрепата към Украйна.

Въпросът е дали Румъния има средствата да поеме подобна роля. Според някои източници, запознати с украинския дипломатически контекст, позицията на Бъсеску спрямо Украйна е била приемана с неодобрение от западните партньори на Румъния, които биха искали по-голямата му намеса в целия регион, а не само в Молдова.

От друга страна, отбелязаха същите източници, Бъсеску имаше пълно право, когато спомена за пропуснатия шанс на Йоханис да окаже дипломатическо влияние в Кишинев, където е на път да встъпи в длъжност един съмнителен фаворит на Влад Филат - Кирил Габурич, който от много гледни точки е един вид модловски Себастиан Гица (румънски политик и бизнесмен, приближен на премиера Виктор Понта, срещу когото тече разследване за корупция-бел.ред.).

БТА