Активният политически сезон започна с няколко сюжета, които задават политическите октави в предизборната година - от популизъм до откровено хейтърство.

В София най-после беше открит вторият метродиаметър. Масово хората се радваха на новата придобивка, пенсионери с вълнение правеха по няколко тегела между крайните станции, градът стана по-малък и по-бърз. Реакциите на повечето партии бяха в двете крайности - от възторжени оди за управляващите до хейтърско отрицание, че всичко било „панаир".

Присъдата за убиеца Опиц -перфектна работа на съдебните инстанции, показваща реално функциониране на правовата държава у нас, също събуди противоположни реакции. Едни партии реагираха с мълчание, сакън да не разсърдят невежеството на някаква група във Фейсбук, която се обяви за незабавно помилване на убиеца. Други, като ВМРО и СДС, се опитаха нескопосно да яхнат хейтърските страсти на тълпата. Прочее в държавите, чийто стандарт и порядки много ни се иска да достигнем, не наричат „гражданска активност" крясъка на всяка сбирщина с варварски инстинкти.

Третият сюжет - скандалът с претенциите на „Атомекспортстрой", както и появата на новия инвеститор от Америка, също разположи партиите по оста „популизъм - хейтърство".

От очевидните гафове на ГЕРБ, които задълбочиха наследените проблеми, до откровеното нахалство на Кунева, която днес ругае проекта „Белене", след като собственоръчно е гласувала и лобирала за него като министър в две правителства.



Без да изчерпват цялата картина, тези три сюжета са показателни за начина, по който ще се развива партийното говорене до изборите догодина. Управляващите и техните партньори и сателити ще виждат всичко в розово. БСП като най-голямата опозиция ще се опитва да притиска ГЕРБ в ъгъла, преглъщайки предишни управленски грехове, а няколко малки партии в дясното пространство ще се борят за място под слънцето, състезавайки се по хейтърство. Истината е, че ГЕРБ в последната година от мандата изглеждат по-солидно, отколкото предходни управляващи партии. Икономическата стагнация обаче може да има непредвидими последствия в периода до изборите и дори да доведе до бърз срив на доверието, ако се случат по-тежки управленски провали. Останалото извън ГЕРБ дясно пространство е терен на ожесточени боричкания между няколко малки партии като ДСБ, СДС и партията на Кунева. Дали някои от тях ще преодолеят 4-процентовата бариера на следващия вот, е твърде рано да се каже. Едно е ясно - тези субекти са в ролята на партийни радиоточки, които бълват кръжочни описания на случващото се, а не управленски алтернативи. Нещо, което е твърде далеч от потребностите на разумния десен избирател, който иска да гласува за солидна управленска визия и реформаторски идеи. Основателни са и подозренията, че всяка от тези партии се стреми да стане присъдружна на ГЕРБ в бъдещо правителство и затова от тях няма да чуете и стон за управление без Бойко Борисов. РЗС на Яне Янев пък демонстрира присъствие и структури, но все още не може да излезе от образа на пригласящ на управлението, което може да му изиграе лоша шега, ако търси вота на опозиционно настроените. В лявото пространство ситуацията сякаш е по-ясна. С избирането на Сергей Станишев за лидер на европейската левица той става най-успелият български лидер на европейската сцена, но БСП все още не съумява да вдигне глава от вътрешните си борби и да предложи силна алтернатива.



На този фон като че ли най-големите въпросителни, а оттам и възможни изненади, могат да дойдат само от центристкото и националистическото пространство и от гражданските алтернативи на партийната политика. Неотдавна НДСВ и земеделците на Личев направиха важна крачка към създаване на центристки субект. Целият въпрос е доколко ще успеят да консолидират и други партии и граждански среди около реалистична платформа за излизане от икономическата криза. НДСВ премина сравнително безболезнено напускането на своите бивши министри Кунева и Вълчев, които заченаха своя партийна структура. Нито местни организации, нито емблематични имена от жълтата партия се присъединиха към техните нови партийни амбиции. Дори вярната доскоро съратничка на Кунева от последните избори - Мария Дивизиева, се разграничи. Но по-важното е, че европейските либерали и германската фондация „Фридрих Науман", които първоначално гледаха със симпатия към групата около Кунева, оттеглиха напълно подкрепата си от тях в началото на новия политически сезон и обявиха за основен свой приоритет укрепването на НДСВ. Принадлежността на жълтата партия към едно от големите европейски политически семейства без съмнение увеличава тежестта й при конструирането на центристки коалиционен субект. Лоша шега могат да изиграят само прекалено разнопосочните послания от страна на жълтото ръководство, като например изненадващото включване на партията в протестна проява на Слави Бинев и други националистически формации, което светкавично отблъсква умерените и интелигентни избиратели.

Създаването на коалиция, условно наречена „Център", в която носеща конструкция са НДСВ, земеделците, а защо не и „Новото време" и ВМРО-НИЕ, в партньорство с граждански движения може да се окаже успешна рецепта за превземане на оголеното центристко пространство. (Опитите да бъде привлечен обезличеният СДС към подобно взаимодействие засега изглеждат обречени.)

В т.нар. патриотични партии също ферментира обединение, което би могло да върне доверието на националистическия електорат. Друг е въпросът дали ще го направят на базата на хейтърството, както „Атака", или ще стъпят на умерена патриотична програма.

В гражданската ниша на избирателите които търсят политическо участие и представителство, но не искат да се подчиняват на партийни водачи и централи, също могат да се очакват изненади. Особено ако се развие успешно гражданско непартийно движение от типа на „Модерна България", което вече направи своята първоначална заявка за присъствие на политическия терен с пакет от реформи за смяна на системата.

На финалната права могат да станат и непредсказуеми прегрупирания, щедро напомпвани от олигарси и клакьори, партийните балони могат да се спукат, а други, подценявани в момента, да полетят към политическия небосклон. Дано само популизмът и партийното хейтърство да изгубят позиции в дневния ред на политическите сили. Защото те хранят със заблуди и отровни емоции, но не могат да напълнят хладилника.









Copyright © CROSS Agency Ltd.