Целият свят веднага научава, когато САЩ започнат военен екшън някъде по света. Мащабните операции стартират с прехвърляне на армейски сили и военна техника, което широко се отразяват от медиите. Но преди да отекнат първите артилерийски залпове, тайни действия са били извършени с хирургическа точност от специалните части на САЩ, които Пентагонът обозначава с инициалите (SOF). Те са съставени от специално подбрани бойци, чийто операции се провеждат в дълбока секртеност и придобиват почти митичен характер. Предстоящата военна акция срещу екстремистите от „Ислямска държава" в Ирак и Сирия няма да направи изключение.
Макар на тях да гледат като на супервойници, командосите често са използвани за събиране на стратегически разузнавателни данни, неконвенционални бойни действия, защита на американски обекти в чужбина и контратерористични операции. Други подразделения на SOF се използват за ужилващи удари в тила на врага и изненадващи нападения, предшестващи настъплението на солидни армейски части с танкове и авиация. Спецчастите имат различно предназначение и се обучават специфично за неговите цели.
САЩ разполагат с най-многобройните в света сили за тайни операции, макар, че никога не е съобщавана числеността им – това е част от дълбоката тайната, с която са забулени. В сегашния им вид SOF са сформирани през 80-те години на XX век, когато основната им мисия бе да се борят срещу терористите в Иран и Ливан. Опитът, който командосите натрупаха през годините, се оказа безценен след нападенията срещу Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г. За 14 години спецчастите доказаха, че са важен инструмент в борбата срещу ескалиращия мюсюлмански тероризъм в света. Петте подразделения на SOF са сега неразделна част от Обединеното командване за специални операции (JSOC).
На върха на пиедестала са поставени тюлените от „Тийм Сикс", които особено много се прочуха след операцията по ликвидирането на терорист №1 Осама бин Ладен в неговия дом в Аботабад, Пакистан на 2 май 2011 г. Подразделението е част от Военноморската групировка за разработване и завършване на специални бойни задачи (DEVGRU).
„Тийм Сикс" е сформиран през 1980 г. в рамките на операция „Орлови нокти" за спасяване на заложниците в посолството на САЩ в Иран. Екшънът се провали заради пясъчна буря, която връхлетя самолетите и хеликоптерите, промъкващи се към Техеран. За съществуването на тюлените се прокраднаха съобщения през следващата година. Тогава бе определена и основната им мисия – операции по въздух, суша и море. Първият командир на подразделението Ричард Марчинко в своя книга твърди, че преди една от тайните си акции 75 от водещите стрелци от групата получили толкова боеприпаси за обучение, колкото целия корпус на морската пехота. Една от другите мисии през първите 10 години от съществуването на „Тийм Сикс" е спасяването и евакуирането на губернатора на Гренада сър Пол Скун, извършено в рамките на операция „Внезапна ярост". През 1991 г. отрядът също изпълнил задача да открие и измъкне от Хаити президента Жан-Бертран Аристид след извършения срещу него преврат. През 90-те години списание „Форбс" постави на първо място групата на Марчинко като образец за изключително ефикасен колективен мениджмънт и единодействие. Почти легендарен е фактът, че командосите никога досега не са оставили на бойното поле загиналите си другари.
Известно е, че елитното ядро на тюлените се използва рядко, само при много специални кризисни ситуации. Смята се обаче, че „Тийм Сикс" е единственото подразделение на JSOC, за което има безсрочна заповед за светкавично разполагане при критични ситуации, свързани с терористична заплаха за САЩ.
След тюлените в класацията на SOF се нареждат „Делта форс". Подразделението е създадено през 70-те години и се счита за най-добре подготвената военна част за извършване на преки бойни действия. Смята се, че „Делта форс" е пряк наследник на разпуснатите след края на войната във Виетнам свирепи командоси, наричани „Зелените барети". Една от най-прочулите се техни акции е залаването през октомври 2013 г. на Абу Анас ал Либи, който бе главатар на „Ал Кайда" в Либия. Ал Либи е организатор на взривяването на две американски посолства в Африка през 1998 г.
Структурата на „Делта форс" е дълбока тайна и макар, че на практика се знае за нейното съществуване, никъде в Пентагона не могат да бъдат намерени официални документи, свидетелстващи, че спецчастта е реалност. Знае се обаче, че тя е въздушнопреносима и има три ескадрили от по 120 души всяка. В „Делта форс" оперират също експерти по разузнаването и други подкрепящи звена. Предполагаемият брой на личния състав е около 1000 души, но е възможно след 11 септември 2001 г. да е нарастнал. Бойците за нея се набират сред военнослужещите на 75-и Рейнджърски полк, който влиза в състава на спецчастите към сухопътните сили на САЩ. Често се случва при подбора на кандидатите след първите изпити да бъде отхвърлена цялата селекция. Тези, които успеят да минат през иглените уши, ги чака сурова подготвка, наречена „адските 180 дни". Издържалите тежките физически изпитания най-накрая биват включени в групите за бойни операции.
На трето място в SOF е 160-и полк за специални авиационни операции. Секретните екшъни не се осъществяват единствено от мускулести мъжаги, които са свръхточни стрелци. За крайният успех са необходими и други важни елементи. За да се хвърлят в бой командосите трябва да бъдат прехвърлени до бойното поле. Това е мисията на 160-и полк, който също е създаден преди операцията „Орлови нокти" през 1980 г. Подразделението е наричано „Нощните преследвачи" и е използвано активно през последните 10 години в Близкия изток. То разполага с 200 хеликоптера, които са специални модификации на редовните модели, които са на въоръжение в армията. Те включват АH-6 и МH-6 наричани „малките птици", а така също MH-60 "Блекхок" и МH-47 „Чинук". При операцията за ликвидиране на Бин Ладен бе използван за първи път суперсекретен прототип на „Блек хок", който е невидим за радарите и има почти безшумен ротор.
ВВС имат още една приносна част, когато се провеждат първостепенни по важност операции на JSOC и това е 24-и полк за специална тактика. Той подкрепя „Тийм Сикс" с техници, обучени за бойни операции, а така също високо професионални парашутисти, които участват в мисии за прибиране на групи командоси, попаднали в обкръжение, и за евакуиране на ранени спецбойци. Подобно на другите части на SOF, 24-и полк оперира извън официалната статистика, но се знае, че досега е бил неотменен елемент от всички тайни екшъни. Подразделението не участва никога самостоятелно, а винаги е придадено за въздушна подкрепа на тюлените и „Делта форс". Макар, че не се очаква командосите на ВВС да влизат често в сражения на земята, тяхната подготовка не е по-малко професионална от тази на другите специални части. Те са не само превъзходни пилоти, но могат да се сражават рамо до рамо с армейските рейнджъри и да плуват под вода като тюлените.
Последни в списъка, но не и по важност са елитните бойци от подразделението за разузанавателна подкрепа (ISA). Те обслужват специалните части и действат независимо от Управлението за военно разузнаване (DIA). То също е създадено през 1980 г. за операцията в Иран. Специалистите от ISA събират изключително важни полеви данни, които се зареждат на компютрите за координация и командване на елитните бойци. Използват се системи за подслушване, които прехващат всички комуникации – от портативни радиостанции и мобилни телефони, до оборудване, което използва кодирани радиосъобщения. Важен елемент в усилията на ISA играе трупането на информация от наземни агенти. Подразделението може да разчита при критични ситуации на специална група стрелци. Повечето членове на елитната шпионска групировка се избират сред военнослужещите от специалните
