За хората е присъщо да повтарят непристойни и нечистоплътни постъпки, тъй като мозъкът потиска спомените за собственото аморално поведение.

До такъв извод са стигнали американски учени, автори на статия в изданието PNAS.

Американските психолози дали на 2100 доброволци на средна възраст 29 години серия от тестове с цел да сравнят как в паметта им се задържат добри, аморални и неутрални от гледна точка на етиката постъпки.

Участниците в изследването трябвало да напишат кратки съчинения за сво

ите постъпки. Анализът на текстовете установил, че хората запомнят по-малко подробности от аморалните си действия, тъй като зле си представят своите чувства в момента на тяхното извършване.

Освен това доброволците трябвало да играят на „ези-тура" с възможност да излъжат, за да получат парична печалба. Оказало се, че след това си спомняли нечестната игра с по-малки подробности, отколкото последвалите след нея събития.

И накрая психолозите установили още два механизма за самозащита на психиката от болезнени спомени и угризения на съвестта. Първо, това е дехуманизация на жертвите на собствените неблагопристойни действия. Второ, това е двойно дистанциране – хората са склонни да осъждат другите за непочтеното поведение по-строго, отколкото самите себе си.

И така, сериозните последствия от „лошите" постъпки се ограничават от аморална амнезия, смятат учените. И все пак емоционалното напрежение, свързано със спомените за негативните последствия от собствената си непочтеност, може още повече да мотивира човека да забрави, че причина за „наказанието" са станали именно негови действия.