Ислямска държава, преди известна като ИДИЛ /Ислямска държава в Ирак и Леванта/, се превърна в ожесточен враг на "Ал Кайда", своята организация-майка. Нейните водачи представляват ново поколение екстремисти ислямисти, които се отцепиха от "Ал Кайда" поради борба за власт в Сирия и бъдещето на световната ислямска революция.
И двете групировки споделят обща крайна цел: основаване на световен халифат, в който управлението да бъде подчинено на суровите норми на шариата. Но сблъсъкът между тях е заради спора, която стратегия и тактика са най-добрите, както и кой трябва да застане начело на световния джихад и да изгради халифата. Днес "Ал Кайда" е далеч по-различна организация, отколкото беше по времето на апогея на Осама бин Ладен. Мрежата сега е по-децентрализирана и разпростряна. Разширяването й в частност е резултат от поглъщането на други сунитски ислямистки екстремистки групировки.
Една от тези групировки беше ръководена от Абу Мусаб ал-Заркауи, роденият в Йордания палестински ислямски екстремист, който беше един от 25 000 мюсюлмани от чужбина, стекли се в Афганистан да се бият със съветските и с афганистанските комунисти след съветската инвазия през 1979 г. Заркауи беше близък помощник на Бин Ладен, въпреки че официално не се присъедини към "Ал Кайда" чак до 2004 г., когато беше признат за водач на Ал Каида в Ирак.
Заркауи беше убит при американски въздушен удар през 2006 г. Впоследствие неговата организация беше опустошена от ръководената от САЩ антитерористичната кампания, след като много иракчани сунити се вдигнаха на бунт срещу нейната брутална тактика. Но групировката се завърна в Ирак след изтеглянето на американските войски през 2011 г. Отсъствието на американски войски премахна натиска върху групировката. Междувременно доминираното от шиити правителство на премиера Нури ал-Малики се отчужди от сунитите иракчани, което принуди мнозина от тях да видят в лицето на ИДИЛ по-малкия дявол.
Избухването на гражданска война в Сирия през 2012 г. предостави на "Ал Кайда" в Ирак възможност да запълни вакуума в провалилата се държава. Тя разшири операциите си и в Сирия и смени името си на Ислямска държава в Ирак и Сирия /ИДИС/.Обяви себе си за водач на сунитското сирийско мнозинство срещу режима на Асад, светска диктатура, доминирана от малцинствената алевитска секта.
Крайно амбициозният водач на ИДИС Абу Бакр ал-Багдади е един иракчанин, който претендира да разполага с по-големи религиозни правомощия от предишните лидери на "Ал Кайда". Той твърди, че е потомък на пророка Мохамед и се обяви за халиф /наследник/ на Мохамед. Той, също така, гледа на себе си като на истински приемник на Осама бин Ладен и настръхна от опитите на главния помощник на Бин Ладен – Айман ал-Заухири, да оглави ИДИС.
Разпростирането на ИДИС и в Сирия доведе до търкания с официалната дъщерна организация на Ал Кайда в Сирия - фронта Джабхат ал-Нусра. През април 2013 г. водачът на ИДИС Багдади едностранно обяви обединяването с Ал Нусра, който беше ръководен от един от бившите му заместници. Но Ал Нусра отхвърли обединяването, подкрепяно от Зауахири.
Враждебността за това кой да ръководи ислямската революция в Сирия доведе до белязани от насилие сблъсъци между двете групировки. Тези вътрешни битки доведоха до смъртта на хиляди екстремисти.
През февруари 2014 г. "Ал Кайда" се отказа от ИДИС поради опасения, че бруталната и безмилостна тактика на Багдади ще опетни нейния имидж и ще доведе до отчуждаването на много мюсюлмани. ИДИС, от своя страна, твърди, че "Ал Кайда" се е отклонила от предначертанията на Бин Ладен. Поради което ИДИС отбеляза няколко много важни предимства пред групировката на "Ал Кайда", водена от Зауахири. Докато Зауахири се криеше – предполага се в отдалечените племенни райони по афганистанско-пакистанската граница, ИДИС установи контрол на територия с площ колкото щата Мериленд в сърцето на арабския Близък изток. Това й даде достъп до петролната плячка, което я направи най-богатата терористична групировка в историята.
Засилващата се сектантска природа на гражданските войни в Ирак и Сирия също така беше благодатна за набиране на бойци в редовете на ИДИС, помагайки й да привлича сунитски екстремисти от много арабски страни, Европа, Азия и Запада. Младото поколение ислямски екстремисти оцени мистериозния водач на ИДИС Багдади като много по-привлекателен, отколкото намусения и по-стар Зауахири. И ИДИС усили зова на Багдади с много модерен пропаганден апарат, който разпространява страховити видеозаписи в разнообразни социални мрежи, предпочитани от младите мюсюлмани.
Това създаде възможност за ИДИС да набере голяма част от около 15 000 чуждестранни бойци, стекли се в Сирия и Ирак. "Ал Кайда", която се появи благодарение на войната в Афганистан срещу Съветите, беше създала собствен канал да използва войната в Сирия , за да насочва чуждестранните бойци към дъщерния си Ал-Нусра. Тя също така разположи кадри от свои бойци-ветерани, чиято част, наричана от американски официални лица групата Хорасан, се опитва да набира чуждестранни бойци в Сирия за извършване на терористични операции в техните родни страни.
Основното е, че "Ал Кайда" и ИДИС се конкурират все повече в надпреварата за набиране на нови бойци, финансирането на организациите и за водачество на световната ислямска революция. Добрите новини са, че тази борба за власт може да отслаби и двете организации.
Лошите новини са, че тяхното съперничество може да разпали надпреварата кой може да предприеме по-зрелищни терористични атаки срещу западни мишени. Още повече, че Сирия се превръща в котило на терористи, чийто потенциал е по-голяма заплаха за САЩ, отколкото Афганистан преди 11 септември. /БГНЕС
-------------
Джеймс Филипс, политолог от Центъра Алисън за външна политика на Фондация "Херитидж". Анализът е публикуван във "Фокс Нюз".
