Произходът на опасните слънчеви бури бе открит от учени при пробив, който може да помогне за прогнозирането на опустошителни изригвания на Слънцето.
Събитията се случват, когато Слънцето изхвърля свръхгорещ радиоактивен материал, който причинява геомагнитни бури. Тези огромни слънчеви изригвания могат да разрушат комуникациите на Земята, да нарушат спътниците и да прекъснат електрическите мрежи.
През 1859 г. голяма слънчева буря, наречена Carrington Event, предизвиква широко разпространени проблеми с телеграфните системи в цяла Европа и САЩ.
Ако буря от такъв мащаб се повтори днес може да бъде много по-опустошителна.
Но сега изследователи от Университетския колеж в Лондон (UCL) и Университета Джордж Мейсън в САЩ смятат, че знаят откъдето от Слънцето идват тези частици и могат да предскажат по-добре кога може да ударят отново.
Техните открития, публикувани в списание Science Advances, показват, че частиците имат същия „пръстов отпечатък“ като плазмата, разположена ниско в короната на Слънцето, близо до средния регион на атмосферата.
„В нашето изследване за първи път наблюдаваме откъде точно идват слънчевите енергийни частици „, каза съавторът д-р Стефани Ярдли от UCL.
„Нашите доказателства подкрепят теориите, че тези силно заредени частици произхождат от плазма, която е била задържана ниско в атмосферата на Слънцето от силни магнитни полета. Тези енергийни частици, веднъж освободени, след това се ускоряват от изригвания, които се движат със скорост от няколко хиляди километра в секунда“.
Енергийните частици могат да пристигнат на Земята много бързо, в рамките на няколко минути до няколко часа, като тези събития могат да продължават дни.
„Досега не можехме да предоставяме точна прогнози за тези събития, тъй като е изключително трудно да се предвидят, преди да се случат.“
Д-р Ярдли казва, че разбирайки този процес, учените ще могат да подобрят прогнозите, като ни дадат време да реагираме и да намалим рисковете от бъдещи бури.
Изследователите са направили откритието с помощта на измервания от спътника на NASA Wind, разположен между Слънцето и Земята. Те разглеждат редица потоци от слънчеви енергийни частици, всеки с продължителност поне един ден, през януари 2014 г. Използвайки същите техники, изследователите ще анализират новия слънчев цикъл, за да потвърдят резултатите си.
