Време е Вашингтон да наблегне на това какво САЩ могат да направят в Сирия, а не какво не могат. Политиката на САЩ е притисната между два императива: президентът Башар Асад трябва да си върви и убийствата трябва да спрат. Правителството на Асад вероятно ще падне, но е и почти сигурно, че убийствата ще продължат, докато САЩ и техните съюзници се опитват да ограничат косвените щети. Правителството на Обама би трябвало да се опита да предотврати разпространението на хуманитарната криза в други страни, освен че помага в планирането на възстановяването на Сирия.

За начало САЩ могат да помогнат на Турция и Йордания в осигуряването на храна и други доставки за десетките хиляди бежанци от Сирия; могат да подкрепят съседите, особено Ливан и Ирак, в ограничаването на боевете между отделни групи. Те могат да помогнат на сирийската опозиция в подготвянето на реалистични планове за политически преход, който да гарантира, че малцинствата в страната няма да бъдат избити.

Аз дори бих привествале съвместни руско-американски хуманитарни усилия в Централна Сирия, при които да бъдат използвани руските военноморски съдове, разположени в пристанището в Тартус. Руснаците продължават да казват, че истинската им цел е да предотвратят хаос в Сирия, подобен на това, което се случи в Ирак след падането на Саддам Хюсеин и в Либия след свалянето на Муамар Кадафи. Добре, ако Москва толкова иска да защити сирийския народ, ето начин да направи нещо за него.

С тирадата си миналата седмица, в която нарече руснаците “жалки”, “опасни” и “окаяни”, след като те отказаха да подкрепят резолюция на Съвета за сигурност за строги санкции срещу Сирия, постоянната представителка на САЩ в ООН Сюзан Райс обяви ограниченията на американската сила. В тази пламенна реч тя подражаваше на своята шефка - държавния секретар Хилари Клинтън, която определи руските действия като “жалки” и “нетърпими”. Тази дипломация чрез обиди към страна, която формално търсим за партньор, води до обратен резултат. Стига толкова.

Истината, независимо дали на руснаците им харесва или не, е, че сирийската опозиция, макар и неуверено, напредва към портите на Дамаск. Видни сирийци дезертират, а се говори, че още мнозина са на път да направят същото. Междувременно САЩ и техните съюзници си поделят набираща сила програма за тайни действия, при която саудитците и катарците осигуряват пари и оръжия, Америка осигурява комуникация и логистика (известни още като командване и контрол), а турците, йорданците, израелците и Обединените арабски емирства осигуряват разузнавателна подкрепа на място.

Макар опозицията да изблъсква Асад към вратата, длъжностните лица би трябвало да се тревожат какво следва. Американски служители смятат, че доста повече от 100 бойци на иракския клон на Ал Каида действат в Сирия и че със засилването на боевете броят им се увеличава. Ако се стигне до джихадистка държава, осигуряваща нова опора за Ал Каида, това ще бъде катастрофално за региона. Предотвратяването на подобно нещо би трябвало да обедини всички играчи, включително Русия, САЩ, Израел, Турция, Йордания, Ливан, Ирак и Иран.

Някои американци продължават да говорят за голяма военна намеса, предвождана от САЩ, но тази възможност става все по-малко вероятна, като се има предвид реалността: Сирия има противовъздушна отбрана, която е по-непробиваема от тази на Пакистан, и арсенал от химически оръжия, които много бързо могат да достигнат различни локации. Да се вкарат военни сили в Сирия би било трудно, но да се изкарат би било още по-трудно. За щастие, опозицията, изглежда, не иска НАТО да води нейната война.

Както подчерта един американски представител, предложенията за намеса не отговарят на първото изискване на така наречената от него “Стратегия 101″ - а именно, че в несигурни ситуации възможните ползи от намеса би трябвало значително да превъзхождат възможните вреди.

Положителен знак е това, че вече започва сериозно планиране за Сирия след Асад. С американска помощ сирийската опозиция прие в началото на юли “национална споразумение” за диалог с малцинствата и преходен план за “преобразуване” на сирийската армия и правителство. Според Джош Роджин от сп. “Форин полиси” Институтът за мир на САЩ спонсорира подобни преговори.

Но тези усилия “за следващия ден” са само началото: страшното в Сирия е, че през първите седмици, след като бъде свален Асад, насилието всъщност вероятно ще се увеличи. САЩ може да не пречупят Сирия, както направиха с Ирак, но във всеки случай ще трябва да помогнат за възстановяването й.

Най-доброто, което може да се каже за външната политика на това американско правителство, е, че тя е търпелива. Служителите изглеждат уверени, че е в ход процес, който в крайна сметка ще доведе до падането на Асад. Ситуацията ми напомня за миналото лято в Либия, когато критиците искаха по-голямо активизиране, за да се предотврати безизходица. Правителството правилно запази хладнокръвие тогава, а също и сега.

БТА