Известно е, че вирусните „окупатори“ представляват близо половината от нашия генетичен код. Тези геномни нашественици са оставили част от своята ДНК в нашата преди милиони години, когато са заразявали нашите предшественици. Точно как обаче ние успяваме да ги обуздаем и да не им позволяваме да атакуват беше неизвестно досега, преди учените от Политехническия институт в Лозана да ги съживят, съобщи „Сайънс дейли“.
Причината, поради която ние оцеляваме в присъствието на ендогенни ретровируси – вируси, които атакуват и се пренасят с клетките, от които се образуват яйцеклетките и сперматозоидите – е, че „убийците“ са заглушени. Точният механизъм е описан от Дидие Троно и неговия екип от Швейцария. Резултатите от тяхната работа дават нов поглед върху еволюцията и предлагат нови идеи за разработване на лекарства срещу друг ретровирус – ХИВ.
Учените анализирали ембрионални стволови клетки на лабораторни животни през първите дни от техния живот и открили, че в животинската ДНК е кодирана цяла армия от допълнителни протеини, които разпознават многобройните вирусни ДНК секвенции, „замърсяващи“ генома. Учените демонстрирали действието на един главен регулаторен протеин, наречен KAP1, който изглежда контролира протеините-инхибитори, заглушаващи вирусите. Ако KAP1 бъде отстранен, вирусната ДНК се събужда, започва да се копира и причинява многобройни мутации с фатален изход за ембриона.
Тъй като ретровирусите имат свойството да причиняват мутации в приемната ДНК, те притежават силна способност да изменят гените. По време на пандемии в миналото някои индивиди успявали да „заглушат“ ретровирусите, причинители на заболяването, което им помагало да оцелеят и предадат на следващото поколение тази способност. Учените обясняват още, че големите вълни на ендогенни ретровируси, изглежда, съвпадат със скоковете в еволюцията. В нашия геном има следи от последните две големи вълни. Първата е била преди около 100 милиона години, когато бозайниците започнали да се развиват, а втората е била преди около 50 милиона години, точно преди появата на първите човекоподобни примати, смятат учените.