Преди 20 години вестниците тук се присмиваха, че транссексуалността е действие против Бога. Днес хора идват от цял свят за операции за смяна на пола, които за сърбите са субсидирани от сръбската здравна каса.

“Учудващо е, че консервативна и патриархална страна се превръща в център за тези операции, но социалните нагласи бавно се променят”, казва Кристиан, активист на транссексуалните, който отказа да каже своята фамилия.

Близо 100 чужденци и сърби са се подложили на операция за смяна на пола през последната година и според Белградския център за генитална реконструктивна хирургия броят им нараства с кандидати, идващи от Франция, Русия и Иран, а също и от САЩ, Южна Африка, Сингапур и Австралия.

Сърбия се превръща в център за подобни операции, защото те са скъпи, спорни и сложни и са отбягвани в много други страни в региона, сред които Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция, както и страните от бивша Югославия, смята д-р Мирослав Джорджевич, който е професор по урология и ръководи центъра в Белград.

Дори в медицински напреднали западноевропейски държави като Франция някои хирурзи се оплакват, че не могат да получат добра подготовка и че дори са укорявани от колегите си, че извършват операции за смяна на пола, тласкайки много транссексуални да ходят на лечение в Белгия. Във Великобритания, където такава операция струва около 15 000 долара и е покрита от Националната здравна каса, са направени 143 такива интервенции през 2009 г. според съобщения в британските медии.

Доктор Марси Бауърс - гинеколог в Сан Матео, Калифорния, която за последните 10 години е извършила 1100 интервенции за смяна на пола, като и самата тя е транссексуална, отбелязва, че в САЩ, които са световен център за прмояна на пола, едва петима хирурзи редовно извършват такива операции. Тя твърди, че консерватизмът на обществото и липсата на хирургически способности в много държави, комбинирани със страховете на хирурзите от потенциално катастрофални усложнения, насърчават повишаването на транссексуалния туризъм.

Чуждестранни пациенти казват, че са привлечени към Сърбия от цената, която е около 10 000 долара, в сравнение с 50 000 долара или дори повече в някои клиники в САЩ за по-скъпата процедура да се превърнеш от жена в мъж. Транссексуалният син на Шер - Чаз Боно, наскоро каза пред радиоводещия Хауърд Стърн, че се надява да дойде в Белград за операцията.

Според социолозите фактът, че сърбите все повече приемат транссексуалните, сигнализира за първи проблясъци на промяна в страната, където консервативните течения все още са силни.

“Ние сме деца на двама родители: единият е православната църква, другият е комунизмът “, казва д-р Душан Станоевич, пионер в операциите за смяна на пола. По думите му транссексуалността е била до такава степен табу в бивша Югославия, че даже не се споменавала в медицинските учебници.

Хирургът д-р Сава Перович започнал да извършва тези операции през 1989 г., когато с него се свързал човек, страдащ от нарушение на половата идентичност.

Мълвата се разпространила бързо и д-р Перович, който впоследствие починал, привлякъл цяла армия от пациенти и колеги хирурзи, които приели предизвикателството на изключително сложните операции. Повече от 20 години по-късно интервенциите за смяна на пола се превърнали в изненадваща ниша тук и се появили четири специализирани за тази процедура центъра.

В Сърбия операцията е еднократна и трае шест часа, което спасява оперираните от травмата на няколко операции. Усложненията могат да включват постоперативна депресия, функционални проблеми или инфекция.

За да кандидатства за операцията, пациентът се нуждае от две писма с препоръки от психиатри, които са диагностицирали, че той или тя страда от нарушение на половата идентичност. Най-малко една година консултации и една година хормонална терапия се изискват преди интервенцията.

Даниел, 25-годишен адвокат от Санкт Петербург, дойде в Белград през май за операцията, защото, както казва, се е провалил в търсенето на квалифициран хирург в своята страна. Операцията и терапията минали толкова успешно, че Даниел, който вдига тежести редовно и обича да спортува, трудно може да се забележи, че някога е бил жена.

Даниел, който помоли фамилията му да не се споменава, за да не бъде прогонен обратно вкъщи, казва, че още на 10 години е знаел, че е мъж в женско тяло. Когато станал на 18 години, казал на семейството си, че е лесбийка, макар че истинската му цел била да се превърне в мъж. Баба му и дядо му - двама лекари, отказали да приемат това и казали, че той страда от разстройство на мозъка.

“Аз се родих два пъти, първо като лесбийка, после като транссексуален. Това направи нещата по-лесни”, каза той ден след операцията. “Русия е изключително хомофобна и да дойда в Сърбия беше по-лесно за мен.”

Сърбия, която е кандидат за членство в ЕС от март, ще организира гей парад тази година, съобщиха гей активисти. Този ход е важен, защото миналата година правителството отмени гей парада, след като шествието предходната година беше провалено от ожесточени сблъсъци, по време на които протестиращи хвърляли запалителни бомби срещу въоръжените полицаи, скандирайки: “Смърт за хомосексуалистите”.

Защитници на правата на хомосексуалистите казват, че този път са твърдо решени да покажат, че Сърбия преодолява наложените предразсъдъци близо 12 години след свалянето на Слободан Милошевич. Леката промяна в отношението рефлектира също върху поп културата, добавят те.

Миналата година в Сърбия се появи изненадваща черна комедия на име “Парадът”. Филмът разказва за ветеринар гей и неговия приятел хомофоб, бивш паравоенен, които пътуват през бивша Югославия в розов миникупър и убеждават ветерани от войните да бъдат охрана на гей парад в Белград. Филмът, който умело изтъква стереотипите с подтекст за толерантност, беше сред най-печелившите в историята на страната.

Кристиан, транссексуалният активист, казва, че той и жена му рядко срещат дискриминация, макар в миналото да е бил подиграван и да е получавал смъртни заплахи за това, че е различен.

Въпреки всички предизвикателства да бъдеш транссексуален Кристиан казва, че това, че е бил възпитан в Сърбия през 90-те, го е направило доста издръжлив. “Когато бомбите падат от небето и хората са във война, сексуалната идентичност не е твоята главна грижа”, казва той.

БТА