Освен от хранителни вещества и вода, кукувичата прежда има нужда и от копия на гените на растението гостоприемник.

Кукувичата прежда няма нито листа, нито корени, тъй като се явява истински паразит, буквално изсмукващ соковете на другото растение.

Тя се увива около стопанина и с помощта на специални издънки „хоботчета" изсмуква водата и хранителните му вещества. Но както се оказало, растението вампир не спира дотам – изселдователи от Политехническия университет на Вирджиния изяснили, че кукувичата прежда се възползва и от чуждите гени.

Ясно е, че в чуждото растение може да се открият не само вода и захар, но и други биологични молекули, включително такива, които са необходими за реализация на генетична информация.

Преди известно време Джеймс Уестууд и колегите му открили, че кукувичата прежда заедно с хранителните сокове взема от своите стопани матрична РНК, която служи за информационен посредник между гените и синтезиращия белтъци апарат. Тук изследователите поискали да изяснят колко РНК преминава от растение към растение и изобщо явява ли се това закономерност, а не случайност.

В експеримента били изследвани два от обичайните приемници на кукувичата прежда – домат и Arabidopsis. След това нализирали цялата РНК, която можело да се намери в паразита и в гостоприемника. Както пишат авторите в сп. Science, независимо че молекулите РНК се отличават с повишена чувствителност и се разрушават лесно, те преодолели междувидовата бариера без проблем – почти половината от мРНК на гостоприемника преминавала в кукувичата прежда.

Това означава, че хиляди активни гени на растението приемник работят не само за своя законен стопанин, но и за присламчилия се „вампир". Впрочем и от кукувичата прежда част от мРНК преминава към този, върху когото тя паразитира, тоест потокът мРНК всъщност е двустранен (кукувичата прежда отдава една четвърт от своята мРНК).

Авторите на изследването смятат, че така паразитът може да отслаби защита на приемника, тоест мРНК на кукувичата прежда може да се явява нещо като генетичен троянски кон.